С основание може да се твърди, че християните, обединени в доброволни сдружения, са допринесли повече за благото на света, отколкото всички правителства, взети заедно. Едно такова сдружение е ИМКА (Young Men’s Christian Association), Християнско сдружение на младите мъже.
Първият доклад на ИМКА описва добре проблема, довел до основаването на сдружението: „До ден днешен не се обръща внимание на младите мъже, които са заети в производството и в бизнеса. На тях се гледа като на лишени от разум, сякаш създадени единствено да работят и да спят… без да имат време за обогатяване на духа и душата, без склонности към или поне сили за упражняването в благочестие, което е необходимо за поддържането на духовния живот.“
Някои провинциални младежи като Джордж Уилямс били ужасени от деградацията на работниците в Лондон. Уилямс, който бил изпитал едно необичайно съчетание от религиозни влияния – на британските квакери и на американския евангелист Чарлз Фини, започнал духовна дейност сред своите колеги. Скоро той спечелил много души за Христа. Енергичен и предприемчив в бизнеса, той също така се издигнал бързо до партньор в своята фирма (текстилна къща) и използвал натрупаното си богатство в подкрепа на евангелски каузи.
На 6 юни 1844 г. дванадесет мъже, почти без изключение служители от фирмата на Уилямс, се събират в неговата спалня и създават Християнското сдружение на младите мъже. Първоначалното им намерение било просто да работят заедно със служители от други текстилни къщи. Това била епохата на разцвет на евангелизма. Навсякъде в протестантските страни никнели сдружения, които си поставяли за цел да се справят със заплашителните последствия от индустриалната революция за обществото и морала. ИМКА наели една зала и се нагърбили със задачата да просвещават и превъзпитават мъже чрез организирането на беседи, упражнения и невинни забавления.
Мнозина видни личности застанали със своя авторитет зад това дело. За известно време председател на ИМКА бил лорд Шефсбъри (1801-1885 г.), известен политик, филантроп и социален реформатор, с изключителни приноси за подобряване на положението на работниците и душевно болните. Томас Бини, изявен проповедник и поборник за отмяна на робството, както и други евангелски водачи също оказали подкрепа.
Организацията се разраснала като полски пожар. Доста преди смъртта на Уилямс през 1905 г. тя вече имала 150 000 членове във Великобритания и половин милион в САЩ, както и хиляди клонове по целия свят.
За своето служение за благоденствието на нацията Уилямс бил удостоен от кралица Виктория с рицарско звание (титлата „сър“). Днес ИМКА е загубило силния евангелски импулс, който е имало в миналото. Независимо от това сдружението продължава да допринася за материалното и интелектуално благополучие на мъже и жени по целия свят. Макар и забравени до голяма степен днес, първоначалните надденоминационни християнски идеали положили основата на организация, която е подобрила живота на милиони хора.