21 май 2022 г.

Възможност да сме Божии деца

Името ми е Теодор и бих искал да разкажа за чудесата, които извърши Бог в моя живот.

Макар в детството ми баща ми да ни напусна рано, не мога да се сетя нещо да ми е липсвало. Двамата с брат ми получа­вахме любов и внимание на майка ни. Макар и да не беше вярваща по онова време, тя се разкъсваше да ни осигури нормално детство и добро образование, както и да държи семейството сплотено.

До тринадесетата си година уважавах труда на майка, не можех да си представя да нараня нея или малкия ми брат, както и всеки, когото обичах. Стараех се да нося хубави оценки вкъщи. Училището ми вървеше, спортът също. По онова време тренирах футбол и давах сериозна заявка за бъдещ професионален футболист. Общо взето, детството ми беше прекрасно.

През 90-те години софийски­те улици се превърнаха в място с различни изкушения, включително и наркотици. Отначало не предполагах, че ще попадна сред хората, ползващи хероин. Мислех, че това на мен не може да се случи. Но истината бе, че бях наивен и незнаещ хлапак. Тогава нямаше примери на дългогодишни наркомани, а всеки, който пробваше дрогата, се възхищаваше от нея.

Така настъпи и тази на пръв поглед невинна вечер, когато с познати се бяхме събрали на парти. Някой извади марихуана, всички около мен пушеха от нея и си помислих защо да не пробвам и аз.

Това отвори вратата към моето бавно потъване. Следващите години преминаха в търсене и опознаване на различните видове наркотици. Основно взимах хероин. Той ме пренасяше в мой собствен свят, където аз бях господар и правех каквото ми се искаше. Смених училището с улицата, а футбола с наркотиците.

В началото всичко това ме правеше щастлив. Бях различен от повечето ми връстници. Бях по-самоуверен, чувствах се като звезда в мафиотски филм. Илюзията приключи една сутрин, когато ме събуди нуждата от хероин, болките бяха ужасни, а чувството неописуемо неприятно. Осъзнах, че не аз контролирам дрогата, а тя мене; че не аз съм господарят, а хероинът ме командва.

От тук насетне всичко изгуби стойност за мен. Престанах да изпитвам уважение и обич към близките си, не ме интересуваше кого ще нараня или какво ще направя. Важно бе да набавя нужната доза хероин за деня. Следващите години минаха в търсене на изход. Посещавах болнични заведения, лекари и врачки. Дори и родната казарма не ми помогна.

Бях се отказал да търся повече помощ. Бях решил, че ще бъда наркоман до края на живота, а бях само на 21 г. Именно тогава Бог се намеси със страшна сила в моя живот, за което Му благодаря. Това се случи в град Сплит (Хърватия), където Бог ме отведе в РЕТО център (християнско сдружение за помощ на зависими).

Бях заобиколен от хора, които ме обичаха и правеха всичко възможно да съм добре; които се лишаваха, за да имам аз; които не спяха, когато не спях и аз; които бяха водени от Христовата любов.

Бързо след като излязох от абстинентния период, поисках да имам онова, което имаха те. Слава на Бога, те ме упътиха към Библията. Така Божието слово се вряза в моето сърце и започна да го пречиства.

Няма да забравя как една сутрин се бяхме събрали да се молим. Бях изобличен и вътре в моето сърце дойде истината колко съм грешен и колко е черна душата ми. Тогава се покаях и осъзнах, че оттук нататък никога няма да съм същият и че няма да съм сам. Знаех, че Исус е дал живота Си, за да живея аз. Бог беше заел мястото, на което трябваше да бъде. Той стана абсолютният Авторитет и Господар на живота ми.

След време вече знаех точно какво Бог иска от мен – да следвам Неговия план, да слушам гласа Му и да живея угодно за него.

Останах в РЕТО още 15 години, през които Бог ми подари чудесна съпруга, която обича Исус с цялата си същност, както и три прекрасни деца.

С това свидетелство искам да окуража всекиго: Бог ни обича! Той ни дава възможност да сме Негови деца и иска да благослови живота ни. 

„Пред тебе ще вървя, планини ще уравнявам, медни врати ще разбивам и железни затвори ще троша“ (Исая 45:2)

Similar Posts