Рано сутринта, все още полуспящ, водех дъщеря си към детската градина. Бях сложил ръкавици, но мразът бързо захапа ушите ми, напомняйки твърде неделикатно, но съвсем ясно колко уязвимо е тялото ми. Напоследък съпругата ми често отбелязва същото: четиридесет години са чудесен юбилей, но и възраст, на която трябва да преосмисля начина си на хранене и да увелича движението и спорта. Впрочем кантарът у дома сякаш също намеква за това…
Тези разхвърляни мисли сънено преминаха през ума ми и след това бяха заменени от спомена за току-що отминалия празник. Рождество е времето, когато Христос, „макар да беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но“ заради нас и нашето спасение „се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците“ (Фил. 2:6-7). Христос взе на Себе Си тяло, подобно на моето, на което студът също можеше да щипе ушите, кантарът да покаже тревожни резултати и болестите (и дори смъртта) да наранят.
Много християни мислят за спасението като за един вид освобождение от ограниченията на тялото и преминаване в някаква безтелесна, небесна свобода. Нерядко можем да чуем, че човек е съставен от смъртно тяло и безсмъртна душа, и именно последната е от най-голяма важност и за нейното спасение трябва да мислим. Това, което Библията в действителност казва, е, че единствено Бог притежава безсмъртие (I Тим. 6:16). Безсмъртието на душата е (ако можем да се изразим така) вторичен дар от Бога, а смъртта на тялото е временно явление преди възкресението, при което „тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие“[1] (I Кор. 15:53).
Християнството не вижда тялото като затвор за душата, която в своето спасение ще се освободи от него. Това твърди една древна гръцка философия наречена платонизъм. Християнството казва, че човек е съставен от тяло и душа и за да бъде пълноценна личност, всеки един от двата компонента трябва да се намира във връзка с другия. Това е причината класическата християнска традиция да настоява, че починалите в Бога светии не могат да достигнат до състояние на пълно щастие преди възкресението на своето тяло при завръщането на Христос (ср. I Сол. 4 гл., I Кор. 15 гл.). Именно в този смисъл трябва да разбираме думите на Павел от II Кор. 5:1-4: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в тоя дом и стенем, като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота“.
Всичко това се съдържа по прекрасен начин в двата най-големи християнски празника – Рождество, което наскоро празнувахме, и Възкресение, към което още отсега можем да отправим погледа си. На Рождество Бог взе върху Себе Си тяло, подобно на нашето, и с това утвърди добротата на нашите собствени тела. На възкресение Той възкреси Своето тяло като един „първи плод” и сигурно обещание за бъдещото избавление на нашите тела.
Християнската вяра казва, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто трябва да бъде и какъвто е бил създаден да бъде. Бог е създал всичко „твърде добро“, но грехопадението го е превърнало в „странно, лудо, причиняващо място, а живота в неприятно разочарование“.[2] Но златната нишка във великата история, описана в Библията, е, че Бог не се отказва от Своя свят. Той отказва да се отрече от Своето „твърде добро” творение – включително от нашите тела. В света, в който живеем сред болести, слабост, старост и смърт, ние често не виждаме телата си по този начин. Но Бог твърди, че те са такива и че ние няма да се освободим от тях, а това, „което се сее в тление, ще възкръсне в нетление, което се сее в безчестие – ще възкръсне в слава, и което се сее се в немощ – ще възкръсне в сила“ (II Кор. 15:42-43). Това е нашата надежда.
На връщане студът сякаш не хапеше толкова силно.
____________
[1] Когато малко по-горе Павел говори за „одушевено и духовно тяло” (I Кор. 15:44), той по всяка вероятност няма предвид, че ние ставаме духове, а че нашето ново тяло ще бъде напълно оживотворявано и управлявано от Божия Дух. Виж полезната дискусия в Wright, N.T. The resurrection of the Son of God (Fortress press, 2003).
[2] Пакър, Джеймс. Познаването на Бога (Нов човек, 1991), 13 с.
