25 фев. 2024 г.

Божият хляб

Исус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“ А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ Исус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“
Йоан 6:32-35

Познатият текст от Евангелието според Йоан за „небесния хляб“ не само ни представя един разгорещен диалог между Христос и юдеите, но разкрива и дълбокия смисъл на думите на Спасителя: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“ Тези думи на Господ Исус Христос със сигурност предизвикват както неразбиране, така и сериозно негодувание в слушащите Го юдеи. Дори някои от Неговите ученици малко по-късно Го напускат поради това учение – учението за хляба.

Трябва да признаем, че в наши дни също се забелязва, че „тежко е това учение“ за живия хляб в немалко християнски среди. То се превръща в камък за препъване на онези, които гледат на даровете на Причастието като символи само за възпоменание. А те са много повече от възпоменание. Според св. Игнатий Антиохийски Светото причастие е храна и лекарство за безсмъртие, а това има тясна връзка с казаното от Христос: „Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.“

Както забелязваме, в този текст става дума за различни видове хляб: хлябовете (т.е. петте благословени хляба), манната небесна и истинския хляб –  хлябът на живота. Христос започва диалога с юдеите, за да открие Себе Си като истинския Божий хляб. Той казва: „Търсите Ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.“ Тези „тежки“ думи привличат още повече тяхното внимание. Впоследствие те ще предизвикат и въпроса: „Кой си ти, за да ти повярваме?“

Повече от ясно е, че всички трябва да се трудим за насъщния. Апостол Павел дава себе си за пример на подражание как с труд и усилие работи денем и нощем, за да не бъде в тежест на никого. Необходимостта от трудене срещаме както в народната поговорка, така и в думите на апостола: „Ако някой не иска да работи, той не трябва и да яде“ (II Сол. 3:10). Дали с думите „Трудете се не за тленна храна, а за храна, която води до вечен живот“ Христос отрича труденето за храната, която консумираме всеки ден? Не. Чрез този израз Той прави сравнение между храната, която насища тялото, и храната, която насища тялото и душата, т.е. целия човек. Той поставя акцент върху храната, която води до вечен живот, до съществуването на целия човек, а не само на една част от неговото Битие. Познатият ни ежедневен хляб може да поддържа само тялото. Това е първият момент, когато Христос прави разграничение между познатия ни хляб и небесния хляб. Първият се разваля, а вторият трае вечно; първият е от земята, докато вторият е от небето; с първия се храним и умираме, докато с втория живеем. Ето защо е необходимо да се трудим повече за онзи хляб, който не се разваля. И ще бъде добре, ако по-често се храним с него.

Малко по-рано апостол Йоан споделя случая с нахранването на петте хиляди души, които стават свидетели на чудото с петте хляба и двете риби. Юдеите ядат от тях, насищат се, но пак огладняват. И за да се нахранят отново (без да работят), този път намират Христос в синагогата в Капернаум. За това Той ги разобличава, че Го търсят за храната, а не за чудесата.

Христос заявява на същите тези хора, че трябва да вярват в Онзи, Който Го е изпратил. Понеже не вярват в Христос, юдеите не вярват и в Бога, Който Го е изпратил. Те казват на Христос: „Какво знамение ще направиш, за да видим и да ти повярваме?“ Така лесно отричат чудото с хлябовете и рибите. Може би този въпрос е продиктуван от изобличителните думи на Христос към тях, че Го търсят не за чудесата, а за нуждата от телесна храна. Всъщност такава проява на неблагодарност се среща и у техните предци към Мойсей в пустинята. Не роптаят ли предците им срещу Мойсей, така както те срещу Христос?

Постепенното откриване на Христос като Божия хляб преминава през разговора за втория вид хляб, който споменах по-горе – манната небесна, с която се хвалят юдеите: „Бащите ни са яли от манната в пустинята. Нима си по-велик от Мойсей, който даде хляб от небето?“ Разбира се, че Христос е по-велик от всекиго, но проблемът на юдеите е в това, че не Го разпознават като Онзи, за когото Мойсей говори. Защото, ако вярват на Мойсей, тогава ще трябва да вярват и в Сина Божий, защото Мойсей говори за Него. „Но сега Мойсей, казва Исус, на когото се облягате, ви обвинява“ за вашето неверие (Йоан 5:45). По същия начин и самарянката изтъква в разговора с Христос: „Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили той и потомците му и неговите стада?“ (Йоан 4:12).

Въпреки, че ядат от манната и пият от кладенеца, бащите им умират. Манната трае ден-два, а след това се вмирисва, докато Божият хляб трае за вечен живот. А водата, от която пият, не утолява жаждата им. Манната не е истинският хляб. Въпреки че слиза от небето, тя се разваля. Дава я не Мойсей, а Бог, Който ги е направил народ, Който ги е опазил в пустинята, Който им дава земята. Манната по-скоро свидетелства за Божията загриженост към народа – така, както Христос се грижи за хората, които нахранва.

Настъпва и най-важната част от диалога – моментът, когато Христос разкрива Себе Си като истинската манна, като живия хляб, който слиза от небето: „Аз Съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее. И който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века, да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.“ Да! Христос е изворът на живота. Всеки, който има Сина, има живот в себе си. Всеки, който има Сина, е преминал от смърт към живот. Всеки, който се храни с Христовото тяло и пие Неговата кръв, има живот в себе си. Добрата новина, е че всеки може да дойде при Него, понеже Той е обещал, че никой няма да бъде изгонен. А и Отец за това Го е изпратил – за да спаси целия свят.

След като разкрива Себе Си като живия хляб пред събралото се множество, Христос го прави отново и на последната вечеря със Своите ученици на трапезата: „Когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи. И като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте. Това е Моето тяло. Взе и чашата и като благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете “ (Мат. 26:26-28).

Подобно потвърждение за хляба като тяло на Господа срещаме и в думите на апостол Павел към коринтяните: „Чашата, която беше благословена, и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?“ (I Кор. 10:16)

Не е за учудване реакцията на юдеите, след като чуват думите: „Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.“ За тях Исус е син на Йосиф, но не и Син на Бога, поради което те не могат да разберат какво им казва. Може би думите „Аз съм живият хляб“ остават непонятни и за някои хора днес, които не могат да разберат, че хлябът, който разчупваме, става тяло Христово чрез действието на Светия Дух! Още по-остра става реакцията им, когато Той им казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ За юдеите това е подтикване към канибализъм и нарушаване на закона за ядене на кръв. В действителност обаче Христос не само не нарушава закона, но и го изпълнява. Думите му по-скоро са призив за вечен живот, който е даден от Бога даром чрез благодатта Му понеже „истинският хляб, който Отец даде, слезе от небето и даде живот на света“, така че всеки, който яде от него и който има общение с Него, да има вечен живот.

Днес призивът може да звучи по следния начин: „Яжте от Мен, пийте от Мен, за да имате живот.“ Колкото по-често се храним с Него, толкова по-добре ще бъде за нас. Тялото ни има нужда от тленна храна, а душата ни – от небесна. Този хляб храни целия човек и ни говори за идващите неща. Той ни въвежда във вечността. Чрез него предвкусваме онова, което ни очаква и което ни е обещал Христос. Чрез истинската храна (Неговата плът) и истинското питие (Неговата кръв) ние не само възпоменаваме страданията и смъртта на Спасителя, а и се съединяваме с Него за опрощаване на греховете и получаване на нов безсмъртен живот.

Като хора, имащи дял с Него, нека не преставаме да се храним и със словото Му – думите, които ни водят към вечен живот.

Similar Posts