25 фев. 2024 г.

За съмнението и вярата

Посветеният на апостол Тома ден е третата поредна празнична неделя. Три седмици с празнуване, когато всяка от тези недели носи своята оригинална празнична окраска. Ние обаче осмисляме и чувстваме трите празника по различен начин. Събитията, които се отбелязват с тях, са съвсем различни.

Цветница е ден на тържество, цветя, прославяне – силна радостна емоция. Възкресение е тържеството на живота над смъртта – центърът на нашата вяра. Томина неделя от своя страна е ден на съмненията и отговорите, на недоверието и вярата, на разума и чувствата.

Тези три празника сякаш отразяват различното състояние, дори различното преминаване през живота на вярващите хора.

За някои хора целият живот е като една нескончаема Цветница. За тях животът и дори църковните служби са като празници – радост и танцуване. Прослава на Бога и много емоция. Но ние знаем какво стана след Цветница и шумните възгласи „Осанна“.

За други целият живот е като едно постоянно Възкресение. Те живеят с постоянното убеждение, че злото е победено, смъртта не съществува и няма власт. Прекарват живота си като победители.

За трети целият живот е като една дълга Томина неделя. Цял живот се съмняват във всичко: във вярата си, в Библията и дори в Бога.

Апостол Тома може би е въплъщение на всичко това, защото той изживява в пълнота и трите състояния: радост, съмнение и вяра.

Ако сме достатъчно честни пред себе си и пред Бога, ще признаем, че животът ни често се спохожда от съмнения, неверие и не много рядко, от неразбиране на Божиите действия и Божието отношение към нас. Понякога, когато ни застигат непосилни и неразбираеми събития, в ума ни и в емоциите ни се загнездва въпросът: „Ако Бог съществува, тогава защо се случва това?“

Последствията от това състояние са такива, че понякога задълго губим житейското си равновесие. Молитвата не върви, ходенето на църква става досадно задължение, останалите вярващи ни изглеждат слепи и наивни, а критицизмът и дори депресията стават наши спътници.

Всъщност подобно състояние не е характерно само за съмняващите се християни. То може да обхване всекиго от нас, ако, разбира се, не сме загубили своята чувствителност към рационалното, към обективното осмисляне на заобикалящия ни свят, към задаването на въпроси и търсенето на приемливи отговори на горещите вечни въпроси, свързани пряко с нашето съществуване и взаимоотношенията ни с Бога и хората.

Срещата на апостол Тома с възкръсналия Исус съдържа ценна информация, която можем да анализираме и да получим отговори на поне някои от измъчващите ни въпроси. Анализите на този евангелски текст, между другото предаден само от Йоан, обикновено се занимават с причините защо Тома е отсъствал при първата среща на апостолите с възкръсналия Исус, с обвинение към неговото неверие и с предимството на онези, които според Христовите думи са блажени, защото вярват дори и без да виждат.

Всъщност тази случка е една от най-важните истории, намерили своето място в библейския канон. Тя някак утвърждава разумните хора, онези които не искат и не могат да приемат, че вярата непременно трябва да е лишена от рационално зрънце. Тя ни казва, че Бог може да бъде опознат и по емпиричен път, че осезателното възприемане на Бога е част от нашето търсене, че въпросите, които задаваме, не целят само да подкрепят нашето интелектуално самочувствие и, че в своята любов към всекиго от нас, Бог е готов да ни даде това, което искаме, за да бъдем сигурни в своята вяра.

Нека да отбележим, че някои хора се нуждаят от по-малко рационални свидетелства. Има дори такива, които въобще не се нуждаят от потвърждения. За тях не са нужни някакви доказателства, че Бог съществува. Те просто знаят, че Бог го има, че ги обича и че всичко случващо се трябва да се приема дори без да се разбира.

Други са в противоположния край на пространството на познанието. Те искат да имат задоволителен отговор на всичко. Искат нееднократни доказателства за съществуването на Бога, за Неговата добронамереност и Неговата любов към цялото човечество и към отделния човек.

Преди да започнем да обвиняваме Тома и да го наричаме „неверни“, нека да припомним, че е имало и други, които са изпитвали съмнения.

Знаете ли кого ще споменем сега? Великия пророк Йоан Кръстител. За него Христос изтъква: „Истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстител“ (Матей 11:11). Това са думи на Христос. Затова казвам, че е велик.

Но когато е в тъмницата, Йоан изпраща свои ученици да попитат Исус: „Ти ли си Онзи, който има да дойде, или другиго да очакваме?“ Ето такъв въпрос задава Йоан Кръстител! Същият, който по-рано казва за Исус: „Иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата“; „Ето Божия Агнец, който носи греховете на света!“; „Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.“

Това е същият Йоан, който не иска да кръсти Исус с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от Теб“ Да, дори и той, свидетел на всичко това, в един момент от живота си изпитва съмнение в личността на Исус.

Спомняте ли си как реагират останалите апостоли, когато Мария им казва, че е видяла Исус и е разговаряла с Него? „Тези думи им се видяха като празни приказки и не вярваха.“

А името на Тома е символ на съмнение. Да, действително той има пукнатина в стената на вярата си. Но можем ли да го виним? Та това, което той е трябвало да приеме за факт, наистина не е било за вярване! Другите ученици имат привилегията няколко дни по-рано да видят Исус. Но Тома не е имал среща с възкръсналия Господ. Затова е скептично настроен. Ние очакваме от него да приеме факт, който е лишен от логика.

Превръщаме Тома в изкупителна жертва. Оставаме с разбирането, че не трябва да задаваме трудни въпроси, за да не бъдем определени като скептици. Нима е погрешно да кажем, че не разбираме всичко? Нима е погрешно да молим Бога за разяснения?

Ако четем псалмите, ще видим, че са пълни с плач и въпроси към Бога: „Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш?“ (Пс. 10:1).

Дори Исус, висейки на кръста извиква: „Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?“

Тома е само един от дългата поредица верни хора, които са искали отговор на въпросите си. Вяра е дори тогава, когато сме обхванати от съмнения и задаваме въпроси. Да, ние трябва да вярваме в нещо, което е извън нашата способност да разберем.

Всъщност историята на Тома е написана, за да ни покаже колко е трудно понякога да се вярва. Вярата изисква усилия и ни поставя на неудобно място. Но тази история потвърждава нуждата от докосване до Бога. Понякога вярата изисква да погледнем извън удобния църковен салон. Да погледнем извън нашето еднопосочно и понякога наивно и банално мислене. Да погледнем от другия ъгъл, да осмислим другата гледна точка.

Но както при Тома, всичко започва от една среща. Вярата трябва да започне с лична среща, защото без това тя е невъзможна. Без среща с Исус възкресението изглежда нелепо. Но срещата с възкръсналия Христос променя всичко. Абсурдът се превръща в реалност. Бог не заличава съмнението, а го преодолява със среща с невъзможното.

И въпреки, че тази случка е известна като история за съмнението, всъщност е история за вярата. Когато Исус извиква Тома и му показва ребрата и раните си, когато му казва: „Не бъди невярващ, а вярващ“, Тома изрича най-съвършената изповед на вяра в Библията.

Има един случай месеци по-рано, когато Исус пита своите ученици: „Според както казват хората, кой съм Аз?“ Те отговарят: „Някои казват, че си пророк Илия. Други смятат друго.“

Тогава Исус задава втори въпрос. „А вие как мислите, кой съм Аз?“ Апостол Петър тогава произнася друга изповед на вяра: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“ Велика изповед на вяра! Петър съзнава, че пред него стои Божият Син.

Какво обаче казва Тома, когато Исус му показва раните си? „Господ мой и Бог мой!“ Личната среща довежда до лична вяра.

Имаме ли въпроси към Бога? Да Му ги зададем в молитва.

Той ще ни отговори. Ако кажем: „Господи, имам въпроси, на които не намирам отговор. Това ощетява вярата ми. Изпълва ме с недоверие, с неверие. Какво да правя?“

Бог ще ни намери. Той има начини. Той няма да ни остави без отговор.

Тази история завършва с още едно изявление на Господ Исус: „Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени са онези, които, без да видят, са повярвали.“

Е, ние сме от тези, които не са видели Исус с физическите си очи. Не сме сложили пръст в раните Му. И ако въпреки това все пак вярваме, тогава по думите на Христос сме блажени.

Ако и ние изповядваме думите „Господ мой и Бог мой“ по отношение на Исус, тогава Той ни призовава да излезем от заключената си понякога лична вяра и да я споделяме с околните. Може би именно ние с теб ще се окажем отговор на съмненията на някого. Може би ще послужим като отговор на нечие неверие.

Similar Posts