14 авг. 2022 г.

Джон Дарби – основателят на диспенсационализма

Преди 140 години, на 29 април 1882 г., в Борнмът, Великобритания, умира Джон Нелсън Дарби. Той повече няма да наелектризира света със своите свежи прозрения, диспенсационални теории и визия за бъдещето. Вече няма да се опитва да събуди отново църквата в очакване на скорошното завръщане на Христос.

Роден през 1880 в Лондон, Дарби развива изключително остър ум. Той се обучава в Дъблин в Тринити Колидж, който завършва със златен медал. За кратко време практикува право в Ирландия, но след това се отказва от него и става местен свещеник. По всичко изглежда, че не може да се задържи на едно място, тъй като не остава дълго и в ирландската църква. Започва да се съмнява, че установената църква е библейска.

По това време в Британия има много други църковни деятели, които имат подобни съмнения относно установената църква. Те смятат, че църквите с доктрини са склонни към студенина. А онези, които отхвърлят важни изявления на вярата, са светски и също толкова мъртви. Под ръководството на Антъни Норис Гроув част от тези недоволни евангелисти формират нова група, наречена просто “Братята”. От тях произлизат двете основни групи – “Отворените братя” и “Избраните братя”. Дарби е от вторите. Намерението им е да отхвърлят всички деноминационни различия и църковни форми. Светият Дух трябва да ръководи богослужението, в противен случай то ще бъде също толкова студено, колкото и това в установената църква. Дарби се присъединява към тази група и става нейният най-влиятелен водач. Основното им събрание се събира в Плимут и групата става известна като „Плимутските братя“.

“Братята” наблягат на единството на истинските вярващи и имат силно изразени надденоминационни възгледи. Всяка група трябва да бъде независима. Причастието следва да бъде просто и да се поднася от различен човек всяка седмица. Не може да има много пастири на пълен работен ден, тъй като всички членове са еднакво призвани да бъдат свещеници и всеки трябва да носи отговорност за цялата общност, доколкото позволяват способностите му.

Дарби започва да проповядва Библията, като я разделя на различни епохи, или диспенсации на благодатта. Той вярва в бъдещото спасение и възстановяване на Израил като нация. Позовавайки се на своето изучаване на Исая 32 глава, Дарби заключава, че Израил, в бъдеща диспенсация, ще се наслаждава на земни благословения, които са различни от небесните благословения, предричани за Църквата. По този начин той ясно разграничава Църквата от Израил. Дарби вярва също, че Църквата може да бъде грабната всеки момент след седемдесетата седмица на Даниил, през което време Израил отново ще заеме централна позиция в Божия план. След този период, вярва Дарби, ще има хиляда годишно царство, в което Бог ще изпълни безусловните Си обещания към Израил. Той осъвременява схемата на диспенсационализма, като отбелязва, че всяка диспенсация поставя човека под определени условия; човек има някаква специфична отговорност пред Бога. Дарби отбелязва още, че всяка диспенсация завършва с провал. Той разграничава седем диспенсации: 1) От положение в Рая до Потопа; 2) Ной; 3) Авраам; 4) Израил; 5) Езичници; 6) Светият Дух; и 7) Хиляда годишното царство.

Цялото му богословие може да се систематизира в няколко  тези:

Възкресението на Христос и единението на вярващите с Него добива особена тежест в проповедта. Вярващите трябва да са уверени, че са разпознати от Бога в тяхното съучастие в смъртта, погребване, възкресение и живот с Христос.

Библията е прогресивно Божие откровение в съответствие с начина, по който Той Се е проявявал в историята на Божия народ.

Надеждата на вярващия е не краят на земния живот със смъртта, а денят, в който смъртта ще бъде погълната (съгл. 1 Кор 15:54).

Вместо очакването Христос да установи Своето царство на земята заедно с всички светии, трябва да се очакват две предстоящи сфери на слава и степени на наследство: едната – в небесата, за тези, които страдат сега за Христос; и друга – за евреите и за обърнатите към вярата народи на земята. Изглежда, че във връзка с това Дарби формулира учението за грабването на Църквата преди Голямата скръб, а оставането в Скръбта се отнася за потомците на евреите.

Царското свещенство се вменява на всички вярващи не само като право, но и като задължение. Дарби настоява, че управлението и наставничеството в Църквата, поверено само на определени хора, ръкоположени в сан, е грях срещу Светия Дух, защото така се пречи на Неговото желание да се изявява чрез всички нейни членове. Цялото събрание на една църква е под ръководството на Светия Дух, поради духовните качества на нейните членове. Всичко, от богослужението до административните подробности, трябва да се претопи в Божието присъствие като действие на цялото тяло на Църквата. Тези, които имат дарбата и призванието да проповядват, са „служители на Светото Евангелие“ без да бъдат отличавани с акт на посвещение (ръкополагане) от събранието.

Истинската църква е “Общността на братята”, които изявяват единството в Христос. Всички други деноминации са схизматични. “Братята” имат специалната мисия от Светия Дух да убедят техните членове да ги напуснат и да се събират в събрания, в които вярващите се назидават взаимно, без някой да упражнява по-голям авторитет от друг, в очакване на връщането на Христос. Братско общение с други църковни общности е възможно, само ако те се саморазпуснат като организирани йерархични структури и приемат видимо абсолютната власт на Христос над църквата без опосредстващи управленски органи.

Неговите възгледи са познати на много християни, тъй като стават основа на добре известната и широко разпространена “Библия на Скофийлд”. Те се възприемат днес от повечето евангелисти, но по негово време са били доста спорни, тъй като им липсват исторически корени.

Благодарение на Дарби, обновеният интерес към библейските диспенсации и учението му за второто пришествие се разпространяват бързо по света, тъй като Плимутските братя са мисионерски настроени. Самият Дарби пътува много. Той помага и за завършването на нов превод на Библията на немски, френски и английски. Като наследство Джон Дарби оставя много проповеди, песни, коментари върху цели книги от Библията. От него са останали поне 32 тома разсъждения върху Словото. А на обикновения бял надгробен камък в гробищата на Борнмът е записано: Джон Нелсън Дарби – “Като непознат, а пък добре познат“ ни напусна, за да бъде с Христос.

Similar Posts