Актуални статии

 


Caption

Обичайният консервативен евангелски метод за работа с Писанието, особено що се отнася до морални въпроси, е да извлича от конкретния разглеждан пасаж стоящите зад него „надвременни” принципи или наставления, които са изразени в културните, специфични условия на времето, и след това да зададе въпроса как те следва да се изразят по подходящ за съвременните условия начин. Независимо от критиката този подход остава същностна част от нашата херменевтика. Проблемът е как да определим кое е културно или свързано с конкретните условия и кое има универсална валидност. Той възниква, когато нещо, за което може да се смята, че е свързано с конкретното време, е оправдано в Писанието посредством използването на богословски принцип.

Друг популярен подход приписва на Писанието един по-широк авторитет – този на историята и метанаратива. Според това виждане, фундаментални в Писанието са интерпретацията на историята и действащият чрез тази вярна и валидна история Бог, който като Създател и Изкупител работи за човешкото спасение. Така Библията не ни дава толкова детайлни наставления за поведение колкото един модел, който трябва да формира нашето собствено поведение.

 

„Посланието на Йоан 3:16 присъстваше във всяка проповед, която моя баща проповядваше, понеже то показва Божията любов. То дава надежда на света.“ - каза Франклин Греъм на погребалната служба на своя баща, Уилям (Били) Франклин Греъм, който почина на 21 февруари 2018 на 99 годишна възраст. Той беше погребан до съпругата си от северната страна на библиотеката в Шарлот, северна Каролина, която носи неговото име, след поклонение на тленните му останки в Ротондата на сградата на Конгреса (Капитолия). Това се прави едва за четвърти път за частно лице и за пръв път за религиозен водач. На церемонията присъстваха 2000 гости от 50 страни, вкл. президента и вицепрезидента на САЩ.

 

Обучение в истината

Призив към всеки християнин е да продължава да се обучава, да расте в познаването на истините записани в Библията.

 

 

Преди няколко години, докато бях на посещение в Англия, говорих с човек, принадлежащ към една традиционна църква. Той беше женен млад човек с деца, които по неговите думи беше изпратил да посещават друга църква заради професионалното и въздействащо „хваление“ там. Тогава му зададох въпрос: Какво би станало, ако хвалебната музика там спре да им харесва толкова много? Какво би задържало децата ти в църквата? Всъщност музиката, която се изпълнява ли трябва да е основният фактор при избора на събрание, към което да принадлежим? Той беше изненадан от въпроса ми. Изглеждаше сякаш отговорът за него беше „да“ по подразбиране.

 

 

На 31 октомври 1517 г. немският богослов Мартин Лутер заковава на вратите на дворцовата църква в град Витенберг текст с 95 принципни положения – 95 тезиса относно начина, по който вярващите трябва да изповядват и да живеят вярата си. Този акт се приема като знак за началото на Реформацията на Църквата.

Известно е, че още преди тази дата Лутер се опитва да разпространи своите реформаторски идеи най-напред в академичните среди. Но за да се реши на такава публична декларация пред цялото общество, той е предизвикан от скандално практикуваните продажби на индулгенции.

 

Библията е разказ. Повече от всичко друго тя описва една глобална история на личностна близост и любов, прекъснати от изневяра, бунт и ненавист, но възстановени с много болка и жертва и подхранвани с търпение, своевременна благодат и надежда за бъдещето.

Синдромът на малките“ и малкото стадо | Списание ХАРТА
Прозрение за българския дух? Карикатура на Хенрик Дембицки във в. „Тъпан“ (1869 г.) (Източник: desant.net)

„България е малка страна...“ Така започва или завършва средностатистическият свободен разговор по исторически или културни въпроси, свързан с нашата родина. Мисълта обикновено е облечена в лека въздишка. Друг път е придружена с намигване, в което се чете риторичен въпрос: „Нали се сещаш?“

 

Познавам чичо Аврам от дълго време. Дребен, но жилав, вече на възраст, но все още помнещ събитията от преди седемдесет и пет години. “За нас евреите, споделя той, 10 март 1943 г. не е тъжна дата. Тогава ние бяхме спасени от депортация. Това е радостен ден. Аз затова и останах - защото обичам България, дължа ѝ живота си”

 

Литературното богатство на старозаветната поезия включва един прийом, който днес познаваме като „акростих“. В класическия си вид този похват е съчинен и подреден в стихова форма текст, при който първите букви на редовете или абзаците формират свое самостоятелно послание.