„Вярвам в Бога, както вярвам в слънцето:
не защото го виждам, а понеже чрез него
виждам всичко останало.“
К. С. Луис
Хора са се обръщали към Христос по най-различни начини и на различни места. Благовестителят Чарлз Фини го направил докато бил в гората, Джон Нютън, авторът на известния химн О, колко чудна благодат се покаял по време на буря, държейки кормилото на борда на кораб, а за политика Чарлз Колсън моментът дошъл, докато плачел в паркираната си кола. Известният християнски писател К. С. Луис преживява своето обръщение, докато се вози на мотора на брат си по пътя към зоологическата градина. „Когато тръгнахме аз не вярвах, че Исус е Божий Син, а когато стигнахме до зоопарка вече вярвах,“ пише той по-късно. Датата е 22 септември 1931 г.
Разбира се, както се случва обикновено, зад тази случка стои една по-дълга история. Докато расте, Луис постепенно достига до убеждението, че няма Бог. Въпреки това, докато годините минават, той започва да се усеща „преследван от радостта“. Под този израз, както сам обяснява по-късно, той има предвид не толкова нещо, което ти доставя удоволствие, колкото един сладко-горчив копнеж към нещо трансцендентално, нещо отиващо отвъд обичайните, познати реалности на този свят. Макар да не е в състояние нито да го докаже, нито дори да го дефинира точно, Луис започва да се пита дали самото съществуване на подобно желание не сочи към реалността на това, което той търси – така както човешкият глад със самото си съществуване сочи към реалността на храната, дори когато последната не е налична за гладуващия. Малко по малко неговият атеизъм се пречупва и той преминава отначало към агностицизъм, а след това и към теизъм (вяра в Бога). Теизмът на Луис обаче, поне все още, не е християнство. Макар все повече да се убеждава в съществуването на Бога, той не е в състояние да каже какъв или кой е този Бог, в когото започва да вярва.
По това време Луис е преподавател в Оксфорд и е част от литературния кръг на „Инклингите“, в който участва и Дж. Р. Р. Толкин, който след време ще напише превърналата се в класика книга Властелинът на пръстените. Именно разговорите с Толкин помагат на Луис да преодолее последните си съмнения и да се обърне към Исус Христос. Вечерта на 21 септември 1931 г. двамата, заедно с общия си приятел Хюго Дийсън, обсъждат вярата до три часа сутринта. На следващия ден, на път за зоопарка, Луис изведнъж разбира, че вярва в Исус Христос като Божий Син и Спасител. Както се изразява в своята автобиографична книга (изд. Рива, 2006) той най-накрая е „застигнат от радостта“. На Рождество същата година Луис се присъединява към църквата и приема първото си причастие.
Клайв Луис остава верен на своята християнска вяра до края на живота си. Той се превръща в един от най-оригиналните и обичани християнски автори. Неговите книги, помогнали на мнозина други хора да намерят Христос, включват Обикновено християнство, Проблемът болка, Четири пъти любов, Писмата на душевадеца, Великата раздяла, космическата трилогия и поредицата за приказната страна Нарния. На него принадлежат и едни от най-известните цитати в цялата християнска апологетика:
„Опитвам се да ви предпазя да не изричате истинската глупост, която хората често казват за Него: „Готов съм да приема Исус като велик нравствен учител, но не приемам Неговото твърдение, че е Бог.“ Това е нещо, което в никакъв случай не бива да казваме. Ако един човек, който е просто човек, изрече думите на Исус, той няма да бъде велик учител по нравственост, а би бил или безумец (като онзи, който твърди, че е сварено яйце), или Дяволът от Ада. Вие трябва да решите сами. Или този човек е бил и е Божият Син, или е луд, или е нещо по-лошо. Можете да Го обявите за глупак, можете да плюете по Него и да Го убиете като демон. Но можете също така да паднете в краката Му и да го наричате Господ и Бог. Но нека не изричаме снизходителните безсмислици, че е бил просто Велик учител по нравственост. Той не ни е предоставил подобна възможност. Не е имал такова намерение.“
