По много интересен начин завършва тази песен на възкачванията, записана в Божието слово като Псалом 127. Това е едно типично сравнение, характерно за еврейската поезия. Интересно е, че тук децата са оприличени на стрелите на воюващия, а домът, пълен с тях, на калъф (колчан или тул) за стрели, който е стоял обикновено до седлото на яздещия стрелец или на гърба на стрелеца-пехотинец в древността. Колчанът стоял на удобно място за употреба, за да може лъкът бързо да се зарежда. Интересно е, нашите оръжия в духовната война срещу Сатана са не само молитвата, Божието слово и поклонението, а и децата ни.
Как и защо е така? Първият отговор намираме отново в Божието слово, в Малахия 2:15: „Не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство.” Една от главните цели на семейството е да възпита и отгледа богобоязливо поколение. Едно такова поколение, повярвали от най-ранна детска възраст, са най-сигурната инвестиция за следващото поколение вярващи. Често говорим за евангелизиране в света и в това няма нищо лошо, но важна инвестиция за църквата, която е Божият народ, е също възпитанието на вярващо потомство.
Всяко едно дете, възпитано като вярващо и лично познало Спасителя от детските си години, всъщност е поредната смъртоносна стрела, изстреляна срещу сатанинското царство на тъмнината. Неслучайно Библията сериозно набляга върху това, децата да бъдат възпитавани прилежно в истините на Божието слово. В Пр. 22:6 четем: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то не ще се отклони от него, дори когато остарее.” Това е заповед с обещание. Досега никъде и никога не съм виждал човек, възпитан от рано в Божието слово, който да се е отклонил от него на старини. Няма и да видим, защото това, което е обещан в Словото, трае до века. Колкото по-прясна е глината, толкова по-лесно ще се оформи съдът и след изпичането му в пещта ще стане по-здрав. Така стои въпросът и с желязото, което се кове, докато е още горещо. Накратко казано, много по-непоклатима ще е вярата на един човек, когато от дете е научен да я прилага. Много по-трудно е такъв човек да бъде разколебан и да бъдат съборени основите, положени още от ранна детска върраст.
Тази заповед е залегнала в Божия закон още от дълбока древност. Във Второзаконие 6:6-7 четем: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.” Забележете, че ударението тук е в прилежното обучение на децата в Божиите повели. Това започва от семейството. Неделното училище е само една от малка част от това възпитание. Не твърдя, че не е важна, но ключовата роля за постигане на желания ефект играе семейното огнище. За това определено се изисква посвещение. Също така, при едно съживление църквата трябва да създаде възможно повече християнски детски градини и училища, за да се освободят децата от влиянието на невярващата среда. Но това не би било възможно, ако основата не е положена в семейството. Ето защо ние трябва да копнеем не само да видим отделни новоповярвали души, но и цели семейства, покланящи се на Бога.
В Новия завет ап. Павел пише една от известните похвали за добро възпитание в Божият път. Става въпрос за ІІ Тимотей 1:5: „Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.” Тимотей е плод на доброто библейско възпитание на неговата баба и майка. Така става ясно, че ние като вярващи родители сме отговорни за душите на подрастващите. Поради тази причина благодатният завет се отнася и за тях: цялото вярващо семейство влиза под този завет. Ето защо имаме и обещанието от Деяния 16:31: „Повярвай в Господа Исус [Христос] и ще се спасиш, ти и домът ти.”
Нека Бог ни помогне да можем да възпитаме децата си така, че да познаят от рано Божията премъдрост, Христос. Както новото поколение израилтяни, родени в пустинята, влизат в Ханаан и нанасят съкрушителен удар над местните езически царства, нека и ние с възпитанието на едно ново и силно поколение от вярващи да нанесем поредния съкрушителен удар на сатанинското царство с перспектива за утрешния ден – в следващото поколение. Много е пагубно, когато възрастните вярващи живеят така, че не ги интересува, какво ще стане в бъдеще. Напротив, трябва да се инвестира за поколения напред. За това благословенията на тези, които обичат Бога, са с хиляди поколения след тях. Да оставим трайна диря в следващите поколения – към това ни призовава Бог днес.
