Смятат го за един от най-влиятелните евангелски автори през втората половина на XX век. Но за съжаление той е почти неизвестен приживе. Толкова е странен, че не може да му се възложи почти нищо в църквата…
Името му е Артър Уолкингтън Пинк. Роден е преди 135 години, на 1 април 1886 г. в Нотингам, Англия. Бащата на Артър е лекар. Семейството му се определя като конгрегационалисти, но той се захласва по теософията: популярно окултно движение по онова време. Младият Артър се развива много бързо на това свое поприще. Достига до там, че му е предложен пост във висшите кръгове на т.нар. „Теософско общество“.
През 1908 г., когато е на 22-годишна възраст, той неволно дочува от кабинета на баща си думите на мъдреца Соломон: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта“ (Пр. 14:12). Този библейски стих променя коренно живота му. Младежът бива пленен от Божията неустоима благодат и предава живота си на Господ Исус.
Сърцето на Артър Пинк гори за повече и повече познания за Бога и Неговото слово. Затова той заминава да учи богословие в семинарията „Муди“ в САЩ. Там среща съпругата си, Вера Ръсел, с която прекарва своя непредсказуем живот.
По природа Пинк е ексцентрик. Поради това той не се вписва никъде. Не става за пастир на църква, не е основател на нови общности, а тиражът на основаното от него месечно списание Изучаване на Библията в началото не достига дори до 1000 бройки. Последните шестнадесет години от живота си той прекарва в абсолютно усамотение на един от Шетландските острови (Луис), отхвърляйки всяка официална връзка с която и да е от местните църкви. Като обяснение за отшелническия си живот той цитира думите на Исус от Евангелието според Йоан 15:18: „Ако светът ви мрази, знайте, че преди вас Мен е намразил.“
Въпреки че гледа на неприемането си от страна на другите едва ли не като на „преследване и омраза“ заради Христос и въпреки че живее отделен от свои братя и сестри, Артър Пинк оказва голямо влияние срещу зародилото се отстъпничество от реформаторските идеи.
От своята „монашеска килия“, остров Луис, той пише много. Пише библейски уроци. Пише по въпроси, които по някакъв начин са достигнали до него. Води огромна кореспонденция, отговаряйки на безброй писма, изпратени от откъде ли не. Работи неуморно ден и нощ. Съпругата му Вера е много притеснена за него. Той не си оставя време за почивка. Не си намира дори и някакво обикновено хоби. Затова тя му „определя“ едно: колекционирането на марки. Само и само, за да откъсне поглед от бюрото си. Биографите му твърдят, че освен всичко друго, той пише и изпраща по четиридесет писма на седмица. В днешните времена на компютъра, GSM-а и чата, такъв обем навярно не ни се вижда голям, но само си представете писалката, белия лист, плика и пощата и картината в съзнанието ви ще се промени. С многобройните си писма, Пинк става полезен за много млади пастири. Макар че не може да се грижи за църква като неин служител, той е в помощ на мнозина израстващи душегрижители, които достигат до сърцата на своите пасоми с неговите съвети.
Познанията на Артър Пинк върху Библията и неговите полезни размишления оказват влияние на хиляди хора. След смъртта му през 1953 г. книгите и монографиите му биват отново и отново препечатвани в стотици и хиляди екземпляри. Едва ли има англоговорящ християнин, който да не е чувал за тях или да не е държал поне една от тях в ръцете си. На български език има издадени две негови книги: Атрибутите на Бога и Суверенността на Бога.
Животът на Артър Пинк е свидетелство как Бог може да използва някого много повече след смъртта му, отколкото приживе. Книгите му се превеждат и до днес и се печатат навсякъде по света. Общият брой на техните екземпляри достига над един милион. Запомнете и търсете това име: Артър Пинк.
