Актуални статии


Портрет на Неофит Рилски (източник: bansko-gevgelija.eu)

Библията може да се оприличи на цяла библиотека, която съдържа десетки книги с по-голям или по-малък обем. Внимателният читател – особено онзи, който я отваря за пръв път – не може да не се запита: „Кой и как е определил кои книги да бъдат включени в Библията?“

За ранните християни било важно да знаят кои са техните свети писания, източници с божествен авторитет. От една страна, те се нуждаели от указания кои учения да следват. От друга, те искали да са сигурни, че книгите, които пренасяли тайно по време на честите гонения, действително са Божие слово. Да бъдеш заловен с такива писания означавало смърт, а никой не би искал да умира за една лъжа. Така около 130 години след Христовото възкресение църковните епископи започнали да съставят списъци от творби, които смятали за Свещено писание. Разликите между списъците на отделни автори не били големи, но все пак нямало пълно единодушие.

­


Снимка на Млечния път ( R. Jay GaBany/NASA )

 

От дълбока древност човечеството неизменно си задава големия въпрос Имал ли е светът начало и какво е представлявало то? От няколко поколения насам въпросът получава научен отговор, състоящ се от две думи: „Голям взрив“. Обяснението звучи просто и се радва на огромна популярност, не на последно място чрез едноименната телевизионна комедия.

Малцина обаче вникват в смисъла на понятието, а още по-малко си правят труда да научат как е била изградена стоящата зад него фундаментална физична теория. Това е естествено; научните проблеми никога не са предизвиквали масов интерес. Но същевременно по темата за Големия взрив охотно се дебатира, най-често от лаиците. От първите си стъпки досега теорията е била нападана от противоположни идеологически позиции. В ранните десетилетия на съветския (и българския) комунизъм тя е официално заклеймена като „буржоазна“ и „въвеждаща идеята за създател на света“. От друга страна, немалко фундаменталистично настроени християни съзират в нея „отхвърляне на библейския модел на Сътворението“. Което пък затвърждава мнението на все повече наши съвременници, че е дошло времето идеологиите, били те религиозни или не, да бъдат погребани и „всичко да се обяснява само от науката“.

„Свят, свят, свят си Господи, Боже всемогъщи“ прочела вдовицата на Реджиналд Хебър върху пожълтелия лист. Сред записките на покойния си съпруг тя открила един от най-въздействащите и прекрасни християнски химни, написани някога. Творбата в прослава на Светата Троица била предназначена за изпълнение в деня на Троицата, отбелязван в западната църковна традиция на първата неделя след Петдесетница. Но ще минат още десетки години, докато тези стихове влязат в употреба в богослуженията по света.


Страница от калвинистки трактат срещу Пелагий от 17 век

Отново и отново след бурния IV век на арианските спорове Църквата трябвало да смаже една опасна ерес. На 27 януари 417 г., преди точно 16 века, тогавашният папа Инокентий I разпраща пет писма до християнските общини в Северна Африка. Така ще бъде нанесен тежък удар на скандалния британски монах Пелагий – писмата довеждат до неговото отлъчване.

„С авторитета на дадената ни апостолска власт ние отсъждаме, че Пелагий и Целестий трябва да бъдат лишени от църковно общение, докато не се върнат към вярата, измъквайки се от примката на дявола.“ (Целестий бил съратник на Пелагий.)


снимка NASA/JPL/Hubble Heritage Team (STScI/AURA)

Въпреки откриването на закона на Хъбъл, мнозина водещи учени продължавали да се отнасят скептично към теорията за разширяващата се Вселена. Издигат се алтернативни хипотези, които трябва да „спасят“ стационарността на всемира.  Някои изследователи обаче не се плашат от преобръщането на дотогавашните научни представи, а правят следващи стъпки към развитие на теорията. Един от тях се казва Георгий (Джордж) Гамов. След като успява да се измъкне от Сталинския СССР, през 1934 г. той се установява в САЩ и има забележителна кариера във физиката.

Животът на Бетовен е увенчан с личния му триумф над трагедията и с върховните му творчески постижения. Никой друг композитор преди и след тази гениална личност не е оказвал такова огромно влияние върху развитието на музиката! Никой друг творец не е създал толкова много шедьоври! Той извежда музиката от състоянието, в което се намира през XVIII век, като ѝ дава съвършено нова посока.

Лудвиг Ван Бетовен е роден през декември 1770 г. Баща му забелязва таланта му отрано. От много малък свири на пиано, като баща му е бил много строг и го е карал да се упражнява по цял ден. Искал е синът му да достигне гениалността на Моцарт, който вече е бил известен. На седемгодишна възраст Лудвиг е доста напреднал и започва да се представя пред публика. През 1787 г., при посещение във Виена, Бетовен се запознава с Моцарт. В началото той приема младежа със съмнения, но те се разсейват веднага щом чува негово изпълнение на пиано. „Обърнете внимание на това момче! – отбелязва Моцарт. – Един ден ще накара света да говори за него!“

 

Появата и развитието на рождествените химни са неразделно свързани с историята на самия празник. От края на II до към средата на IV век Рождество Христово се отбелязвало заедно с Богоявление, на 6 януари. Тази практика е засвидетелствана още от св. Климент Александрийски. Празнуване на Рождество на 25 декември се споменава за пръв път в римска хроника от 354 г. На този ден се падал римският граждански празник Natalis Solis Invicti (Раждане на непобедимото слънце), свързан със зимното слънцестоене и началото на увеличаването на деня. Това кара някои изследователи да смятат, че християнският празник умишлено е преместен на тази дата, за да измести постепенно разпространения езически култ към Слънцето. Статутът на християнството като официална религия на империята правел възможна такава стъпка. Наистина през VI век император Юстиниан с указ заповядва Рождество Христово да бъде официално отбелязвано "в цялата вселена", т.е. в цялата империя.

ПОСТ-ИСТИНА е думата на годината, обяви Оксфордският речник този ноември. Понятието обозначава „обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко влияние върху формирането на общественото мнение, отколкото чувствата или убежденията“.

Думата post-truth битува още от началото на деветдесетте. През 2016 г. обаче употребата й скача с близо 2000% в сравнение с предишната година. „Тя сполучливо характеризира случващото се в света и растящото недоверие на хората към съобщаваните факти“, изтъква един от съставителите на речника Каспър Гратвол.

Представката post- („след-“) означава, че истината е станала незначителна или неуместна. Не е важно какво точно става. Важно е какво чувствам аз и как новините отговарят на вярванията ми. Това не е ново явление. „Никой не съди по истината – възмущава се Исая. – Истината падна на площада. Да! Истината я няма.“