Един въпрос се повдига още в заглавието на книгата (или по-точно в подзаглавието) – дали това е роман, въпреки заявеното, че не е? В книгата действително се откриват някои от чертите на документалния роман или поне повест. Повест за един истински човек. Но това не е обикновен роман. Тази книга отговаря по интересен, необичаен начин на въпроси, с които всички се сблъскваме, когато се случват неща извън нашата воля, желание и усилие, колкото и да е истина, че личността сама кове своята съдба (с. 86).
Неофит Цаков се справя изключително успешно с ролята на автор, какъвто не претендира да е. Той отговаря екзистенциалните въпросите с чувство, образ и звук, дори читателят усеща вкуса на попарата с боза, на десерта, който се прави веднъж в живота, озарява го огънят от първата и последната нощна седянка на Острова на смъртта, мирисът на персинския парфюм и т.н.
