През 2021 г. се навършват точно 150 г. от издаването на Библията говорим български език. През 1871 г., след няколко десетилетия работа, в Цариград е отпечатано първото цялостно издание на Библия на говорим за времето си български език. Събитие, белязало духовния и културния живот на страната ни по изключителен начин. Божието слово да бъде направено достъпно и разбираемо, да може да бъде четено и възприемано от обикновения човек. Да може неговото послание да достига до мнозина и по този начин Бог да работи в душата и сърцето на четящия.
През цялата година ще има различни възможности да се обърне внимание на историческите и научните моменти от издаването на тази първа Библия на говоримия български език. На отпечатъка, който тя оставя и до ден днешен в езиков, културен и духовен план. Докато навлизаме в тази юбилейна година обаче, е добре да се си припомним каква е силата и въздействието на Божието слово – думи, изказани от Господа и записани, за да може впоследствие да се четат.
През VII в. пр. Хр. Господ говори на пророк Йеремия и му дава заръка да запише в свитък всички думи, които му е говорил против Южното израилско царство (Юда), а също и против Северното (Израил). Свитъкът ще бъде дълъг – пророкът трябва да запише всичко, което му е казал Господ. А Божиите думи съдържат редица предупреждения, че ако хората не се отвърнат от лошите си пътища, то последствията няма да са добри.
По това време пророк Йеремия не се радва на добро приемане, дори напротив. Затворен е под домашен арест. Затова диктува на своя ученик Варух. Той записва всичко и след това е изпратен в храма и да прочете Божиите думи пред народа.
Словото, което Йеремия получава от Господа, не е лесно. Предаването на такова слово може да му коства живота. То изобличава, показва погрешната посока, в която върви цялото общество. Предупреждава, че ще има последствия. Целта на това слово от Господа е да накара народа да се отвърне от грешните си пътища. Бог не просто ги информира какво ще се случи в противен случай, а им дава шанс да се променят, за да избегнат онова, което идва.
Не много след това хора от близо и далеч се събират в Йерусалим, в храма, за определен религиозен ден – прогласяват пост и специална молитва. Това е подходящият момент. Варух отива, изправя се пред всички и прочита целия свитък пред народа. Народните първенци обаче не са сред народа, но си имат „ухо“ – някой си Михей, който чува всичко и бърза да им докладва. Сред народа става нещо, някой буни духовете. Те привикват Варух и го карат да им прочете и на тях всичко. Като чуват със собствените си уши, се споглеждат с ужас и започват да се чудят как да съобщят всичко това на царя. Питат Варух за потвърждение – Йеремия му е диктувал всичко това и той го е записал дума по дума. Познавайки царя си, първенците предлагат на двамата с Йеремия да се скрият някъде, докато самите те отиват да докладват на царя.
Действието се развива през по-хладната част от годината. Царят и останалите придворни са в стая със запален огън, за да се греят. Прочитат им целия свитък. Вместо обаче да предизвика покаяние и осъзнаване у тях, случва се нещо съвсем различно. Царят се разярява, взема свитъка, разрязва го на парченца и го хвърля в огъня. Някои се опитват да му кажат да не го изгаря, но той не ги слуша. След това заповядва да хванат Йеремия и Варух, но Господ ги скрива.
Тогава Господ говори на пророка отново. Казва му да вземе друг свитък, в който да запише всички думи, които е записал в първия. Има и една добавка за царя, който е изгорил първия свитък. Господ ще го лиши от наследник. Той лично ще понесе върху себе си част от последствията за непослушанието спрямо Божиите повеления.
От тази история, описана в книгата на пр. Йеремия, 36 гл., случила се преди толкова векове, можем да направим няколко извода за нашето съвремие. Най-напред, Божието слово е дадено и отправено и към нас. Както и в историята, имало е някой, който като Варух е записал (или превел) Писанието на нашия език, за да бъде то достъпно и за нас. Да можем да го чуем и разберем.
И днес Божието слово е живо и действено. То не е просто информативно, а изисква определен отклик от наша страна. Идва до човека, достига до сърцето и душата му и го подтиква да се определи и да заеме позиция. Може да го приеме за себе си и така да съобрази живота и вярванята си спрямо всичко записано в него. Може и да го отхвърли, да го намрази, да желае дори да го унищожи. Но не го оставя безразличен.
И днес обаче това Божие слово под една или друга форма среща съпротива. Тя може да е директна като различни забрани, конфискации, заплахи от затвор за притежателите и разпространителите. Може да е завоалирана, като приемане на закони, които косвено затрудняват и се противопоставят на откритото проповядване и разпространение на това слово.
И днес обаче, дори и да се унищожат физическите му носители, това слово остава и продължава да бъде актуално. Многобройните опити за забрана на Библията и изкореняване на вярата през мракобесния комунистически режим претърпяват провал. Комунизмът идва и си отива, а ние ще отбележим 150 г. от издаването на тази Библия.
Можем ли да започнем юбилейната година със завръщане към Божието слово? С това, да го затвърдим като върховен авторитет за живота си? Това би бил най-добрият начин, по който да отбележим и годишнината. Не просто да погледнем историческите факти, а да благодарим на Бога за това, че Неговото слово е достигнало до нас на разбираем език преди век и половина и днес отново можем свободно да го отваряме, да го разпространяваме, да го изучаваме, да проповядваме от него. Да бъдем признателни и за това, че Библията и вярата не само че не са унищожени, а дори ще отбележим 150 г. от издаването на тази Библия! Словото на Бога има сила в себе си, стига да достигне до ума и сърцето ни.
„Тревата изсъхна, цветът повена, но словото на Бога нашего остава във век“ (книга на пр. Исая, гл. 40, ст. 8, според текста на Библия, Цариградско издание, 1871 г.).
Честит юбилей на Библията на говоримия български език!
