На 10 октомври 2024 г. се навършиха 100 години от раждането на един от любимите пастири на евангелските съборни църкви в България, Марин Маринов. Роден е в Коматево, днес квартал на Пловдив. Той е внук на Марин Костадинов, основател на църквата в село Ахматово. Марин е ярък пример как в трудно време за Църквата Бог взема един човек и го подготвя, за да издигне от него Свой служител.
Двадесетгодишен, той е мобилизиран, за да участва в т.нар. „Отечествена война“ на фронтовете в Македония и Унгария, където Бог опазва живота му при много критични обстоятелства. След завръщане от фронта е приет да следва медицина. Въпреки че е отличен с орден за храброст, малко преди да се дипломира, Марин Маринов е изключен от Медицинската академия и е изпратен в лагера „Белене“. Причината е в „неблагоприятните“ сведения в неговото досие: членувал е известно време в Земеделския съюз и е активен участник в евангелска църква.
Само в тесен кръг от приятели той описваше някои от преживяванията си в този лагер, не без доза на горчив хумор. Така например, когато го въвеждат в бараката, където трябва да спи заедно с други лагерници, му посочват едно празно място на горния етаж от редица с нарове, с думите: „Тук ще спиш!“ С други думи, „във въздуха“.
Решение все пак е намерено: закрепват една дървена врата върху ръбовете на двата нара. Разбира се, има и далеч по-трагични случаи. Когато водят лагерниците под строй на работа из често наводнения от Дунава остров, всеки, който макар и за малко се отклони от строя без разрешение, пада покосен от куршум. Със своите медицински познания, Марин помага на много лагерници, които са получили травми или имат други здравни проблеми.
Завърнал се от лагера, той започва работа в кооперативното стопанство в Коматево като помощник на счетоводителя. Това е направено без одобрението на партийното ръководство и не след дълго е уволнен.
След известно време, по съвет на приятел от църквата, подава молба за работа като домакин в Техникума по механотехника. На срещата с директора на техникума Марин не крие, че е евангелист. Тръгва си с мисълта, че няма да бъде приет и тук, но за негова изненада получава съобщение, че е назначен. Така започва да работи като домакин и в същото време записва вечерно училище по икономика. С новата си квалификация и след 15 години работа в техникума, той решава да потърси по-подходящо място за изхранване на семейството си.
На раздяла с директора, която преминава в приятелска атмосфера, последният му казва: „Помниш ли, че когато дойде да питаш за работа, в кабинета ми имаше още един човек? […] Този човек беше от Министерството, от София. Когато ти си тръгна, той ми каза: „Ако искаш да имаш един добър работник при себе си, вземи този човек. Евангелистите са честни и съзнателни работници. На него дължиш назначението си.“[1]
Марин се издига бързо до длъжност главен счетоводител в Държавния комитет по стандартизация. В същото време посещава редовно евангелските църкви в пловдивския район. Проповядва, участва в работата с младежи и помага в ежегодните, но неразрешени от властта летни младежки лагери. Всичко това предизвиква поредното му уволнение по нареждане от политическото ръководство на БКП.
През 1982 г. Марин Маринов е ръкоположен за пастир в пловдивската Евангелска съборна църква. Успоредно с това служи в църквата в Коматево и на други места, с неотслабващо посвещение и усърдие. П-р Маринов ще се запомни и със своя звучен глас, с който прославя Бога в изпълнения на сола, дуети и различни хорови състави.[2]
Така той се запознава и със своята съпруга Ценка, която е хористка в пловдивската Евангелска църква. Тя е дъщеря на видния пловдивски общественик Борис Чобанов, който от своя страна споделя обща съдба с Марин в Белене и е силно впечатлен от него. На 4 май 1958 г. Марин и Ценка сключват брачен завет пред Господа и пред църквата. В този брачен съюз имат син и дъщеря. Ценка е неотлъчен и верен помощник на своя другар в пастирската му работа и в многобройни изпитания, през които преминава семейството.[3]
В началото на осемдесетте години на миналия век Държавна сигурност предприема нова вълна от репресии срещу евангелските църкви. Налага в съюзните им ръководства и по места служители, които ѝ сътрудничат безропотно и се намесват в църковния живот. При проведено преизбиране или избор на нов пастир в пловдивската Евангелска църква п-р Маринов получава значително повече гласове от други двама кандидати. Но изборът е манипулиран и гласът на църквата не се зачита. В една от проповедите си п-р Маринов цитира ап. Петър: „Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога?“ (Деян. 4:19). Това вече изчерпва търпението на властите и му се забранява да проповядва в Пловдив и Коматево. Но той продължава да посещава и да подпомага църкви, които остават отворени за него и за неговите проповеди.
На 6 октомври 1998 г. Господ отзова при Себе си верния служител Марин Маринов – пастир с призвание и сърдечно свидетелство за Христовата благодат.
[1] Хр. Куличев, Процесите. Партията срещу Църквата (Госпъл, 2012), 152-154 с.
[2] Личното свидетелство на п-р Марин Маринов бе публикувано в Зорница, 11/2022.
[3] За кончината на сестра Ценка вж. Зорница, 05/2024.
