„Всичко е лъжа“ – това беше любимата оценка на баща ми както за речите на политиците, така и за отношенията със съседите. „Всичко е лъжа!“ След като от най-ранно детство онова, което чуваш, винаги е придружено от такъв коментар, налице са всички предпоставки да се превърнеш в недоверчив и скептичен човек. Какъвто и станах.
Животът ми се промени, когато започнах да следвам древна история. Станах християнин, защото се уверих във възкресението на Христос. Тази увереност насочи живота ми в нова посока. Останах ѝ верен дори в най-тежките дни от живота си, когато първата ми съпруга и синът ми загинаха при автомобилна катастрофа. Как стигнах до увереността във възкресението на Исус?
Възкресението на Исус Христос е залегнало в основата на християнската вяра (I Кор. 15:14) и надежда (I Пет. 1:3). Веднъж годишно християните го отбелязват на специален ден. Където и да живеят, техните богослужения се провеждат именно в неделя – денят на Христовото възкресение. Авторите на Новия завет са се интересували от история. Затова в Евангелията и в книгата Деяния на апостолите се изброяват исторически фигури, съвременници на Христовото възкресение.
Централно място в библейския разказ, наред с Христос и Мария, заема личността на римския прокуратор Пилат Понтийски. „Исус Христос… пострадал при Понтий Пилат, бе разпнат и умря“, четем в Символа на вярата. Библейските автори подчертават, че събитията от живота на Исус са се случили не просто някога и някъде, а в определен исторически момент – по времето на Пилат. Исус е конкретна историческа личност, чийто живот може да бъде локализиран в конкретно време и на конкретно място.
Какво казват историците за възкресението на Исус Христос? Тяхната работа е сходна не толкова с тази на занимаващите се с природни науки (доколкото в нея не става дума за повтаряемост и предвидимост), а с тази на юристите, които пресъздават минали събития според определени улики. Те водят процеси, основани на обстоятелства, които следва да се подлагат на преценка. Хората оценяват обстоятелствата по различен начин. Например, при съдебен процес различната оценка на едни и същи улики може да доведе до различни решения. На какво се дължат различните оценки при едни и същи обстоятелства? Най-напред, на житейския или професионален опит. Понякога обаче различната оценка произтича от различния светоглед.
По темата за възкресението на Исус светогледът играе решаваща роля. Според Новия завет възкресението на Исус е проявление на Божието дело в човешката история. В контекста на личния си светоглед обаче, историкът, който не вярва в съществуването на Бога, ще оцени обстоятелствата, свързани с възкресението на Исус, по различен начин от историка, за когото съществуването на Бога е възможно и дори твърде вероятно.
Какви са историческите източници за Исус Христос? Най-важните сведения за живота, смъртта и възкресението на Исус са събрани в Новия завет. Евангелията и книгата Деяния на апостолите са написани във вида, в който са ни познати и днес, от очевидци на събитията, едва няколко десетилетия, след като са се случили. Ценни са уводните думи на Лука в началото на неговото Евангелие (Лука 1:1-4), където авторът посочва причината и основната цел за написването му.
Извън текстовете на Новия завет историците откриват твърде оскъден материал за изследването на споменатите по-горе събития. Най-известен в това отношение е един пасаж от труд на римския историк Тацит, написан около 115 г. сл. Хр. (няколко десетелия след Евангелията). Той дава следната информация за християните: „Името им произхожда от Исус Христос, разпънат по времето на император Тиберий от Пилат Понтийски“ (Анали, ХV 44). Обстоятелства, които напълно съвпадат с написаното в Евангелията.
Нека насочим поглед към възкресението на Исус. Кои конкретни обстоятелства са важни за историците, ако се абстрахират от пристрастната си оценка, основана на светогледни съображения?
Празният гроб
Сведения за празния гроб се срещат във всички Евангелия и до днес не са опровергани. Възвестяването на възкресението на Христос в Йерусалим би било невъзможно, ако празният гроб не беше факт. Следователно, централният въпрос е не дали гробът на Исус е бил празен, а как е станало това.
Тези, които се съмняват във Възкресението, упорито твърдят, че тялото на Исус е било откраднато (вж. Мат. 28:13) – едно възможно обяснение за празния гроб. Подхвърлянето на идеята за кражба на мъртвото тяло обаче е свидетелство за това, че учениците на Исус са възвестявали Неговото телесно възкресение. Ако бяха свидетелствали за възкресението Му само в духовен аспект, тогава въпросът дали гробът е бил празен или не, нямаше да е от значение. Първите свидетели, видели празния гроб (както и възкресения Исус), са жени – заслужаващ внимание факт, тъй като по онова време свидетелските показания на жени не са имали доказателствена стойност според юдейския богослов Пинкас Лапиде. „Свидетелството на жена е без никаква доказателствена стойност, заради лекомислието и дързостта на женския пол“, пише и еврейският историк Йосиф Флавий (38-100 г. сл. Хр.). Именно жените известяват учениците на Исус, че гробът Му е празен.
Първоначално учениците също не им вярват. И те, като жените, които първи отиват на гроба, за да помажат тялото, все още не си дават ясна сметка за Възкресението. В празния гроб откриват само плащениците, в които според еврейския обичай е било увивано тялото на мъртвеца, и кърпата за глава. (Йоан 20:4-7). Тези обстоятелства повдигат основателния въпрос: Ако някой иска да краде мъртво тяло от гроба, защо първо ще го разповива от погребалните плащеници?
Срещите с Възкръсналия
За срещите с Възкръсналия свидетелстват заключителните глави на Евангелията, както и началото на книгата Деяния. Най-важен за историци и богослови остава откъсът от I Kоринтяни 15:3-5, смятан за една от най-ранните изповеди на християнската вяра. Тя напомня на християните, че Исус е бил видян след възкресението Си от над 500 души наведнъж, „повечето от които и сега са живи“ (6 ст.) Първото послание на ап. Павел до коринтяните е написано около 25 години след смъртта на Исус. Повечето историци датират разпъването на Исус Христос на 7 април 30 година. Записаната в това послание изповед ап. Павел най-вероятно е получил като прозрение в Дамаск, през 31-32 г. сл. Хр., след обръщането си към Исус Христос.
Свидетелства за телесното възкресение на Христос са и сведенията за Неговото възнесение на небесата. И така, земният живот на Исус не е завършил с полагането Му в гроба.
Преобразеният живот на учениците
Само няколко седмици след разпъването на Исус уплашените до скоро ученици публично говорят в Йерусалим, че Бог Исус възкръсна от мъртвите („на което сме свидетели“). Към това свидетелство те се придържат неотклонно въпреки подигравките, преследванията и смъртта. Имало е и винаги ще има хора, които са готови да платят с живота си за онова, в което вярват, дори то да не е истина. Но едва ли някой би отишъл на смърт заради нещо, за което знае, че не е истина.
Първите ученици на Исус са традиционни юдеи. Въпреки това, за един кратък период от време те изоставят своята традиция за почитане на съботния ден и устройват богослуженията си в неделя – „в първия ден на седмицата“ (Деян. 20:7). Макар да произхождат от подчертано монотеистична религия, те почитат Исус като Господ (I Кор. 8:6; Фил. 2:6-11; Кол. 1:15-20) – един разпънат на кръст човек, въпреки казаното във Второзаконие 21:23 „проклет от Бога всеки, който виси на дърво“. Всичко това представлява решително скъсване с религиозните и обществените корени. Това не става току-така и се нуждае от обяснение. В живота на последователите на Исус се е случило нещо революционно. Какво е най-доброто обяснение за него?
Самозаблуда, самовнушение или истинско възкресение на Исус? В тази връзка, ето още един цитат от Пинкас Лапиде: „Сам по себе си фактът, че само за една нощ, пък било и водени от самовнушение или самозаблуда, учениците на Исус, без какъвто и да е сериозен житейски опит, успяват да се превърнат от бичувано и изнурено от гонения множество в победоносна общност на вярата, е много по-голямо чудо от чудото на самото Възкресение.“
Когато стигнах до извода, че преданието за възкресението на Исус е достоверно от историческа гледна точка, осъзнах, че при изследването на тази тема не мога да се задоволя с дистанцирано изследване. Затова един ден се обърнах в молитва към Исус, за Когото бях чул свидетелството на мой съученик, че Бог Го е възкресил от мъртвите и че мога да Му се доверя и да общувам с Него. Така започна животът ми на християнин.
