22 апр. 2024 г.

Защо да ходя на църква?

Защо да ходя на църква? Аз мога да си вярвам в Бога и без нея. Нали вярата е нещо лично? Моята връзка с Христос не зависи нито от мястото, на което се намирам, нито от хората, които са около мен. Освен това защо трябва да обременявам съзнанието и чувствата си, като слушам скучни проповеди и пея остарели химни? Достатъчно ми е да си чета редовно Библията, да се моля и да се старая да живея според Божиите стандарти. Вярно е, че има и по-интересни служби, но това е само на Рождество и Възкресение. Останалото време в църквата е загубено време.

 

Подобни разсъждения може би не се срещат много често, но все пак ги има. Особено младите хора често говорят и мислят по този начин. И така за всяко поколение е актуален въпросът „Защо да ходя на църква?“ Освен това обаче той е и доста личен проблем. Всеки човек, който в неделя сутрин сяда на църковната пейка, трябва да има отговор.

Съветът на Новия завет „не преставайте да се събирате“ е колкото ясен, толкова и категоричен. Може би още тогава е имало хора, които са смятали, че понякога може и да пренебрегваме редовното събиране за богослужение.

В началото на нашия християнски живот всички ние тръгваме доста ентусиазирано и сме първи във всички събрания. Поглъщаме жадно всяка дума на пастира, пеем възторжено и се чувстваме уютно в църковната сграда. С течение на времето обаче постепенно ходенето на църква се превръща в навик, а по-късно – може би и в скучно задължение.

Какво може да поддържа интереса ни към църквата? Отговорът не е сложен. Ние просто се нуждаем от богослужението. Там заедно с други вярващи ние се покланяме на Бога по неповторим начин. Често се случва възрастни и немощни християни, едва докретали до църквата, да излизат укрепнали и да споделят, че „Бог им е вдъхнал сили по време на службата“. Убеден съм, че тази промяна не е само емоционална. Бог наистина работи в Своята църква!

За всеки е ясно, че не сградата е църквата. Църквата са хората, обединени от своята вяра в Господ Исус В Божието слово църквата е сравнена с невеста, сграда, стадо и тяло. Всяка от тези метафори ни помага да разберем различните аспекти на нейната същност.

Както младоженката очаква своя годеник, така и църквата търси своя Спасител Исус Христос. Както една сграда се изгражда от тухли и камъни, така и църквата се съгражда от „живи камъни“ – вярващите. Както стадото има нужда от пастир, така и църквата има нужда от водач. Както всяка част от тялото е необходима и важна, така е всеки църковен член има своето място в църковния организъм, който се ръководи от „главата – Христос“.

И все пак, защо да „не преставаме да се събираме“?

Защото само в църквата ние можем да осъществим трите нейни основни функции.

Първо, заедно с другите християни ние се покланяме на Бога. Ние Му се покланяме чрез нашите общи молитви, чрез песните ни и чрез свидетелствата за работата Му в живота ни. Ние  Му се покланяме, когато Го прославяме и когато Го молим за нещо. Ние Му се покланяме, когато заедно изучаваме Неговото Слово.

Второ, в общуването с други вярващи ние взаимно се насърчаваме и изграждаме. Може би тази функция е най-добрият отговор на този, който смята, че църквата не му е нужна. Дори и да не го съзнаваме, по някакъв начин ние си влияем едни на други. Вярно е, че немалко вярващи и немалко църкви занемаряват тази отговорност и просто забравят да насърчават околните. Божията воля е хората в църквата да си помагат взаимно. Няма по-добро място и по-добро време за това от богослужението. Има много начини, по които можем да се насърчаваме или да се изграждаме. Това може да става, когато ние се молим един за друг, когато по-зрелите вярващи предават своя опит и знания на по-неопитните или когато си оказваме взаимопомощ. В идеалния случай взаимното изграждане се осъществява, когато помежду ни цари неподправена любов.

Третата функция на църквата е насочена навън – към невярващите хора. Великото поръчение на Христос е да свидетелстваме на околните за Него и да ги насърчаваме да стават Негови ученици. Църквата е тази, която изпраща мисионери, подготвя програми за благовестие и насърчава у вярващите такъв начин на живот, който да бъде добро свидетелство пред околните. Едва ли отделният християнин може да бъде толкова силен и ефективен при разпространяването на благовестието, колкото е църквата, когато целенасочено изпълнява мисията си.

Ние наистина се нуждаем от църквата. Бог я е създал, за да може тя да бъде „стълб и подпорка на истината”. На нея Той е поверил знанието за самия Себе Си.

Освен това обаче Той я е създал и заради всеки от нас. Участието ни в църковния живот е отговорност наистина, но то е и привилегия, която малко хора имат. Колко са онези хора, които имат такива братя, сестри и приятели, каквито можеш да имаш само в църквата? А с какво можем да заменим времето за богослужение? С телевизия? С работа? С разходка? Двата часа, отделени за събранието в църквата, са часове, отделени за Бога.

Може би невинаги всичко в храма е по нашия вкус. Може би понякога се чувстваме излъгани в очакванията си. Нашето място обаче е там. Само там ние можем да изпълним Божията воля – да се събираме за поклонение пред Бога, да се насърчаваме помежду си и да бъдем за свидетелство пред околните.

Similar Posts