08 дек. 2021 г.

Св. Климент Римски – ученик на апостолите

През този ноември се навършват точно 1920 години от смъртта на раннохристиянския римски епископ св. Климент. На 23 ноември 101 г. той загива мъченически близо до кримския град Херсон. По това време император на Римската империя е Траян. С вдъхновената си проповед и служение Климент обръща много езичници от идолите към Христос. По време на едно народно въстание езичниците се оплакват от неговата дейност, поради което императорът изпраща Климент и много други християни на заточение в Херсон, където са осъдени на тежък физически труд в каменоломните. Според църковното предание, след като отказва да принесе жертва на римските богове, той е качен на лодка, завързан за котва и изхвърлен във водите на Черно море.

Славянските просветители св. Кирил и Методий, дошли в Херсон през IX век, по чуден начин намират мощите на Климент и ги изваждат от морето. Една част от тях отнасят в Рим, а другата първоначално е оставена в Херсон, а по-късно е пренесена в Киев от княз Владимир I Велики.

Разбира се, този разказ за неговото мъченичество и намирането на тленните му останки не може да се смята за напълно достоверен, нито може да се потвърди със сериозни свидетелства в древната християнска литература. Факт е, че братята Кирил и Методий намират останките на някой си Климент и негов ученик, но дали те може да се отъждествят с тези на римския светец е въпрос, на който няма сигурен отговор.

Църквата в Рим, според римокатолическото предание, е основана от апостол Петър, който се установява там, служи като първи епископ и ръкополага Лин за свой наследник. След Лин епископ на Рим става Анаклет, а за четвърти епископ е ръкоположен именно Климент. За двамата му предшественици не се знае много, но Климент става известен с послание до коринтската църква, което до окончателното приемане на новозаветния канон се приема от много християни и поместни църкви като част от Свещеното писание. Съществува и второ послание до коринтяните, което носи неговото име, но то не е негово дело, а е написано от анонимен християнин през втори век в Рим или Египет. Апокрифното съчинение „Климентини“, както и апостолските постановления също са неправилно приписвани на Климент.

Съгласно свидетелството на някои свети отци и църковни писатели, Климент е бил ученик на апостолите Петър и Павел. Според Ориген, Климент е бил обърнат към вярата в Христос от ап. Петър, а Евсевий Кесарийски твърди, че е помагал на Павел в делото на благовестието. Ириней Лионски пише за него: „Климент е виждал блажените апостоли и е бил в лично общение с тях. Проповедта им още е звучала в ушите му и преданието им още е било пред очите му“ (Против ересите, III, 3, 3).

По времето, когато Климент Римски пише своето писмо до коринтяните, църквата в Коринт все още изпитва същите проблеми със сексуална неморалност и вътрешноцърковни раздори, които ап. Павел се е опитвал да разреши години преди това. Писмото на Климент е написано, понеже много от коринтяните се обединяват срещу църковните презвитери и ги лишават от възможност да служат. Той порицава тези, които са се разбунтували, и им посочва пътя, по който да поправят грешката си: „Ние не смятаме, че е редно да бъдат отхвърляни от служба тези, които са поставени от самите апостоли и след тях от други многоуважавани мъже със съгласието на цялата Църква, и които са служили на стадото Христово безукорно, със смирение, кротко и почтено… вие лишихте от безукорно изпълнение на службата личности с похвално и безупречно поведение… Нека по най-бързия начин прекратим това, нека се хвърлим в нозете Господни и нека Го помолим през сълзи да се смили над нас и да възстанови у нас достопочтеното и свято държание в духа на братската любов“ (44, 48 гл.).

Можем само да предполагаме защо император Траян екзекутира Климент, но понеже много от ранните римски епископи са загинали мъченически именно от ръцете на светските власти, твърде вероятно е светецът да е платил с живота си за това, че е защитавал истината в покварената столица на империята. Св. Климент Римски и до днес остава светъл пример за християните, а посланието му към коринтяните (за чийто превод на български език Зорница писа през май 2020 г.) е едно от най-четените раннохристиянски произведения.

Similar Posts