На кого не му се иска да е силен и да може да преодолява себе си, когато и както си поиска? На кого не му се иска да побеждава греха с малко усилия? На кого не му се иска да живее свят живот, та да не му се налага да споменава думите на цар Давид: „Докога ще имам грижи в душата си и скръб в сърцето си всеки ден?“ (Пс. 13: 2)?
В днешния свят на мода са силните. Те май винаги са си били! С насмешка сякаш посрещат проблемите си. Имат достатъчно не само мускули, но и финансова сила, за да се справят – къде с пари, къде с много пари. А ние сме се свили в себе си и не смеем да погледнем навън. Грях след грях, битка след битка. И един ден не може да измине, без да се сблъскваме с това.
Защо е така? Все си мисля, че причината е, че някои от нас не познават себе си от гледна точка на Писанието. В Посланието към римляните ап. Павел пише: „Така също и Духът ни помага в нашата слабост“ (Рим. 8:26). За християните това е всеизвестен факт. Но забелязвате ли как той обрисува личността ни? Тук той не говори за слабости (множествено число), а за слабост (единствено число). Изглежда, че ние не проявяваме някаква си невъзможност да се справим с грешките и греховете си. Апостолът ни учи, че самата ни личност е слаба. Самата ни човешка природа е слаба и затова имаме нужда от външна подкрепа.
Ние сме смъртни, ние сме разлагащи се. Срещаме толкова много препятствия в живота си. Греховни сме. Със заробено сърце, склонно към гордост, себеправедност, страх от другите. Изтъкани сме от зли желания и помисли. В такова едно състояние ни намира и Божията благодат: в слабост и в пълна зависимост от Него.
Един от най-известните съвременни богослови и водачи на Римокатолическата църква без съмнение е папа Йоан Павел II. Богословските му интереси са в областта на библейското разбиране за човека. Може би тъкмо затова в него ме е възхищавало самото му присъствие – както на обществени места, така и в личния му живот. Той никога не криеше своята чисто човешка слабост. Тя не му пречеше да живее и да служи, въпреки че хората я виждаха ясно. Някои даже го съжаляваха заради немощта му. Това негово отношение е толкова противно на културата на съвремието ни, което ни казва колко сме силни и как сами можем да се справим с всяко нещо. Даже, в недалечното ни минало, ни учеха да бъдем „всестранно развити личности“. Но ние сме фундаментално слаби и в състояние на невъзможност. И това е най-непонятният факт, чрез който Бог ни прави силни.
Нима не е така и при библейските герои на вярата! Цар Давид не се бои да показва публично своята слабост. Помним Псалом 40, който е изпълнен с хваления и ни насърчава да пеем песни на Бога. Но в края му Давид обобщава живота си така: „А аз съм сиромах и беден, но Господ мисли за мен“ (ст. 17). Силата на царя идва от осъзнаването на слабостта му и на пълната му зависимост от Бога.
Същото е известно и на апостол Павел. В II Коринтяни 12:9 той пише: „С голяма радост ще се похваля с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.“
Не знам дали сте се замисляли, но най-яркото описание на човешката природа на нашия Господ намираме в беседата за блаженствата в Проповедта на планината. Там откриваме и правилното отношение на Спасителя към слабостта у човека. Разбиране, което ни кара ние самите да постъпваме и мислим праведно за нея. Забележете как завършват последните четири от тях. „Блажени са милостивите“ – да имаме живот, насочен към забелязване на бедността и нищожността на другия, за да можем да разтворим сърцата и кесиите си и да посрещнем неговите нужди. „Блажени са чистите по сърце“: тези, които могат да отидат при другия без грешни мисли в себе си, без корист и със стремеж към чистота и искреност. „Блажени са миротворците“: тези, които могат да бъдат грижовни, градивни, търсещи мир и помирение в един токова разделен и поляризиран свят. „Блажени са гонените“, казва Господ Исус. Той ни насърчава да бъдем смели в изпитанията, защото самият Той бе такъв, и макар че бе човек, именно чрез човешката Си слабост победи на кръста.
Да не говорим за другите характеристики на Христовата личност от блаженствата. Той е скърбящ, кротък, жадуващ и гладуващ за правдата. Той е силен и служението Му увлича множества, но е такъв благодарение на правилното Си разбиране за човешката слабост и за нуждата от непрестанна връзка с Бога Отца. С това разбиране Той стига до кръста, където се оставя изцяло на Божията милост и извоюва милост за нас и за нашата греховна слабост. Той е възкресен в слава, но е съзнавал и продължава изцяло да състрадава на нашата слабост и нужда от Него за всичко в живота ни. Затова и всеки ден благодатно ни кани да пристъпваме към Неговия трон, за да получим своевременно милост и грижа. До тогава, докато заприличаме на Него!
