Актуални статии

На 31 май 1934 г. е приета Барменската богословска декларация, която се възпротивява на покорството и служенето на църквата на държавата и в частност на националсоциализма, както и на диктатурата в лицето на Адолф Хитлер. Повечето от хората, поставили имената си под тази декларация и подкрепящи Изповядващата църква (тази част от църквата, която се придържа към библейския възглед за света), са подложени на гонения, изпратени в концентрационни лагери и дори убити. Тази „Богословска декларация относно настоящото състояние на Евангелската църква в Германия“, обикновено съкращавана като Барменска богословска декларация или Барменска изповед на вярата, изразява богословската основа на Изповядващата църква във времето на националсоциализма. Тя е разработена от Карл Барт с помощта на Томас Брайт и Ханс Асмусен и е приета след кратко въведение от Асмусен на първия синод на Изповядващата църква на 29 до 31 май 1934 г. в предградието на Вупертал, Бармен. Тя води до разцепление в Евангелската църква в Германия: между християните, станали част от Изповядващата църква, и тези, които поддържат църквата, носеща името „Немски християни“ (създадена в подкрепа на националсоциалистите и Хитлер и изобщо на арийския поглед върху библейската история). Тази декларация се счита за пътепоказател за немскоговорещите църкви през ХХ век. За някои църкви се е превърнала в част от изповедта, която свещениците трябва да направят при ръкополагането им, преди да встъпят в длъжност.

На 27 април 1921 – точно преди 100 години - се ражда Джон Робърт Уолмсли Стот - син на Арнолд и Лейди Стот. Баща му е водещ лондонски лекар, което дава добра материална осигуреност на семейството и на осем годишна възраст Джон е изпратен в пансион, а през 1935 в елитното частно училище Ръгби. Три години по-късно, на 13 февруари 1938, докато слуша лекция на Робърт Неш, ексцентричен проповедник поканен да изнесе беседа на християнска тема в училището, Стот е силно докоснат от чутото. Той моли за лична среща с Неш и след разговора взема решение да предаде живота си на Христос. Самият Стот описва случката по следния начин:

„Тази вечер на леглото си аз проведох експеримента с вярата и „отворих вратата” за Христос. Нямаше светкавици или гръм... всъщност не усетих нищо. Просто се покатерих на леглото си и заспах. В продължение на няколко седмици, дори месеци, след това не бях сигурен какво се е случило. Но малко по малко, както ясно показва дневникът, който водех по онова време, аз достигнах до едно по-ясно разбиране и по-голяма увереност за спасението и господството на Христос.”   

На 11 март т.г. почина световноизвестният евангелизатор и християнски обществен деец Луис Палау. Смело може да се каже, че той беше една от най-влиятелните фигури на евангелското движение от втората половина на XX и началото на XXI век. По думите на изтъкнатия автор Дж. Добсън, „не е възможно да се измери влиянието на Палау върху християнството през последните пет десетилетия, в които той споделяше Благата вест с народите по цял свят“.

Обичайният консервативен евангелски метод за работа с Писанието, особено що се отнася до морални въпроси, е да извлича от конкретния разглеждан пасаж стоящите зад него „надвременни” принципи или наставления, които са изразени в културните, специфични условия на времето, и след това да зададе въпроса как те следва да се изразят по подходящ за съвременните условия начин. Независимо от критиката този подход остава същностна част от нашата херменевтика. Проблемът е как да определим кое е културно или свързано с конкретните условия и кое има универсална валидност. Той възниква, когато нещо, за което може да се смята, че е свързано с конкретното време, е оправдано в Писанието посредством използването на богословски принцип.

Друг популярен подход приписва на Писанието един по-широк авторитет – този на историята и метанаратива. Според това виждане, фундаментални в Писанието са интерпретацията на историята и действащият чрез тази вярна и валидна история Бог, който като Създател и Изкупител работи за човешкото спасение. Така Библията не ни дава толкова детайлни наставления за поведение колкото един модел, който трябва да формира нашето собствено поведение.