Едно още не ти достига.
Продай всичко, каквото имаш,
и раздай на сиромасите…
и ще имаш съкровище на небето.
Тогава ела и Ме следвай!
Лука 18:22
Копнея да бъда мъж, който следва упорито Исус!
Не говоря за живот, пълен с религиозни, контролирани неща, списъци и претенции. Не, това би било лицемерно в най-добрия случай и смъртоносно в най-лошия. Искам онази душевно-удовлетворяваща близост, която може да дойде само от ежедневното поддържане на контакт и ходене заедно с Него. Общение, което не може да се сравни с нищо друго. Онази богата и дълбока интимност, до която неистовите опити за спазване на правила и традиции никога няма да ме доведат.
Правилата и разпоредбите са ежедневна реалност за Божиите хора в Стария завет. Но списъците от неща, които трябва да вършат, не могат да помогнат на грешните хора да поддържат общение със Светия Бог и те се изморяват да ги спазват. Първо, Десетте заповеди, а след това – закон след закон за жертви и церемонии, храна и чистота.
В Новия завет обаче Исус се появява на сцената и обръща всичко наопаки със Своето послание на благодат, което гласи: „Следването на правила няма да ви изведе в небето. Ако бъдете добри, няма да спечелите „бонус точки“. Поставете това в ежедневните си списъци, във вашите програми, планове… в живота си… и Ме следвайте. Вярвайте в Мене. Приемете Мене. Живейте като Мене.“
Това е призив към пълна промяна в мисленето. Господ Исус оставя хората в недоумение; например, богатия управник в Евангелието според Лука. За пръв път се срещаме с него, когато се приближава към Исус с въпроса: „Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ (Лука 18:18б). Исус вече знае неговия мисловен списък и започва да назовава няколко от Десетте заповеди. Това са неща, които богатият владетел смята, че е изпълнил много добре. Но Исус има още какво да каже: „Продай всичко, каквото имаш, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; тогава ела и Ме следвай!“ (Лука 18: 22б).
Би било толкова лесно да подминем този момент и да си помислим, че Исус говори просто за пари. Можем да се изкушим да обозначим тази история за „онези“ хора – тези, за които смятаме, че имат повече пари, отколкото могат да управляват. Но думите в този разговор са за всеки един от нас, тъй като основният проблем, с който Исус приковава вниманието ни, е следният: Какъв е ключът към сърцето ти? Божията милост надхвърля представите ни! Библията описва Божиите милости като, велики, многобройни, благи, верни и вечни. И всички те са за тебе, само ако се обърнеш към Него.
О, как искам моят отговор да бъде този: Исусе, искам да съм с Тебе завинаги. Да живея напълно пленен от Твоята любов, увлечен от Твоите учения, живо доказателство за Твоята истина, пример за доброта и любов…
Има и други хора, които са живели преди мене, желаейки това. Несъвършени герои на вярата, за които четем в Библията, които въпреки недостатъците си, угаждат на Бога. И те не правят това със своите съвършени дела, с които да отварят път към сърцето на Бога. Има нещо друго. Нещо по-малко определено, което не може да бъде очертано или разчленено. Нещо, което понякога е разхвърляно и обидно, но от друга страна е толкова ценно и в същото време предизвикващо Бог да почака… Предаване, пускане на нещата, които ни отдалечават от истината за Божия Син.
По същия начин можем да опишем как малкото момиченце скача от ръба на леглото напълно уверено, че баща ѝ ще я хване. Това е същото, което стои зад смелия ход на Давид, който излиза към Голиат единствено с прашка и пет малки гладки камъка. Това е, което дава сила и насърчава Ной, Аврам, Мойсей, Исус Навин и ап. Павел.
И това е единственото нещо, което Исус иска от богатия управник. Той не очаква от него идеален живот в закон и традиции, а една изповед, която да бъде израз на вярата му: „Всичко, което имам. Всичко, което притежавам. Всичко, на което се надявам. Всичко, от което се страхувам. Всичко, което обичам. Всичко, за което мечтая. Всичко е Твое, Исусе. Вярвам Ти напълно и Ти предавам всичко.“
За съжаление, това е „нещото“, което този човек чувства, че не може да преодолее. В неговите очи предаването на всичко в ръцете на Исус е нещо твърде несигурно. Той е в прегръдката на целия си сигурен стар живот и просто не може да реагира – дълго време е живял заплетен в незнание и традиции, в маловажни и дребни неща. Младият богаташ не е запленен и увлечен от живото доказателство за реалността на Исус. И така, той се отдалечава от Единствения, Който някога наистина може да задоволи потребностите на душата му, като му подари вечен живот.
О, приятели, нека не допуснем това да е трагедията и на нашия живот. Нека бъдем запленени от любовта на Исус, очаровани от Неговите поучения и от живите доказателства за Неговата истина. Нека живеем така, че да изоставим дребните и временни неща и да Му се доверим напълно. Животът, в който следваме Исус с предаване и доверие, е живот, който трябва да изживеем в Неговото присъствие, Неговата сигурност, Неговите обещания, в изобилието на Неговия Дух.
