22 ян. 2022 г.

Недоразбраният Достоевски

През ноември светът ще отбележи 200 години от рождението на Достоевски. Предлагам да го почетем и ние с вас, скъпи читатели на Зорница! Няма значение дали сте чели досега нещо от него, или доколко познавате творчеството му. Да изразим нашата признателност, като отделим малко време заедно да поразмишляваме за писателя.

Прочетох Престъпление и наказание доста отдавна, в студентската си квартира в Шумен. Беше през времето на комунизма, имах своите въпроси за живота, но нямах нито житейски опит, нито някаква представа за християнството. Прочетох книгата с интерес, тя и до днес си остава една от специалните за мен, но я свързвам и с един неприятен спомен.

Наскоро след като бях прочел романа, седяхме в заведение с един мой приятел и негов познат – леко пийнал и доста мрачен, по-възрастен от нас мъж. Стана дума за Достоевски и аз изглежда съм опитал да споделя впечатленията си от романа, когато този човек ме отряза: „Какво разбираш ти от Достоевски!“ Конфузна ситуация, но сигурно е прав, помислих си тогава.

 Амбицирах се и по-късно прочетох Идиот, а след това и Братя Карамазови. Завършил съм филология, християнин съм, прочел съм доста коментари за Достоевски и макар да не се смятам за специалист по неговото творчество, смея да предположа, че мнозина не го разбират напълно. Нека да видим защо.

 Първата причина е, че Достоевски е широко скроен човек. Неслучайно творчеството му предизвиква интереса на специалисти от различни области: литературоведи, философи, психолози, социолози, лекари, адвокати и дори математици.

Важна предпоставка за разбирането на Достоевски е и доброто познаване на християнския светоглед. Не бихме разбрали големите истини в най-добрите му романи, ако не сме християни. Често определят Достоевски като проникновен психолог, но това не е съвсем точно. Авторът описва в романите си не толкова проявленията на човешката душа, а онази изначална реалност на човешкия дух, където се случва битката между Бога и дявола.

Има още една причина Достоевски да изглежда труден за разбиране. Самият той е бил сложна и противоречива личност. Случвало се е да променя своите възгледи, понякога е бил непоследователен, постоянно се е борил с редица свои пороци. Някои литературоведи предполагат, че вероятно в Братя Карамазови писателят е описал свои черти и възгледи чрез всеки от братята. А Дмитрий, Иван и Алексей са толкова различни един от друг! Въпреки че християнството присъства осезаемо в този последен и най-велик според мнозина критици роман, дори сега трудно бихме окачествили Достоевски като християнски писател. Неслучайно във връзка с творчеството му се заговаря за т.нар. „полифоничен роман“. Тук гледната точка на автора е заглушена, за да може всеки от героите да звучи автономно и пълноправно, а читателят сам да преценява на чия страна е.

Трудни за обяснение са и противоположните мнения на известни хора за Достоевски. Ницше е антихрист, а го е смятал за сродна душа, Айнщайн се е възхищавал от него, докато Горки го е наричал „зъл гений“. Съвременниците на писателя Толстой и Тургенев са предпочитали да странят от него, Хемингуей е бил впечатлен от дълбочината, но не е харесвал стила му, а Набоков се е изказвал предимно негативно и критично.

Фокусирани върху гениалността на Достоевски или върху недостатъците на личността и творчеството му, малцина обаче забелязват, че писателят извървява своя, макар и криволичещ, път във вярата. Още от малък е възпитаван в християнските ценности, по време на заточението си в Сибир чете многократно Новия завет, изявява се като апологет на православието, но животът му често не е за пример. Както отбелязахме, в него едновременно са живеели твърде много личности и не всички са били благородни като княз Мишкин.

 И все пак, преживените страдания, преданата любов на съпругата му Анна Григориевна и респектът, който Достоевски изпитва към личността на Христос, макар и бавно, променят и неговия характер. Той става все по-малко противоречив и все по-цялостен. Нашият Емилиян Станев, който също се впечатлявал от Достоевски, се чудел какво толкова е намирал писателят у съпругата си Анна – тази скромна и семпла жена? Ала очевидно недоразбраният от толкова умни и влиятелни личности Достоевски е намерил утеха и разбиране в лицето на Исус и в обятията на съпругата си Анна. Прав е апостол Павел като казва: „И ако… зная всички тайни и всяко знание… а любов нямам, нищо не съм“ (I Кор. 13:2).

Казват, че в своите последни мигове, малко преди да си отиде от този свят, Достоевски помолил съпругата си да му почете от Новия завет. Отишъл си е с мир.

Скъпи читатели на вестник Зорница, може би имаме основания да почетем човека и твореца Достоевски. Разбира се, познаването на неговото творчество помага за един по-задълбочен поглед върху живота, но размишленията върху вярата, които са неизбежни, докато го четем, ще ни помогнат да намерим „онзи мир, който никой ум не може да схване“. Знам за хора, които са станали християни, повлияни от Достоевски. Самият аз съм един от тях.

Similar Posts