Потъването на „Титаник“ в ранното утро на 15 април 1912 година е история, която продължава да бъде разказвана вече 110 години. На повечето от нашите съвременници тя е позната най-много от филма „Титаник“, добил голяма популярност и спечелил 11 награди „Оскар“. Кинотворбата впечатлява не само със зрелищното пресъздаване на най-голямата корабна катастрофа, но и с вплетения в това събитие разказ за трагичната любов между Джак и Роуз. Тяхната красива история като че ли опитва да побере в себе си много от неразказаните истории за любов, случили се на „Титаник“.
Например постъпката на мисис Строс, която избира да не се качи в спасителната лодка и да остане на кораба със своя съпруг. Или историята за тайната любов на Самюъл Морли, който подарява на много по-младата Кейт Филипс сапфир, но той се удавя, опитвайки се да доплува до нейната лодка. В нея е и историята на прислужницата Роберта, която се влюбва в стюарт от екипажа. Любимият я спасява, като ѝ дава спасителната си жилетка. Тя пази винаги подарената ѝ от него значка, но никога не разкрива името му. Тук е и историята на Карл Беър, който в лодката, сред мрачните води на океана, предлага брак на любимата си Хелън Нюсъм…
Може да се запитаме защо във филма катастрофата на „Титаник“ е така тясно преплетена с красивата история за любовта между Джак и Роуз. Вероятно, от една страна, защото така ставаме още по-съпричастни към трагедията на всички, които са пътували на кораба. От друга страна, подчертано е внушението, особено във финала, че любовта е по-силна от смъртта и единствено тя придава смисъл на живота. Всичко преминава, но любовта остава.
Ако авторите са искали да издигнат на пиедестал любовта, тогава те са пропуснали да забележат една друга история. Да видят как в това мрачно бедствие сияе и историята за голямата любов на един човек към неговия Спасител и към погиващите хора.
Джон Харпър (29 май 1872 – 15 април 1912) е шотландец. По време на катастрофата с „Титаник“ той е вдовец на 39 години и уважаван пастор на баптистката църква „Walworth Road“ в Лондон. Пътува с дъщеря си Ани и племенницата си Джеси до Чикаго, за да проповядва няколко седмици в църквата „Муди“. Когато корабът се сблъсква с айсберга, Джон Харпър качва децата на една от спасителните лодки и помага при евакуацията. Чуват го да вика: „Първо жените, децата и неспасените!“ После го виждат да тича из кораба и да предупреждава другите за опасността, говорейки за вечната съдба на душите им.
Когато най-накрая е принуден да скочи в ледената вода, Джон Харпър се вкопчва в парче от останките на кораба. Един човек плува покрай него и пасторът го пита: „Спасен ли си?“ Мъжът отговаря „не“ и течението го завлича. Пасторът премръзва все повече и с последни сили се бори да се задържи над водата. Вижда отново същия човек да се носи по течението и отново го пита: „Спасен ли си? Познаваш ли Исус?“ Когато мъжът отговаря „не“, Джон му казва: „Вярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен!“.
След като повече не може да се задържи на повърхността, Джон Харпър изчезва в океана. Но другият човек оцелява и наистина става вярващ – новороден в студените води през същата нощ, когато „Титаник“ потъва.
„О, ако можехме само да имаме повече вяра в любящия, жив Спасител, бихме отворили сърцата си достатъчно широко, за да получим от Неговата сладка, пронизваща сърцето любов. Ще отворим ушите си, за да чуем сладкия глас на Младоженеца, докато Той шепне на душите ни: „Стани, любов моя, моя прекрасна, и напусни мимолетните фантоми на този преходен ден!“ Неговият възхитителен за душите глас би достигнал до нашите студени сърца и би ни накарал да ожаднеем за по-близко общуване с разпнатия Спасител.”
Тези думи, написани от Джон Харпър, напълно се потвърждават от неговия живот и от последните му мигове. Ето един служител, който проповядва това, в което вярва. А що се отнася до нас, имаме страхотна история за споделяне с феновете на филма „Титаник“. Една невероятна, истинска история на невероятен и безкористен човек, която наистина вдъхновява.
