Ето че отново дойдоха летните месеци. Главите ни се изпълниха с нови планове. Как да прекараме лятото? Някои ще отидат на море. Други на планина. Трети на село – да поокопаят градинката. Каквото и да сме решили, ще се лее пот. Дали по плажната ивица, дали с мотиката или с тежката раница на гръб – телата ни ще бъдат осолени от нея.
Господ Исус също говори за една сол, но едва ли има предвид нашето планирано вече лято. В Евангелието според Матей Той казва: „Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората“ (Мат. 5:13).
Напоследък си мисля какво ли дава Църквата на света в днешно време. Особено в нашия постхристиянски свят, където ценностите са толкова размити и където ни заявяват в лицето, че не е политически коректно да проповядваме Евангелието. Време, когато не само на Запад, а и по нашите ширини виждаме празни храмове и липса на интерес към християнската вяра.
Политици и граждани на днешна Европа говорят за европейски ценности, а забравят, че та са християнски такива. Тръбят за равноправие между половете, а не се и досещат, че това е в резултат на отношението на Христос към хората. Той другаруваше с най-презрените от тогавашното общество. Много се говори за правата на жените, но се забравя, че именно християните са били тези, които са ги установили. В сърцето на тогавашния свят, където жената е била равна на роба и животното, Църквата е проповядвала за стойностното ѝ място в семейството и обществото. Знае се кога е премахнато робството, но е малко известно, че още в трети век Григорий Богослов е проповядвал, че е грях да се продава един човек на друг, тъй като и двамата са създадени по Божия образ. Да не говорим за приноса на Реформацията във всички сфери на обществото не само на Стария континент, а и по целия свят.
Какво се опитвам да кажа? Господ Исус заявява, че ние сме сол. Две са основните качества на солта са да овкусява и да предпазва от развала. Да дава аромат на месото и да го пази свежо за определено време.
Струва ми се, че в миналото Църквата е изиграла своята роля в това, да придава вкус на света. Дала е изповедите на вярата. Така е помогнала да се установи основата, върху която стъпваме днес. Осъдила е много от култовете и лъжеученията и по този начин ни е помогнала днес много по-лесно да ги разпознаваме, тъй като те не са се променили кой знае колко. Дала е ценности, върху които и досега градим принципите си на живот, независимо дали го осъзнаваме или не. През вековете Църквата е показала християнството в неговия блясък.
Каква следва да бъде днешната ѝ роля? Мисля си, че тя трябва да съхранява това, което е постигнала. Да пази от развала днешното объркано и неориентирано общество. Да проповядва смело Благовестието на всички, за да продължава да се чува за спасителното дело на Господ Исус на кръста. Да се бори с лъжата и да стои за истината, като не прави компромис с модерните световни тенденции. Да изявява променен живот, докоснат от спасителната Божия благодат.
Но Църквата днес е изправена и пред едно огромно предизвикателство – да обезсолее. Да не успява да показва вкуса на месото, защото е възприела неговия. Станала е като продукта, който би трябвало да съхранява. Приела е принципи, срещу които следва да въстава. Съгласила се е с практики, срещу които преди е давала мъчениците си.
Тя може да запази вкуса си не като се разхожда невинно по брега на морето и от време на време се топва в него за малко солчица. А като понесе тежкия кръст с отговорността да стои смело за своя Господ и да отстоява твърдо Неговите принципи. Като вземе мотиката и разкопае сърцата на хората с Благовестието. С други думи – като се поизпоти. Не от слънчевия бряг, а от работа! Работа на своя Господ. Работа за издигане високо на Неговото свято и достойно Име! На добър час, Църкво!
