Бил ли си някога с Исус? Срещата с Него е всякога паметна и остава неизличими следи. Филип и Андрей запомниха не само деня, но и часа, когато бяха с Исус. Има велики хора по света, които никога не можем да забравим. Краткото време прекарано с тях, ни напомня за величествените часове, прекарани на Мусала, Юмрукчал или Юнг-Фрау. При тях е тъй спокойно, тъй тихо! Животът изглежда тъй величествен и приятен, щото не ти се ще да ги напуснеш. Ти се спущаш пак към прашните низини, но вече носиш нещо ново в душата си.
При Исуса чувстваш нещо повече от всичко изказано, защото Той е по-велик от всичките великани на човечеството, поставени заедно.
Компанията на някои хора е много отегчителна и задушна. Когато се отървеш от тях, олеква ти на душата. Общуването с Христос е всякога скъпо и желателно, защото Христос разбира болките на всеки един и му съчувства. Христос никога не е дребнав. Христос никога не е отмъстителен. Христос никога не е отегчителен.
При Него всеки се чувства добре. Той дава на всеки това, за което копнее душата му. Той излъчва от Себе си само красота, сила, любов, и затова привлича и омайва. При Него – тъй както е горе на гордия планински връх – всичко е чисто, пространно, велико. Той всякога влияе за добро. Възбужда благородни стремежи, възпламенява възвишени копнежи. Като си с Него, зло не можеш да мислиш и вършиш, защото си пленен от нравствената Му доброта и величие. Той те повлича, както пълноводният поток повлича грапавия камък, за да го измие и изглади.
Филип и Андрей прекараха един ден с Исус и този ден ги преобрази. Те станаха нови хора. Отидоха при Исус прости рибари, а се върнаха вдъхновени апостоли. Мария Магдалина отиде при Него като блудница, а се върна като светица. Закхей отиде при Исус като едно дребно, подло, сребролюбиво джудже, а се върна великодушен и добър Авраамов син. Такова чудно и полезно нещо е общуването с Исус. Който отиде при Него, пожелава да остане цял живот с Него.
Навярно сте срещали много лъжци, измамници, подлеци. Светът е пълен с такива. Град София гъмжи от тях. И всички те оставят тежки, кошмарни спомени, нали? Душата пожелава нещо по-чисто, по-благородно, за да си отдъхне и облекчи.
Ще го намерите при Исус. Бил ли си при Него? Един ден или един час прекарал ли си с Исус? Много си загубил, ако не си бил с Исус.
Едно време хората казвали: „Виж Неапол и умри.“
Аз бих казал: „Иди при Исус! Прекарай известно време с Него, па тогава живей!“ Пътят, който води към Исус Христос, носи името: Вяра, покаяние и молитва.
Васил Георгиев Зяпков (31 август 1900 – 12 април 1976 г.) е роден в Дуранкулак. Предава живота си на Исус Христос по време на благовестителско събрание във Варна. През 1926 г. завършва четиригодишно обучение в духовна семинария в Манчестър, след което е назначен за пастир на ЕМЕЦ „Д-р Лонг“ в София. През 1929 г. сключва брак със Сийка Николова, с която имат две дъщери. През 1932 г. постъпва в Богословската семинария „Юниън“ в Ню Йорк, където защитава магистърска теза на тема „Християнството и частната собственост“. В края на 1939 г. поема пастирското служение в Първа евангелска църква в София. Изпълнява и длъжността религиозен представител на ОЕЦ.
През 1946 г. участва в българската делегация на Мирната конференция в Париж. Две години по-късно, на 4 ноември 1948 г., е арестуван и обвинен в Пастирския процес, който завършва на 8 март 1949 г. След месеци на изтезания от служители на Държавна сигурност получава доживотна присъда. Прекарва 13 години в затвора, след което е освободен. До края на живота си служи като пастир на евангелската църква в с. Поповица.
Още от 1925 г. сътрудничи на в. Зорница, а от 1 януари 1944 г. до есента на 1948 г. е негов главен редактор.
