Уводни статии

В известната си трагедия „Пир по време на чума“ руският поет Александър Пушкин рисува една парадоксална картина. На улицата на един град, поразен от тежка чумна епидемия, е наредена трапеза. Около нея са насядали приятели, които пируват и пеят. Те са отдадени на своето веселие и дори призивът на минаващия наблизо свещеник да се освестят не може да ги извади от състоянието им.

Рано сутринта, все още полуспящ, водех дъщеря си към детската градина. Бях сложил ръкавици, но мразът бързо захапа ушите ми, напомняйки твърде неделикатно, но съвсем ясно колко уязвимо е тялото ми. Напоследък съпругата ми често отбелязва същото: четиридесет години са чудесен юбилей, но и възраст, на която трябва да преосмисля начина си на хранене и да увелича движението и спорта. Впрочем кантарът у дома сякаш също намеква за това...

Тези разхвърляни мисли сънено преминаха през ума ми и след това бяха заменени от спомена за току-що отминалия празник. Рождество е времето, когато Христос, „макар да беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но“ заради нас и нашето спасение „се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците“ (Фил. 2:6-7). Христос взе на Себе Си тяло, подобно на моето, на което студът също можеше да щипе ушите, кантарът да покаже тревожни резултати и болестите (и дори смъртта) да наранят.

Двамата вестоносци тичат с всички сили. Гражданската война е приключила. Отново идат мирни времена. Етиопецът си пробива път напряко по нанадолнището през гъсти лесове и едва проходими шубраци. Евреинът е поел по течението на голямата река и сетне на изток по левия ѝ ръкав Явок. Макар по различни маршрути, двамата са устремени да донесат добрата вест на възрастния монарх.

Гражданската война

Опитът за държавен преврат се е провалил. Броени месеци по-рано един от синовете на царя се е преместил от столицата в южното градче Хеврон и е обявил претенциите си за престола.

Годината е 985-та преди Христос. Младото царство се разкъсва от междуособици. Отношенията между Авесалом и цар Давид са студени. Току-що завърнал се от тригодишно политическо убежище в родината на майка си, Авесалом е амбициран да се възцари над Израил вместо баща си. С подривни интриги той успява да подкопае авторитета на Давид и да увлече след себе си голям брой нищо неподозиращи юдеи.

Предрешен и босоног, от страх за живота си, Давид се измъква от столицата, заръчвайки на свещеник Садок да пази Господния кивот. На Елеонския хълм с верните си хора той плаче горестно, а сетне заминава на североизток и се укрива в трансйорданската крепост Маханаим. Скоро войските на Авесалом ги последват. Братоубийствени сражения окървавяват Ефремовата гора – хълмиста местност северно от убежището на цар Давид.

Разделена на три отряда, опитната царска войска съумява да притисне хората на Авесалом в неудобните за битка гъсталаци. Самият претендент за престола по нелеп начин се озовава оплетен за дългите си коси в някакви клони. Въпреки изричните указания от Давид да бъде запазен животът му, царският пълководец Йоав на своя глава решава да промуши в сърцето безпомощно висящия Авесалом. С това гражданската война от II Царе 15-18 глави приключва.

Ето че отново дойдоха летните месеци. Главите ни се изпълниха с нови планове. Как да прекараме лятото? Някои ще отидат на море. Други на планина. Трети на село – да поокопаят градинката. Каквото и да сме решили, ще се лее пот. Дали по плажната ивица, дали с мотиката или с тежката раница на гръб – телата ни ще бъдат осолени от нея.

Господ Исус също говори за една сол, но едва ли има предвид нашето планирано вече лято. В Евангелието според Матей Той казва:

„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората“ (Мат. 5:13).

Чудеса и знамения. Изцелени глухонеми с радост разказват за великите Божии дела. Хора, които никога не са ходили, тичат и славят Бога. Други говорят на език, който никога не са учили, с изключителна сила, за изумление на тези, за които езикът е майчин. Мъже, жени и деца пророкуват. Може би това описва едно Петдесятно преживяване така, както много от нас си го представят. Божията сила, изявена сред нас, днес. Нещо се случва. Всички се чудят на чудесата, които стават (нали затова са чудеса, за да им се чудят хората) и се насочват към църквите с думите: „Какво да направим, за да се спасим?“. Пасторите достолепно се изправят и заявяват: „Нищо не можете да направите, само трябва да се покаете и да повярвате в Исус“. Свещениците се изправят и казват: „Можете да направите нещо – покайте се, кръстете се и вярвайте в Исус“. Пасторите свъсват вежди, свещениците вирват заплашително бради и започва вечният спор за това, кое е най-важно за спасението – вярата или делата, благодатта или човешката воля. Някои от търсещите спасение се обаждат: „Чакайте малко, ние не разбрахме какво да направим“. Пасторите и свещениците обаче са твърде заети да спорят по дълбоки богословски въпроси и не им обръщат внимание. Изумените хора гледат известно време ту в едната, ту в другата посока, и после си тръгват, клатейки глава. След известно време духовните водачи се осъзнават и забелязват, че хората вече са си тръгнали... и започват отново да се карат кой е виновен за това. Но всъщност, в тази хипотетична ситуация (колкото и позната да е за нас днес), не пропускаме ли нещо важно? Не пропускаме ли... Святия Дух?

Здравейте, приятели!

Поради необичайната обстановка в България се наложи да се забави издаването на броевете за месеци март и април на хартия. Въпреки това можете да ги прочетете на нашия сайт. Част от статиите ще бъдат качени както отделни публикации, а целия мартенски брой в PDF формат можете да изтеглите от ТУК.  

В мартенския брой четете:
- Радост в коронавируса (от Ст. Алексиев)
- Свободни да изберем (от п-р В. Кръстев)
- Любовта не върши зло на ближния (от Ива Балтова) 
- Образованието е важна стъпка за приемане на вярата (от д-р М. Славкова)
- Оскар Ромеро: убийството на един защитник на слабите
- Четиридесет души умират на леда заради Христос (от Т. Велчев) 

Броя на Зорница за април можете да изтеглите от ТУК. В него ще намерите:

- Ако Христос не е бил възкресен (от Д. Игнатов)
- Исус и Възкресението (от Мартин Лойд-Джоунс)
- (Корона)вирусът на Христос (от Вл. Железов)
- Катедралата в Солсбъри и готическата архитектура (от Т. Велчев) 
- Християните и епидемиите (от Т. Марчев)
- Кралица Елизабет I е отлъчена от Католическата църква (от Т. Велчев) 

Като малък много се радвах да гледам конете. Имаше конезавод, който беше близо до дома ни, и аз често ходех там, за да се наслаждавам на гледката на тези изящни животни. Особено бе красиво, когато се надбягваха и участваха в състезания с препятствия на Тодоровден. Това беше събитието, с което свързвах този празник в моето детство. Сега обаче съм повече впечатлен от светията, на когото е посветен Тодоровден. Теодор Тирон, или Теодор Амасийски, е бил воин и християнин от императорския полк в град Амасий. По разпореждане на император Юлиан Апостат1 се провеждала кампания за принуждаване на християните да извършват езически жертвоприношения. Теодор отказва да се подчини на заповедта на военачалника си да принесе такава жертва. Дават му няколко дни за размисъл. Вместо това той подпалва езически храм, посветен на Кибела, и е отведен на съд пред градоначалника. Заявява, че е християнин, за което е хвърлен в тъмница и обречен на гладна смърт. След известно време, забелязвайки, че Теодор е все още жив, градоначалникът отново му предлага да извърши жертвоприношение и да спаси живота си. След като отказва, Теодор е подложен на жестоки мъчения, но остава верен на християнската вяра. Тогава градоначалникът го осъжда на смърт чрез изгаряне. Теодор сам се качва на кладата и умира като християнски мъченик, без да се тревожи от смъртта....