През 1979 г. Арнулфо Ромеро, архиепископът на Ел Салвадор, е номиниран за Нобеловата награда за мир. Двадесет и трима американски конгресмени подкрепят предложението със следните думи: „Като личност, отличаваща се с ненадмината смелост и честност, архиепископ Ромеро не се поддаде на заплахите на властимащите, които се опитваха да го направят послушен.“
Още от ръкополагането му през 1977 г. Ромеро получава редовно заплахи както от десните, така и от левите сили в разкъсваната от граждански конфликти страна, управлявана от военен режим. Застъпва се енергично за потиснатите свои сънародници. Осъжда остро убийствата и отвличанията, превърнали се във всекидневие в Салвадор. Човешките права не бива да се нарушават в името на държавността или на авторитета на армията, настоява Ромеро.
Смъртта следва архиепископа като сянка. През последните години са били убити неколцина други свещеници и епископи. Сред тях е йезуитът Рутилио Гранде, брутално застрелян от правителствени войници, докато отива да отслужи литургия в едно градче. Осуетен е опит за бомбен атентат срещу Ромеро. Но дори и при това положение архиепископът отказва да се ползва от държавна охрана. „Пастирят търси закрила не за самия себе си, а за стадото“, изтъква той.
Колеги на Ромеро измежду епископите го обвиняват, че подкрепя комунистите от Фронта за национално освобождение „Фарабундо Марти“. Някои го подозират, че е привърженик на т.нар. „богословие на освобождението“: ляв прочит на Евангелието в контекста на социалните проблеми в Латинска Америка. Ромеро отхвърля всички подобни обвинения. На журналистически въпрос относно „богословието на освобождението“ той отвръща: „Има две богословия на освобождението. Едното гледа на освобождението само в материален смисъл. Другото е богословието на папа Павел VI[1] и аз се придържам към него“. Едно пастирско послание на Ромеро хвърля допълнителна светлина върху възгледите му: „Освобождението трябва да започне от изкуплението чрез Христа, изкуплението от греха. Законите и (държавните) структури са безполезни, ако човешките същества не се обновят вътрешно чрез покаяние за собствените им грехове и с копнеж не просто да си живеят живота“.
Само през първите три месеца на 1980 г. броят на жертвите на политическите убийства, извършени от леви и от десни сили, наближава 700 души. Принос за ужасната статистика дава армията – мнозина бедни селяни, опитващи се да получат земя по правителствената програма за аграрни реформи, са застреляни от правителствени войници. На 23 март 1980 г. архиепископ Ромеро се изказва остро срещу насилието. Той призовава войниците да не се подчиняват на заповеди, противоречащи на Божията воля. „Аз моля, умолявам и ви заповядвам в Божието име да престанете с това потисничество“, пледира той.
Но насилието не спира. На следващия ден, 24 март, пада още една жертва. Архиепископ Ромеро отслужва меса в онкологичната болница „Свето провидение“. След проповедта му, когато издига потира за причастието, изтрещява един-единствен изстрел. Но изстрелът е много точен. Куршум пронизва сърцето на Божия служител и той се строполява мъртъв.
Шест дни по-късно 30 000 души препълват митрополитската катедрала в Ел Салвадор и площада пред нея за погребението на архиепископ Ромеро. Посред заупокойната служба избухва стрелба от автоматично оръжие. Стотици падат ранени и стенат; сред множествата свистят куршуми и ръчни гранати. При касапницата загиват 40 души. Почетни гости от чужбина са блокирани в църквата в продължение на часове, докато по улиците навън господстват паника и ужас.
Архиепископ Ромеро е добър пример за безстрашен духовен пастир. До последния си час той се проявява миротворец, както през целия си живот. В негова памет през 2010 г. Общото събрание на ООН обявява 24 март за Международен ден на правото на истина относно груби нарушения на човешките права и на достойнството на жертвите. А през октомври 2018 г. Ромеро е тържествено канонизиран като „светец“. Така той ще остане в християнската история като първият архиепископ в Америка, загинал мъченически, и като първият канонизиран светец от Централна Америка.
[1] Глава на Римокатолическата църква от 1963 до 1978 г. Б. пр.
