В настоящия материал отразяваме извадки от рубриката „Политически новини“ на вестник „Зорница“ свързани с хода на постигането на Примирието в Сан Стефано на 3 март (19 февруари по стар стил). (Както и преди на това място се опитваме да приспособим текста към съвременния език, но запазваме на отделни места характерни архаични стилистични и граматични форми)
Трябва да се отбележи, че съставителите на вестника, който се издава по онова време в Цариград, изпреварват с новините си официалната преса, с което българското население веднага научава за подробностите по условията и за самия факт и на примирието.
Зорница, год. 3, бр 7, четвъртък, 16 февруари, 1878 г.
Русите в Сан-Стефано
В следствие на някои наредби Н.В. Великият Дук Николай премести главния си стан в едно от предместията на Цариград, именно в Сан-Стефано, едно твърде прекрасно селце, доста приятно за летуване на Мраморно море. Негово Имперско Височество пристигна в Сан-Стефано, с един особен трен от Едрене (Одрин) миналата неделя сутринта, придружен от щабните си чиновници заедно с Люксембургския Дук Евгений и с един от Батембергските князе. Със същия трен пристигнаха тоже руския и турския пълномощници – генерал Игнатиев и Г. Нелидов, Савфет паша и Садуллах бей – със своите свити. (…) На другия ден, в понеделник, генерал Гурко, младия Скобелев и Паниотин пристигнали в Сан-Стефано за да се приберат в главния щаб. В същия ден пристигнали още три трена с войски и други няколко пехотински полка.
Затворници
Радваме се да съобщим на нашите читатели, че Правителството освободи тези дни около 100 души от българите затворени в цариградските тъмници. (…) На 12-ти того, в събота вечер, часът по два, ненадейно улицата при Българската църква във Фенер се изпълни от множество българи, които охкаха най-жалостно и между охканията се чуваха думите : „Всемилостиви Боже, чу молбата ни и ни избави от проклетата черна тъмница, в която без никаква вина сме лежали толкова време“. Тези злощастни българи са 94 души, родом от Загорско, Ямболско, Чирпанско, Кърклисийско и Панагюрско. Църковният настоятел прибърза да ги прибере в метоха. (…) Ние се надяваме, че Царското правителство ще покаже същата благосклонност и към други затворени българи в разните тъмници из Държавата.
Разни новини
(Вестникът ни беше под печат, когато се появи в Л. Хералд една част от условията, които наскоро ще се подпишат от турските и руските пълномощници за мира. Ний ще сторим място само на онова, що се касае до бъдещето на България. Това известие не е още официално.)
България ще състави едно Самоуправно Поданно Княжество с Народно Християнско Правителство и ще плаща толкова данък, колкото същата земя е действително изсипвала в турското съкровище. Князът на новата държава, който трябва да бъде член от царстващите родове на Великите сили, ще се избира от едно събрание на български първенци. България ще обгръща всичката земя помежду Дунава и Балкана до границата със Сърбия, с изключение на Добруджа. На юг от Балкана, България ще включи Мидия на Черно море, от където българската граница ще премине на запад между Мустафа паша и Едрене, и като остави последния град навън ще се спусне до десния бряг на Марица до устието ѝ (…)
Зорница, год. 3, бр 8, четвъртък, 23 февруари, 1878 г.
Разни новини
Условията за мира между Русия и Турция са се подписали миналата неделя вечер, в Св. Стефан от турските пълномощници Савфет паша и Садуллах бей, а от руските – генерал Игнатиев и Г. Нелидов. Веднага след подписването на мира, Н. И .Височество Великият Дук, придружен от щабните чиновници отишли на полето при руските войски, които го чакали и им възвестил сключването на мира, което се приело с велегласни възклицания. (…)
Високата Порта още не е съобщила на вестниците условията на мира. Л. Хералд обнародва някои поправки на досега обнародваните си сведения за условията. Според него, Българското княжество няма да включи пристанището Дедеагач на Бяло море, но ще задържи Драма и Кавала, като остави на Турция Серес, Солун и Света Гора … България ще плаща на Турция само една част от чистия си доход. (…)
Султанът изпратил един от служителите си в Св. Стефан за да честити на Великия Дук Николай подписването на мира. Великият Дук от своя страна върнал честитенията на Султана чрез Г. Ону. …
Зорница, год 3, бр.9, четвъртък, 2 март 1878
Мирът
Басирет обнародва в понеделничният си лист съкращения на договора (…):
„Според сведения почерпени от достоверни източници, договорът който се подписа в Св. Стефан между Имперското правителство (турското – б.р.) и Русия съдържа 29 члена и носи заглавие „Предварителни условия за мир“. Тези членове се занимават с Черна гора, със Сърбия, с Румъния, с България и най-после с военното обезщетение, което е означено с число един милиард и четиристотин милиона рубли. (…)
Мюсюлманските жители могат да се върнат в България, но ако те не могат до две години да докажат и потвърдят законността на имуществата си, онези имущества ще се продадат и цената им ще влезе в съкровището за сирачетата и вдовиците. …
Телеграфски депеши
С. Петербург, 21 февруари. В тукашните официални кръгове става пак въпрос за събранието на един конгрес в Берлин. Вярва се, че княз Бисмарк одобрява това предложение. (…)
Виена, 26 февруари. Вероятно конгресът ще започне заседанията си на 19 март под председателството на княз Бисмарк. Франция и Турция ще участват в Конгреса. (…)
С.-Петербург, 13 февруари. Гърците протестират против принципа, според който за народност на окръжията се съди според по-голямата част от жителите и поддържат, че степента на образованието на всяка народност трябва да се вземе в сметка.