Чудеса и знамения. Изцелени глухонеми с радост разказват за великите Божии дела. Хора, които никога не са ходили, тичат и славят Бога. Други говорят на език, който никога не са учили, с изключителна сила, за изумление на тези, за които езикът е майчин. Мъже, жени и деца пророкуват. Може би това описва едно Петдесятно преживяване така, както много от нас си го представят. Божията сила, изявена сред нас, днес. Нещо се случва. Всички се чудят на чудесата, които стават (нали затова са чудеса, за да им се чудят хората) и се насочват към църквите с думите: „Какво да направим, за да се спасим?“. Пасторите достолепно се изправят и заявяват: „Нищо не можете да направите, само трябва да се покаете и да повярвате в Исус“. Свещениците се изправят и казват: „Можете да направите нещо – покайте се, кръстете се и вярвайте в Исус“. Пасторите свъсват вежди, свещениците вирват заплашително бради и започва вечният спор за това, кое е най-важно за спасението – вярата или делата, благодатта или човешката воля. Някои от търсещите спасение се обаждат: „Чакайте малко, ние не разбрахме какво да направим“. Пасторите и свещениците обаче са твърде заети да спорят по дълбоки богословски въпроси и не им обръщат внимание. Изумените хора гледат известно време ту в едната, ту в другата посока, и после си тръгват, клатейки глава. След известно време духовните водачи се осъзнават и забелязват, че хората вече са си тръгнали... и започват отново да се карат кой е виновен за това. Но всъщност, в тази хипотетична ситуация (колкото и позната да е за нас днес), не пропускаме ли нещо важно? Не пропускаме ли... Святия Дух?
