Начало /Актуални статии

Актуални статии

Адам и Исус - Победителят

Данаил Игнатов

Преди няколко години имахме възможност заедно с пастир Благовест Николов да участваме в една международна конференция в Рио де Жанейро, Бразилия. Това беше благословено и вълнуващо време за споделяне на общата ни вяра с братя и сестри от всички континенти.

Вълнуващо беше и изкачването на хълма, на който се извисява прочутата скулптура на Крист Редентор – на Христос Изкупителя. Преди това обаче трябваше да преминем с автобуса през няколко квартала на Рио де Жанейро, в които царуват мизерията, разрухата на стари жилищни сгради, нечистотата... видяхме лицата на хора, на които се четеше липса на надежда за нещо по-добро. Разбира се, когато се изкачихме горе, в подножието на величествената фигура на Христос, с неговото благородно лице, с разгърнати благославящи ръце и видяхме великолепната панорамата от суша и вода, която се открива пред нас, забравихме неприятните неща, останали  долу.

Уилям от Окам бяга от Авиньон

 

Хвърляйки поглед през рамо, монахът Уилям от Окам въздъхва с облекчение - той вече е извън белокаменните стени на Авиньон. Заедно с двамата си спътници той се е измъкнал в последния момент и се наслаждава на свежия въздух. При неуспех го е очаквала влажна затворническа килия в укрепения папски дворец. Оставала е само крачка до тази печална участ. Защо този голям мислител - един от най-забележителните през цялото Средновековие - се оказва в голяма беда? Просто си е позволил да изкаже твърде свободно разбиранията си.

Барменска богословска декларация

Владимир Тодоров

На 31 май 1934 г. е приета Барменската богословска декларация, която се възпротивява на покорството и служенето на църквата на държавата и в частност на националсоциализма, както и на диктатурата в лицето на Адолф Хитлер. Повечето от хората, поставили имената си под тази декларация и подкрепящи Изповядващата църква (тази част от църквата, която се придържа към библейския възглед за света), са подложени на гонения, изпратени в концентрационни лагери и дори убити. Тази „Богословска декларация относно настоящото състояние на Евангелската църква в Германия“, обикновено съкращавана като Барменска богословска декларация или Барменска изповед на вярата, изразява богословската основа на Изповядващата църква във времето на националсоциализма. Тя е разработена от Карл Барт с помощта на Томас Брайт и Ханс Асмусен и е приета след кратко въведение от Асмусен на първия синод на Изповядващата църква на 29 до 31 май 1934 г. в предградието на Вупертал, Бармен. Тя води до разцепление в Евангелската църква в Германия: между християните, станали част от Изповядващата църква, и тези, които поддържат църквата, носеща името „Немски християни“ (създадена в подкрепа на националсоциалистите и Хитлер и изобщо на арийския поглед върху библейската история). Тази декларация се счита за пътепоказател за немскоговорещите църкви през ХХ век. За някои църкви се е превърнала в част от изповедта, която свещениците трябва да направят при ръкополагането им, преди да встъпят в длъжност.

Сердикийският едикт за веротърпимост

Влади Райчинов

In memoriam: Луис Палау (1934-2021)

Тодор Велчев

 

На 11 март т.г. почина световноизвестният евангелизатор и християнски обществен деец Луис Палау. Смело може да се каже, че той беше една от най-влиятелните фигури на евангелското движение от втората половина на XX и началото на XXI век. По думите на изтъкнатия автор Дж. Добсън, „не е възможно да се измери влиянието на Палау върху християнството през последните пет десетилетия, в които той споделяше Благата вест с народите по цял свят“.

Сто години от раждането на Джон Стот

Радостин Марчев

На 27 април 1921 – точно преди 100 години - се ражда Джон Робърт Уолмсли Стот - син на Арнолд и Лейди Стот. Баща му е водещ лондонски лекар, което дава добра материална осигуреност на семейството и на осем годишна възраст Джон е изпратен в пансион, а през 1935 в елитното частно училище Ръгби. Три години по-късно, на 13 февруари 1938, докато слуша лекция на Робърт Неш, ексцентричен проповедник поканен да изнесе беседа на християнска тема в училището, Стот е силно докоснат от чутото. Той моли за лична среща с Неш и след разговора взема решение да предаде живота си на Христос. Самият Стот описва случката по следния начин:

„Тази вечер на леглото си аз проведох експеримента с вярата и „отворих вратата” за Христос. Нямаше светкавици или гръм... всъщност не усетих нищо. Просто се покатерих на леглото си и заспах. В продължение на няколко седмици, дори месеци, след това не бях сигурен какво се е случило. Но малко по малко, както ясно показва дневникът, който водех по онова време, аз достигнах до едно по-ясно разбиране и по-голяма увереност за спасението и господството на Христос.”   

Зигмунт Стария е толерантен към реформацията в Полша

Тодор Велчев

Portrait by Kulmbach, 1511-1518

Днес Полша е една от европейските страни, в които Римокатолическата църква се радва на най-силно влияние. Тя е родина на папа Йоан Павел II, който се опря на вярата на милиони поляци, за да започне успешния си духовен поход срещу комунизма в бившия Източен блок. Високата подкрепа на управляващата в момента партия в Полша "Право и справедливост" отчасти също се дължи на традиционната католическа вяра на населението. Но през XVI век има исторически момент, в който изглежда, че протестантството ще надделее в голямата славянска страна.

Следване и кръст

Дитрих Бонхьофер

Неразбиране на кръста от самото начало

“И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много

да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините,

главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след

три дни да възкръсне. И явно говореше тая дума. А Петър

го взе настрана и почна да Го мъмри. А Той, като се обърна

и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни

се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите

неща, но за човешките неща.”

Марк 8, 31-33

Цветница: Божият уличен театър пристига в Ерусалим

 

Един от начините, по които средновековните британци научавали християнската история, бил чрез т.нар. „мистериозни пиеси“. Преди време живеехме в Личестър, където всеки три години подобни пиеси се играеха в продължение на три пълни дни. Имаше 27 такива, всяка траеща около 15 минути и играна на три различни места. Първата започваше на Пазарната улица в средата на сутринта и след това се придвижваше до други места, а последната завършваше пред катедралата малко преди залез слънце.

Световният евангелски алианс с нов ръководител

Влади Райчинов

 

На 27 февруари 2021 г., на своя онлайн церемония, Световният евангелски алианс (СЕА) обяви еп. д-р Томас Ширмахер за свой нов генерален секретар. С това бе отворена нова страница в 175-годишната история на най-голямото международно евангелско семейство. Кандидатурата на Ширмахер бе утвърдена още на 27 октомври миналата година, а формалното му встъпване в длъжност стана на 1 март 2021 г. Така той замени досегашния ръководител еп. Ефрем Тендеро.

Във встъпителната си реч, излъчвана на живо през уебсайта на СЕА, Ширмахер се спря на често задавания въпрос „Какво значи да си евангелски християнин?“. Той насочи вниманието към „общото ДНК на евангелската изповед“ при всички, които я споделят: разнообразието в семейството на вярващите по света; историческия характер на нашата вяра; авторитета на Писанието; мисията за разпространяване на Евангелието; защитата на човешките права и най-вече свободата на изповедта; единството на вярващите, които имат тези убеждения.

Ширмахер припомни, че още когато при сформирането на СЕА през 1846 г. в Лондон, мнозина са изпитвали съмнения дали е възможно вярващи от различни деноминации, като англиканската, методистката, лутеранската и „Армията на спасението“, да пребъдват в единство и да работят заедно. Днес обаче, когато повече от 600 милиона евангелски вярващи по лицето на земята допринасят за по-богато разнообразие в СЕА от всякога преди, движението продължава да бъде единно именно поради общите си същностни вярвания.