30 юни 2022 г.

Робърт Бойл, бащата на модерната химия

Робърт Уилям Бойл е знаменит англо-ирландски химик, физик, изобретател и богослов. Според всеобщото признание на днешните изследователи, той е един от основателите на модерната химия и един от първопроходците на модерния експериментален научен метод изобщо. Освен това, той се явява видна фигура в интелектуалната култура на XVII век.

Бойл е роден на 25.I.1627 г. в едно от най-богатите семейства на тогавашна Великобритания. Той е 14-то дете и седмият син на Ричард Бойл, граф на Корк, от втората му съпруга, дъщеря на държавния секретар за Ирландия. Получава добро образование в известния колеж Итън, където качествата и усърдието му бързо изпъкват. Като ученик прекарва известно време и в континентална Европа, заедно със своя наставник. В този период в живота му настъпва драматична промяна.

Една нощ невръстният Робърт се събужда с ужас от мощния трясък на гръмотевица. Навън бушува яростна буря и той се чуди дали вече не е настанал Денят на съда. Ако наистина е така, душата му готова ли е? В този момент 13-годишният юноша решава да води живот в служба на Христос. Следващият половин век ще предостави множество свидетелства за сърдечното му обръщение към Бога през онази бурна нощ от 1640 година.

Бойл става благочестив и посветен член на Англиканската църква, който страстно защитава своята вяра. Той ще използва времето си, талантите си и земното си богатство за напредъка на Христовото дело. Оказва силна финансова подкрепа на мисии в Ирландия и Ориента, както и в младите колонии в Америка. Например, той подкрепя мисионерското дело на пуританина Джон Елиът сред индианците алгонкини в Масачузетс и лично представя преведената от него „Индианска Библия“[1] на крал Чарлз II.

Все пак, Робърт Бойл ще остане в историята най-вече с научните си трудове. Като младеж, той първоначално се отдава на литературното поприще. Но към 1649 г. започва да провежда научни експерименти и тези занимания го завладяват. Бойл гледа на тях, както и на останалите си работи, като част от своето християнско служение. Според него, дълг на човека е да търси Божиите цели и намерения в природата и да открива нейните богоустановени закони.

Сред широката публика може би най-голяма известност му носи т.нар. закон на Бойл[2]. Той гласи, че пълното налягане в затворена система и при поддържане на постоянна температура е обратно пропорционално на газовия обем. Зависимостта  е установена чрез измерване на обема на определено количество въздух, подложен на свиване от контейнери с живак с различна маса.

Робърт Бойл живее в епохата на оформянето на естествените науки като самостоятелни дисциплини. Към този момент те влизали в общото поле на т.нар. „натурална философия“, философия на природата. Близкото познанство на Бойл с видни натурални философи спомага за изграждането му като учен. В Оксфорд е основан „Клуб за експериментална философия“, който се събира в дома му. Характерни за тази научна група са силният наблег върху наблюдението и експеримента и неохотата да се формулират обобщени теории.

От научните съчинения на Бойл, книгата „Скептичният химик“ се смята за крайъгълен камък в полето на химията. В това произведение той изважда химията от царството на алхимията и я премества в света на науката. Неговата твърда вяра е, че подредеността на Вселената отразява Божия целенасочен замисъл. Всевишният е установил в нея определени естествени закони и тя функционира подобно на механичен часовник, който Създателят е привел в движение.

По-късни философи и учени ще използват идеите на Бойл за механичното естество на Вселената, за да отстранят Бога от нейното функциониране. Самият Бойл обаче никога не е схващал Вселената като автономна машина. За него всичко се случва и продължава да се случва чрез поддръжката и под надзора на Бога.

Други научни изследвания на Бойл включват работи върху теорията на цветовете, дишането, скъпоценните камъни и порьозността на материалите. Той отхвърля идеите за тайнствените влияния (сили) в природата и на тяхно място издига вярата в естествените закони, установени от Бога още от Сътворението. Изследването на тези закони ще разкрива все повече Божието всемогъщество и благост, като издига нашето разбиране на божественото.

Може да се каже, че целият живот на Бойл е бил насочен към прослава на Бога. Той впечатлява съвременниците си и с богословски трудове. По-ранните от тях са предимно размишления с цел поклонение и размисъл (devotional). В по-зрелите си години Бойл пише трактати за божествената любов, по етични теми, за греха на ругателството, за превъзходството на богословието и за литературните стилове на Светото Писание. Дори опитва перото си с написването на християнски роман: „Мъченичеството на Теодора и Дидим“.

През 1660 година Бойл играе ключова роля в основаването на Кралското общество (Royal Society): първото научно дружество в света. Мнозинството от първите членове са християни, които гледат на науката като средство за разбиране на Божиите дела и действие в природата. Дружеството започва да издава и свой научен журнал. Това е най-старото научно списание в света изобщо.

По-късно на Бойл ще предложат да стане председател на Кралското дружество и епископ. Той отказва и в двата случая. До последните си дни обаче остава загрижен от надигането на атеизма и се опитва да покаже, че науката и религията се подкрепят взаимно. Книгата му „Християнинът-виртуоз“[3] (1690) систематизира неговите възгледи и е своеобразен манифест какъв трябва да бъде животът на учения християнин. В завещанието си Робърт Бойл учредява поредица от лектории, с цел доказване на истинността на християнството в спор с неговите опоненти. „Бойловите лекции“ се превръщат във важен форум за християнска апологетика и се провеждат редовно до началото на XX век, като напоследък са подновени.

Ала най-силната апологетика, дадена от Робърт Бойл на света, е неговият смирен, почтен и посветен християнски живот. Големият учен напуска този свят през последния ден на 1691 година.

[1] Първо издание на Библията в Новия свят (и изобщо в Западното полукълбо), в превод на местния индиански език. (Б.пр.)

[2] В българските учебници тази зависимост се нарича обикновено закон на Бойл-Мариот. Френският учен Мариот я установява независимо от Бойл. (Б.пр.)

[3] По онова време, виртуоз означавало „човек, който се интересува от скъпоценни камъни и антикварни ценности“. Постепенно придобива смисъл на посветен изследовател, включително чрез книгата на Бойл. (Б.пр.)

Similar Posts