Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?
Псалом 11:3, СИ
Темата, която искам да засегна, сигурно няма да се хареса на някого. Но като вярващи трябва да говорим истината, ако и да е неудобна, дори за самите нас. Тече вече пети месец от войната в Украйна. През тези месеци слушахме проповеди за края на света, за прошката, за Второто идване на Христос, за нечестието и за какво ли още не. Но с малки изключения не чухме реакция на християнски водачи нито по медиите, нито в църквата. И Българската православна църква не посмя да говори категорично по темата за войната.
Как да реагираме на злото в света? Някои веднага ще ни цитират „дежурни“ библейски стихове като „светът лежи в лукавия“ (I Йоан 5:19) и „ние не сме от този свят“ (Йоан 17:16), след което ще ни кажат: „Хайде да не се занимаваме с политика!“ Да ви призная, преди и аз мислех така – и бях против да се говори за политика в църквата. Но в резултат на това мислене днес в църквата и в обществото има много апатични, малограмотни, неангажирани и неактивни хора, затворени в малки и средно големи общности, самодоволни или пък изморени от ежедневните несгоди.
А що е политика? В древна Гърция всеки, който е притежавал знания, е участвал в обсъждането и решаването на обществените проблеми и въпроси. Да участваш в „политиката“ е означавало да поемеш своята отговорност за добруването на всички. Да, човеците са несъвършени; да, идеална държава няма. Но нали Словото ни учи, че всяка власт е от Бога (Рим. 13:1)? И какво става, когато нечестивите се облекат с власт и техните нечестиви дела се облекат със закони? Тогава народите страдат и злото тържествува.
От Грехопадението до сега човечеството е в постоянна криза. За да не звучи прекалено плашещо, ние я разделяме на части и им слагаме различни имена: морална криза, финансова криза, политическа криза, здравна криза. Причината за нея е не само грехът, но и войната, обявена на доброто от страна на злото. В Битие 3:15 това е наречено „вражда“. Войната не е само в духовния свят, а се прехвърля и в материалния. И както във всяка война, има битки, ранени, жертви, пленени, шпионаж и предателства.
Някой ще ми каже, че нашата война не е срещу плът и кръв. Но какво да правим, когато злото, изправено срещу нас, придобива форма и материя? Можем ли да останем безразлични и неутрални? Позволете ми да споделя с вас – след новината за избухването на войната в Украйна, в продължение на няколко денонощия аз не можех да мигна. В този момент цялата пандемия от Covid-19 ми се стори като детска игра, макар че бях преболедувал инфекцията тежко и бях на ръба на смъртта. Сега в мен се надигнаха въпроси и търсех отговорите им, но се оказах неподготвен. Възмущение и гняв изпълниха сърцето ми. Как е възможно това да се случва през XXI век? Да, има пророчества за последните времена, но все пак не съм готов да го приема. Може би затова Исус предупреждава учениците Си да бдят и да не се смущават, „понеже тези неща трябва да станат, но това още не е свършекът“ (Мат. 24:6).
Как да реагираме на войната в Украйна? Църквата е призована да воюва за доброто. Тя разполага с Божието въоръжение и има на своя страна Бог, молитвите на нашия Първосвещеник Исус и подкрепата на Светия Дух. Защо сме толкова пасивни? Страх ни е от гонения? Смятаме, че можем да останем неутрални? Да, забравих: „Ние с политика не се занимаваме. По-добре да си мълчим.“ Обяснете ми тогава защо в много църкви у нас християните са на страната на агресора? Защо не различаваме доброто от злото? Какви християни сме тогава? И какъв дух ни владее? Първите ни реакции при новината за започналата война бяха стъписване, объркване и страх. После заваляха съвети, пророчества, призиви за успокоение (граничещо с безразличие). Чуха се дори обяснения, че хората в Украйна си го заслужавали. Не искам да приема, че такава е евангелската вяра. От историята знаем за топлия прием на арменските бежанци в България, както и на бежанските вълни на българи от Източна Тракия, от Егейска и Вардарска Македония. Не искам да вярвам, че християните в съвременна България са слаби и безчувствени.
Учудващо е как много хора, които са заявили своята вяра в Христос, са изгубили компаса си за посока и барометъра си за истината. Те са неспособни да оценят правилно информацията, да отделят пропагандата и фалшивите новини от истината. Бих ги призовал да препрочетат историята за началото на Втората световна война. Сравнете речите на Хитлер и на Путин, изказванията на Лавров и на Гьобелс, както и на всички говорители на тогавашната немска и на сегашната руска пропаганда. И в двата случая личи един неистов стремеж да се оправдава войната и да се хвърля вината върху другия. Преди 75 години немският народ е вярвал, че неговата армия носи мир и добро. Същото днес вярва мнозинството от руските граждани. Поразително сходни са реакциите на немските църкви по време на Втората световна война и реакцията на Руската православна църква днес. Свещеници с прегоряла съвест благославят руското оръжие и отиващите на гибел руски войници, като казват, че това се върши в името на правата вяра и доброто на народите. Обвиняват слабия, че е виновен, защото не се покорява на силния, злия и грубия.
Лесно е да се каже, че Бог е допуснал всичко това и че то е под Негов контрол. Но къде са „солта на земята“ и „светлината на света“ (Мат. 5:13-14)? Христовата църква не е ли опора на истината (I Тим. 3:14), призована да воюва за погиващия свят – за същия свят, който ни отхвърля и мрази. Трябва ли да си мълчим, за да не ядосваме властите и силните на деня? Преди известно време слушах една проповед за греховете на бездействието. В нея се казваше, че любовта е глагол и затова ни подтиква към действие: действие както по отношение на Бога и вярата ни, така и спрямо хората. „Който знае да прави добро, а не го прави, грях нему“, казва Божието слово (Яков 4:17). А също: „Правете това, което искате другите да правят на вас“ (Мат. 7:12). За да победим злото, е достатъчно да правим добро.
Тук е мястото да кажем, че не всички християни спят в днешната ситуация. Имаше такива, които реагираха веднага – те постъпиха като изпълнители на Словото, не само като слушатели. Помогнаха на нуждаещите се с храна, дрехи, лекарства, пари, време, транспорт, състрадание, любов и съчувствие. И това е в духа на Евангелието. Праведният е призван да живее посветен християнски живот, като служи на Бога и на хората. Той има духовната сила да казва истината и да назовава нещата с истинските им имена: злото е зло, лъжата е лъжа, истината е истина, войната е война. Можете ли да си представите мъже на вярата като Ной, Авраам, Йов, Давид, Данаил, Илия, Мойсей, Еремия, Исая, Йоан Кръстител, апостолите, да мълчат и да заемат пасивна позиция спрямо злото в техните общества? Нека следваме примера им, за да израснем във вярата си. Човек не става изведнъж смел; трябва да побеждава страховете си всеки ден. Ако мълчим днес пред лицето на злото в обществото, как ще реагираме, когато настане истинско гонение? Когато нечестивите необезпокоявани упражняват насилие, а народът страда, това не е угодно на Бога. Не Му е угодно и да мълчим, когато ни крадат и лъжат, когато ни лишават от правосъдие, когато малтретират децата ни, когато възрастните хора живеят в мизерия, а родители трябва да просят пари за болните си деца. Всичко това е политика, за която църквата не бива да мълчи. Защото е изпратена в този свят. Ще ви кажа също, че Библията е пълна с политика, защото милостивият Бог не е безразличен към съдбата на падналия свят и Той провежда своята политика за нашето спасение.
В древния Рим е съществувал култ към императора. Приписвали са му божествени качества и всеки е трябвало да кади пред статуята му, поставена във всички градове. Така този култ влязъл в противоречие с вярата на ранните християни. Представете си какво християнство би достигнало до нас днес, ако те са били казали: „Ние не се интересуваме от политика“? Те обаче са отстоявали истината и са умирали за нея. Това е имало своята цена. Отстоявайки истината през вековете, Църквата е била гонена, отхвърляна и поругавана.
За да реагираме спрямо злото като хора на доброто, трябва първо да се научим да различаваме и разделяме едното от другото. Ако твърдим, че истината е Христос и че я разпознаваме като небесна истина, защо не можем да различим земната истина от лъжата? Познаването на истината и животът в истината ще ни помогнат да разпознаем лъжите на дявола в последните времена и да опазим вярата си. Преди две хилядолетия Господ Исус Христос запита последователите Си: „Когато дойда втори път на земята, ще намеря ли вяра“ (Лука 18:8)?
Искам да завърша с мисъл за нашите братя и сестри в Украйна, които загубиха домовете си, църквите си, селата и градовете си, близките, семействата и приятелите си. Моля се за тези, които са на фронта и които са по бежански лагери и болници. Бог да ги пази и благослови! А доброто не мълчи, нито дреме, нито се бои, нито забравя за истината: Христос. Нека се молим и изповядваме Истината. И да побеждаваме злото чрез вяра и вършене на доброто.
