Бог създаде човека по Своя образ.
По Божия образ го създаде.
Мъж и жена ги създаде.
Битие 1:27
От този стих научаваме, че „човекът“ не е нито само мъжът, нито само жената. Поотделно двамата са половини („полове“) на едно цяло. Добра илюстрация в тази връзка е секретното копче. То се състои от мъжка и женска половинка. Поотделно нито едната, нито другата може да се нарече „копче“. Те са само негови части. Но когато ги закопчаем, те стават копче, което изпълнява своята функция.
Единствено човекът е създаден по образа на Бога. Какво обаче означава фразата „образ на Бога“? Човекът е личност с интелект и чувства, с воля и дух. Личност – за да общува с околните хора и със самия Бог. В Едем Бог разговаря непосредствено с Адам. Там Бог го поставя в идеални условия: в екологично чиста среда; задоволен с всякакви блага; и най-важното – Бог идва и разговаря лично с него. При все това самият Бог обявява, че състоянието му е недобро: „Не е добре за човека да бъде сам“ (Бит. 2:18).
Какво му е липсвало? „Не се намери помощник, подходящ за човека“ (20 ст.). По това време Адам е самотен. Няма друго създание, подобно на него, с което да общува. Затова Бог задоволява тази негова нужда, като създава Ева. Тя е създание като него – и все пак удивително различно.
Защо Ева е напълно „подходяща“ за Адам? Как? С какво? Тя е подходяща физически, интелектуално, емоционално и духовно.
Първата цел – да задоволи нуждата от общение
Първата цел на брака е да разреши първия проблем на човека: самотата. Много пъти съм се питала защо Бог е създал Адам сам? Нима като всезнаещ Той не е предвидил, че няма да е достатъчно да създаде само Адам, без Ева? Нима не е знаел, че това не е добре за Адам? Нима не е разбирал, че както от всеки вид са необходими по две същества – мъжко и женско, така и при човека ще са необходими двама? Нима при сътворението на света Бог не е знаел всичко това, а едва по-късно е разбрал, че „не е добре за човека да бъде сам“?
Още тогава Бог е имал Свой план. Той умишлено забавя сътворението на жената, така както е правил и за много други неща. Например Исус съзнателно се забавя да отиде и да изцели Лазар при неговото заболяване. И Лазар умира. Защо? За да може след това Отец да го възкреси.
Така и в Едем Бог изчаква Адам да осъзнае нуждата си от Ева, за да може да я цени повече. Може би именно това е и първият урок, който Той дава на човека. Целта е да го научи на доверие в Бога, за да може Адам да разбере, че Бог промисля за нуждите ни на Своето време.
Бог привежда пред Адам всички живи творения и той им дава имена. През това време обаче Адам наблюдава, че всяко животно си има половинка. Може би се е надявал да открие такава и за себе си, но според Битие 2:20, „не се намери помощник, подходящ за човека“.
Когато в крайна сметка Адам се убеждава, че наистина се нуждае от другар, Бог създава Ева и я привежда при него. Тук вече Адам възкликва удовлетворено: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми. Тя ще се нарече жена, защото бе взета от мъжа“ (23 ст.). С тези думи той показва разбиране какво представлява жената – каква е нейната същност и какво значение ще има тя за него. Сякаш заявява: „Най-после имам някой, който ми подхожда. Най-после намерих друг човек, който да ме допълва и да ми помага, да запълва моята самота и да ми бъде по-скъп от собственото ми тяло. Тя ми подхожда съвършено. Тя е всичко, от което се нуждая.“
Втората цел – да задоволи нуждата от подходящ помощник
Първата цел на брака е да задоволи нуждата на човека от общение, от близък другар. А втората му цел е да удовлетвори неговата нужда от подходящ помощник: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник“ (18 ст.).
Какво означава фразата „подходящ помощник“? Подходящ е, понеже е замислен да му съответства, да е подобен на него, да е способен да откликва на потребностите му. Не по-нисш, а равностоен – еднакъв с него.
Бог е замислил жената да допълва мъжа по съвършен начин: физически, интелектуално, емоционално. В Едемската градина Бог възлага на двамата споделени отговорности: „Мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята“ (1:27-28). С други думи, Бог им заръчва да се трудят – да работят и да управляват творението.
За да водят пълноценен живот, мъжът и жената не само ще се допълват, но също така и ще си помагат взаимно в своята дейност. С други думи, трудът не е наказание, а тъкмо напротив. Той е първото благословение след сътворението на света. „Напълнете земята и я покорете – им заръчва Бог, а после добавя: – Бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество.“ С други думи, Бог им възлага да управляват всичко в Неговото творение.
В следващата глава виждаме и допълнение към тази заповед: „Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази“ (2:15). Като част от задачите към човека Бог включва и опазването на природата. Колко много сме се отклонили от предназначението на труда, което ни е възложено от Създателя!
Третата цел – хората да се размножават
„И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете“ (1:28). Ева е създадена като „подходящ помощник“ и за тази Божия заповед. Естествено, сам човекът не би могъл да се размножава.
Ето това е императивното благословение на Бога. Чрез изпълнението на тази заповед ние всъщност ставаме Негови съработници. Това е частица от творческата мощ, която Бог е вложил у нас.
Бог е Творец. А като Негов образ и подобие, човекът на свой ред създава, извършва творческа дейност – и дори намира удоволствие в труда. А възпроизвеждането на човека е най-висшата форма на творчество, поверена ни от Бога. Размножаването е един от аспектите на това, двамата да станат „една плът“. За тази цел Бог е направил зачатието да носи удоволствие и да не се чувства като форма на задължение. Майчинството и бащинството включват много силни чувства, защото са заложени в нашето естество от Бога.
