23 юни 2024 г.

Лозето на Господа

Месец февруари, колкото и да е студен и неприятен, е важен за лозарите. Започва резитбата на лозята. Затова в България е въведен и Празникът на лозаря през този месец. Друг е въпросът дали името на свети Трифон „Зарезан“ е най-подходящото и дали порядъчното напиване на мнозина в този ден е най-уместният начин да се почете паметта на светеца, а след това да се очаква богата реколта.

А в Евангелието на Йоан откриваме едно интересно и важно поучение на Господ Исус Христос. Той говори за всекидневния празник на нашето пребъдване в Него. Нарича Себе Си „лозата“, а нас определя като „пръчки“ на тази лоза. Говори и за специалните грижи, които полага към нея „лозарят“ (т.е. Бог Отец): „Аз съм истинската лоза, а Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка, която не дава плод в Мене, той я премахва. А всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод“ (Йоан 15:1-2).

Очевидно Исус е добре запознат със селскостопанските методи, които се прилагат обичайно за поддържането на едно обикновено лозе. Но използва тази позната практика, за да покаже образно как Бог се грижи за едно необикновено „лозе“ – лозето на Господа. Очевидно под този израз трябва да разбираме себе си, събрани в Христовото тяло – Христовата църква.

В пета глава на книгата на пророк Исая е поместена така наречената „Песен на обичния за лозето Му“, която може да се озаглави още: „Песен за лозето на Господа“. За съжаление, в нея има доста тъжни тонове:

Любимият ми имаше лозе на много плодородно бърдо.
Окопа го, очисти го от камъните и го насади с отбрана лоза,
съгради кула сред него, изкопа още и лин в него.
И очакваше сладко грозде, но то роди диво (1-2 ст.).

Защото лозето на Господа на Силите е израилевият дом
и юдейските мъже са градината, която Го зарадва.
И Той очакваше правосъдие, но ето – кръвопролитие,
правда, но ето вопъл (7 ст.).

По-нататък песента посочва конкретни грехове и престъпления в живота на израилевия народ: алчно трупане на имоти, което води до отчуждение спрямо ближните; безразсъдно време в пиянство и пиршества с долнопробна музика вместо изучаване на Божието дело; надменно и греховно поведение; корупция в правосъдието; поквара в политиката; отхвърляне на знанието и поуката от Божието слово.

Това, че Израил е Божий народ (лозето на Господа), не ограничава Бога да изговори тежки думи срещу него. Песента се оказва мрачно предупреждение за последствията от състоянието на лозето и за мерките, които е предвидил неговият стопанин. Метафорично казано, Той възнамерява да го лиши от грижите, които е полагал (подрязване, прекопаване, поливане), и да го предаде на безплодие и разграбване. А от историята знаем, че скоро след това пророческо предупреждение Божият гняв поради царящата поквара предава народа на пълен погром и оставя мнозина юдеи да бъдат отведени в плен във Вавилон под властта на жестоки царе.

Ако сравним в морален план някогашния Израил и днешния свят, едва ли ще открием голяма разлика в нравите и управлението. А това води след себе си последствия, подобни на трагичната съдба на Юдейското царство: икономически кризи, опустошителни войни, налагане волята на силните над слабите, миграционни вълни, милиони страдащи от глад, терор и масово изтребление.

Но ние разбираме, че в този евангелски откъс Господ Исус говори за един нов Божий народ и едно ново лозе на Господа: Неговата всемирна Църква. Тя е съставена от вярващи от всички народи, избрани, изкупени и присадени върху стеблото на маслината Израил (според Римляни 11 гл.) или родени като лозови пръчки от Лозата, Христос. Имаме предупреждения за сурови мерки в отглеждането и на това „лозе“. Всяка пръчка, която не дава плод, се премахва и изгаря, а тези, които дават плод, се подлагат на очистване (което в лозарската практика означава подрязване).

Когато говорим за подрязване от Бога в духовен план, ние, които сме го опитали върху себе си, откровено можем да кажем, че то е свързано с определена болка, че то боли, понякога – много! Винаги се впечатлявам от тези думи на Господ Исус. С такава огромна любов Той предупреждава, че пребъдването в Него носи със себе си очистване и болезнено подрязване. Той ще допуска в живота ни не само блаженство и радост, а също така и изпитания и скърби. Това е необходимо, за да участваме в Неговата святост, както Той е свят, и да сме способни на плодоносен живот.

Исус развива тази тема: „Аз съм лозата, а вие сте пръчките. Който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод… Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде“ (Йоан 15:5,7). Пребъдването в Исус е процес на взаимно единение с Него, което е и една от основните теми в Неговата първосвещеническа молитва. Огромна привилегия! Незаслужена привилегия, която ни се дава по Негова воля. Плодоносен живот означава да бъдем носители на плода на Духа: любов, радост, мир и други белези на Светия Дух (Гал. 5:22), които ни преобразяват коренно и които отразяват Божията слава.

Но и по-конкретно, когато пребъдваме в Исус, получаваме ясна представа за пълномощията, с които сме натоварени да променяме обществото около себе си. Така виждаме по-ясно своите потребности и тези на ближните си и знаем, че имаме право да ходатайстваме за тях смело, с увереност. Ако пребъдваме в Христос, ние сме съпричастни с Божия суверенитет над цялото творение, а това ни дава още голяма дързост да копнеем и да се молим за конкретни нужди и проблеми. Ето това е начинът да участваме в изпълнението на Неговата блага воля.

На последната вечеря с учениците Си Исус установява с тях (а и чрез тях с нас) „нов завет“: с хляб и вино – плода на лозата. Когато пребъдваме в Христос и думите Му пребъдват в нас, можем да имаме общение един с друг в Христовата кръв и общение в Христовото тяло, „защото и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло“, както и живи плодоносни пръчки, родени от Духа, на Лозата Христос, в Лозето на Господа.

Similar Posts