01 авг. 2021 г.

150 години Българско библейско дружество

Една брошура на представителството  на Британското библейско дружество в България

Тази малка брошура може да ни помогне да разширим познанията си за верните труженици на библейското дело. Десетилетията между 1920 г. и 1940 г. са много плодотворни и благословени в разпространението на Божието слово у нас. Нашият народ преживява едни от най-трудните години в своята нова история. След неуспешните две Балкански войни и Първата световна война, България излиза разпокъсана, победена и унизена. В това трудно време Евангелските църкви имат достоен принос за духовната подкрепа на нашия народ.

През 1921 г. се подготвя отпечатването на Ревизираното издание на Цариградската библия и с нетърпение се очаква нейното разпространение. По онова време тази библия е все още единствената на говорим български език. Тя е издадена през юни 1871 г. и според признанията на видни писатели и интелектуалци, тя полага основите на съвременния български език, който още със следващите десетилетия на 19-ти век се развива бързо и претърпява промени. Затова ревизирането на Цариградската библия е събитие от изключително голямо значение.

Водеща фигура на тази ревизия е мисионерът Роберт Томсън. Историята на Ревизираното издание е една много важна и обширна тема, с която може да се гордее българският евангелизъм. Тя е свързана с много труд и саможертва на достойни личности.

От 1920 г. в България има официално представителство на Британското и чуждестранно библейско дружество. На времето техните мисионери, дошли още през 1815 г., не са успели да намерят сътрудници в България, поради нежеланието от страна на елинизирания клир на Православната църква Библията да се превежда и разпространява на български език. При тези обстоятелства, задачата е била поета от американските мисионери, които работят вече в Цариград, а след 1857 г. в превода на Библията взимат пряко участие новодошлите мисионери в България. Те съумяват да привлекат ценни български сътрудници за това важно дело. Цариградската библия не е „Протестантска“, нито „Славейкова“, а е общобългарска. За съжаление, само евангелските християни са участвали в това национално, патриотично и общохристиянско дело, докато Православната църква е пряко подчинена на Цариградската патриаршия.

Този превод е български принос, а американските мисионери са били помощници, консултанти, организатори и издатели. Те са търсили и насърчавали подходящите личности, споделяли са с тях своя опит. Редактирали са работата им, организирали са печатането на библиите, уреждали са финансирането, били са посредници с Британското и чуждестранно библейско дружество.

В новото представителство на Британското библейско дружеството в България през 1920 г. управител е методисткият пастир Иван Ганчев. Седалището на дружеството е в гр. Варна. Сградата, която виждаме на последната страница на брошурата, съществува и до днес в центъра на града. Тази брошура е издадена около 1930 г.  Впечатляват ни широките мащаби на тяхната работа в бедните следвоенни години. Разпространени са над един  милион библии и евангелия. Заедно с новото Ревизирано издание има и Библия на есперанто, Евангелие от Матей на цигански език с български букви, Евангелие от Йоан на гагаузки език – с турски думи и български букви, и нещо изключително актуално за това време: четирите Евангелия и книгата Деяния на апостолите на турски език с новата им азбука с латински букви.

Библейските книжари обикалят страната от град в град, по селата, ходят от дом в дом и са преди всичко благовестители и проповедници на Божието слово. Често са посрещани враждебно поради невежеството на народа и фанатичната му привързаност към народните традиции, но фактът, че са разпространени и продадени толкова много Библии и Евангелия показва, че са успешни мисионери. Много често в такива домове, в които е достигнало Божието слово, са създадени първите евангелски църкви.

Интересна история намираме в свидетелството на един мисионер, работил в Шумен, Варна и Пловдив в началото на 20 век. Той е високо образован турски духовник, Мирза Мехмед Шюкри, който в град Ерзурум, Турция, е учител по ислям. Чрез Библията и общение с арменски евангелски християни, той достига до познаването на Исус Христос като Спасител,  Когото знае от Корана само като Иса Пейгамбер – Верния Пророк.

Той отказва да бъде кръстен тайно, както го съветват поради опасност за живота му. След изповед на вярата настоява да бъде кръстен от п-р Абрахам Амирханянц в Тбилиси в ледените води на реката през зимата. Става мисионер сред турци и арменци, като приема с достойнство името Хованес Аведаранян, което се превежда Йоан Евангелист. Със своята малка печатна машина издава списание на турски език „Вестител на истината“, вестник „Гюнеш“–“Слънце“ и различни брошури. Той много цени работата на Библейските книжари и е благодарен, че разпространяват и неговите брошури.

Той пише за своите преживявания: „Когато се върнах, говорих с нашия приятел дядо Петко,  разпространител на Библията, който имаше много да ни разказва за тримесечното си пътуване. Той разпространяваше Писанията в Осман пазар (Пазарджик), Оряховица, Търново, Севлиево, Ловеч, Плевен, Сомовит, Оряхово, Лом Паланка, Видин, Никопол, Свищов и други градове и села и понякога участваше в дискусии с мюсюлмани, като им даваше и нашите брошури. Той ме помоли да посетя тези села и да им проповядвам благата вест… Бях зает с много неща, които трябваше да правя. Новият брой на „Вестител на истината“ и няколко малки брошури трябваше да бъдат завършени, за да ги вземе дядо Петко при следващото си пътуване“[1].

Работата на Библейското дружество е успешна и се разпростира в различни направления. В началото на 30-те години Британското и чуждестранно библейско дружество се съгласява да подкрепи завършването на последния етап на ревизията. В църквите в България има образовани пастири. През 1934 г. представителят на дружество за Балканския полуостров в Белград проф. Джеймс Уайлс предлага работата да се извърши от методисткия пастир Гавраил Цветанов. Управителят на Библейското дружество п-р Иван Ганчев подкрепя това предложение.

П-р Гавраил Цветанов е млад, но е изключително ерудиран. Той е внук на първия евангелист в България – Гавраил Илиев от Берковица. Завършва богословие в Италия, а докато е помощник пастир, завършва икономика във Варна. Работи като пастир, изпратен е да специализира в Англия. През 40-те години е доцент в Софийския университет по икономика.

След смъртта на управителя на Българското библейско дружество п-р Иван Ганчев през 1934 г., п-р Гавраил Цветанов се явява на конкурс с още 15 кандидати и е назначен за управител. Още преди това той вече работи върху преработката на библейския текст според новия правопис и има задача да проверява точността на превода.

Заедно с богословските си познания и редакторски способности, той има опит и в книгопечатането. Баща му, п-р Цветан Цветанов, е дългогодишен словослагател и печатар през военните години, когато методистките пастири не са имали заплати. Той е натоварен да редактира Новия завет в подготовката на първото отпечатване на Ревизираното издание през 1921 г. при езиковата реформа на правителството на Стамболийски. Синът му, п-р Гавраил Цветанов, успява да организира отпечатването на завършената ревизия с внос на специална хартия, мастила и всички необходими материали в Придворната печатница в София.

От 1938 г. поради настъпващи политически промени в предвоенните години Британското и чуждестранно библейско дружество закрива представителството си в България. Връзката се поддържа чрез директора в Белград проф. Уайлс. У нас продължава да действа само Американското библейско дружество в Самоков. До края на Втората световна война директор е Жорж Попов, син на конгрешанския пастир Марко Попов.

Според записките на п-р Гавраил Цветанов, Новият завет е готов през 1938 г., а цялата Библия се отпечатва през 1939 г. Фотокопирни издания на тази последна редакция на Ревизираното издание на нашата Библия се отпечатват в големи тиражи в Щутгарт от Немското библейско дружество и нелегално се внасят по времето на отминалия режим.

Това издание на Библията служи вярно на всички християни в нашето Отечество почти едно столетие.

„Трудът ви в Господа не е напразен  (1 Коринтяни 15:5)

[1]     За повече информация относно живота и делото на Аведаранян, вижте неговата автобиография налична на английски език на адрес: https://books.google.bg/books?id=oBkeO_nVwfIC&printsec=frontcover&dq=a+muslim+who+became+a+christian&hl=de&sa=X&ei=Hj8FT4GmKszBtAaexriCDw&redir_esc=y#v=onepage&q=a%20muslim%20who%20became%20a%20christian&f=false

Similar Posts