08 дек. 2021 г.

Улрих Цвингли

Реформацията в Швейцария започва да се проявява почти веднага и успоредно със събитията, които следват подвига на Лутер с обявяването на неговите 95 тезиса във Витенберг. Това става през 1519-1520 г. в Швейцария, под водачеството на един католически свещеник на име Улрих Цвингли.

Улрих Цвингли е роден в семейството на фермер, с подобаващо обществено влияние. Баща му заема и административна длъжност като магистрат в малкото планинско селище Вилдхаус. Той иска синът му да получи добро образование. Най-напред го изпраща на училище в Базел и Берн, а след това в прочутия университет на Виена.

През 1506 г. Цвингли получава степен магистър на хуманитарните науки и скоро е назначен все още като католически свещеник в Гларус, в съседен кантон на Цюрих. Там служи в продължение на десет години. През 1516 г. се премества да служи в Айнзиделн, където се намира манастир с параклис със статуята на т.н. „примигваща Мадона“, считана за чудотворна. Хората идват на тълпи на поклонение, което възмущава дълбоко Цвингли. Виждайки в това поредната проява на идолопоклонство, той започва да проповядва на поклонниците, че поклонението на образи и светци е грях. Тези проповеди предизвикват силно обществено вълнение. За поведението на Цвингли се докладва в Рим и римският легат се разпорежда да се запуши устата на Цвингли, като му се предложи повишение в длъжност. Той обаче отказва. Но когато получава покана от Градския съвет на Цюрих да започне пастирска работа там, приема това предложение с радост. Цвингли пристига в града на 27 декември 1518 г. и веднага е приет от катедралния съвет с подобаващо уважение.

 След като приема условията на служението, което му се предлага, той излага пред съвета своите намерения да проповядва цялото Евангелие: „Историята на Исус е била толкова дълго скрита от погледа на хората. Моята цел е да излагам цялото Евангелие […], като прониквам в цялата му дълбочина, сравнявайки текст с текст, и като издигам искрена и нарастваща молитва да ми бъде позволено да открия какъв е умът на Святия Дух. Това е за слава на Бога, за възхвала на Неговия единствен Син, за спасение на душата и за тяхното наставяне в истинската вяра, на което искам да посветя моето служение.“ Езикът, с който Цвингли си служи, е нов и свеж и прави дълбоко впечатление на съвета, но не всички го възприемат с одобрение. Чуват се гласове, че този метод на проповядване е прекалено нов и може да доведе до поредица от неконтролируеми други нововъведения. На това Цвингли възразява, като напомня, че този начин на проповядване е бил присъщ на свети Йоан Златоуст в неговите проповеди върху Евангелието на Матей и на Свети Августин в проповедите му върху Евангелието на Йоан. В края на краищата, след известни спорове, съветът назначава Цвингли на длъжността, за която е бил поканен.

В събота, 1 януари 1519 г., на 35-ия си рожден ден, Цвингли застава на амвона на една от църквите в Цюрих. Първите му думи към многобройното събрание са: „Към Христос – към Него искам да ви водя, към Христос – истинският извор на спасение.“ Веднага в следващия неделен ден той отваря Библията, която години наред е била заключена, и започва да чете от Евангелието на Матей. Наред с изложението на основните истини за идването на Божия Син като Спасител, той призовава слушателите към покаяние и отхвърляне на всички прегрешения. Същевременно в проповедта си вмъква определени социални и политически елементи, като изобличава влечението към лукс, екстравагантното обличане, несправедливото отношение към бедните, безделието и наемническата служба в армията. Фокусът на проповедта му обаче винаги е в пълното упование на Бога. Слушателите усещат, че той самият черпи своята сила и радост в Бога.

Когато в Цюрих пристига продавач на индулгенции (подобен на Тетцел във Витенберг) на име Бернхард Самсон, Цвингли започва енергично да проповядва против тази търговия с вярата на хората и успява да убеди градската администрация да прокуди Самсон извън пределите на кантона. Епископът на Констанц поставя искане пред Градския съвет да осъди и санкционира Цвингли. В отговор той убеждава кмета и членовете на Градския съвет да организират публичен диспут. Датата на диспута е определена за 23 януари 1523 г. За да изложи ясно своите виждания, Цвингли съставя списък от 67 тезиса.

На уречената дата диспутът се провежда в присъствието на огромно множество. Цвингли води полемиката със завладяваща убедителност, основана на библейските текстове. Подобни диспути се уреждат още два пъти след това, което спечелва окончателно преобладаващия състав на Градския съвет в Цюрих. Съветът дава на Цвингли право да разпространява идеите си свободно в града и околностите. Освен това се отменя католическата меса, премахват се изображенията – обект на поклонение, погребенията и кръщенията стават безплатни. Реформите засягат дълбоко и икономическите интереси на католическото духовенство. По съвета на Цвингли градската управа задължава манастирите да предоставят по-голямата част от приходите си за нуждите на образованието и издръжката на учители и професори. Тези решения и промени са приети почти веднага в Базел, Берн и други немско говорещи кантони.

Изплашени от нарастващото разпространение на реформаторското влияние, градските управи на някои от кантоните, които остават верни на Рим, подготвят ответни военни действия. За известно време такива не се развиват реално и през 1529 г. дори се подписва така нареченият Мирен договор от Капел. В него се заявява че Божието слово и вярата не могат да бъдат повод за насилие и че всяка от двете страни трябва да бъде свободна да спазва религиозните си убеждения така, както счита за правилно, а всяка автономна територия трябва да приеме начин на служене според убежденията на мнозинството от нейното население. Въпреки това напрежението между враждуващите страни нараства и военният сблъсък става неизбежен. Цюрих внезапно е нападнат и превзет от прокатолическите сили, наброяващи около 8000 души. В отговор реформаторските сили събират малка армия от 2700 души, за да отговорят на това поражение. Цвингли участва във военните действия като капелан и пада убит на 11 октомври 1531 г. именно край град Капел. Победата над протестантите обаче не довежда до коренна промяна в териториалното разположение на привържениците на Реформацията и тези на Рим. В Капел се подписва втори мирен договор, който на практика утвърждава установения вече принцип от първия договор.

Един от сътрудниците на Цвингли на име Йохан Хайнрих Булингер свиква събор на всички реформирани кантони в Швейцария, на който се приема първата Швейцарска (Хелветска) изповед на вяра.

Доктриналните позиции на Цвингли в 67 тезиса от 1523 г.

Основните си доктринални позиции Цвингли развива, по подобие на Лутер, в 67 тезиса, които не само излага на диспута на през 1523 г., но и върху които проповядва последователно в серия от проповеди. В първите шестнайсет той разглежда авторитета на Свещеното писание, който произлиза от абсолютния авторитет на Исус Христос в Църквата. На първо място, тук се оказва отпор на твърдението, че църковната институция е решаващата инстанция, която санкционира Свещеното писание. Такава претенция се окачествява като грях: „Всеки, който твърди, че Евангелието е невалидно без потвърждението на Църквата, съгрешава и се противопоставя на Бога. … Следователно всеки, който приема друго учение като равностойно или по-висше от това на Евангелието, съгрешава и не разбира какво Евангелието е в своята същност. Защото Исус Христос е водач и началник, в Когото са изпълнени обещанията на Бога за всяко човешко същество. Той е вечно спасение и глава на всички вярващи, които са Негово тяло и не могат да вършат нищо без Него. Всички, които пребъдват в Него, са Божии чада и това е Църквата или общението на светиите, Ecclesia catholica. В нея се слуша и изучава ясно Божията воля и човекът, привлечен чрез Неговия дух, е променен в Него.“

Тезисите на Цвингли съдържат критики към онези положения в учението на Римокатолическата църква, които според Цвингли не присъстват в Писанието и са прибавени по-късно в църковната традиция. Езикът на тези критики е ясен и радикален, насочен относно конкретни въпроси.

Относно папата (17 чл.): Христос е единственият вечен върховен свещеник, от което следва, че онзи, който нарича себе си върховен свещеник, се противопоставя на честта и властта на Христос: „Да, такъв да се изгони!“

Относно месата (18-19 чл.): Поради това, че Христос се е пожертвал веднъж завинаги, Той е вечната и сигурна, и достоверна жертва за греховете на всички вярващи, от което следва, че месата не е жертвоприношение, но е възпоменание на жертвата и увереност в спасението, което Христос ни дава. Христос е единственият посредник между Бога и нас.

Относно молитвата към светиите (20-21 чл.): Бог желае да ни даде всички блага в Своето име, откъдето следва, че нямаме нужда от посредник, с изключение на Него. Когато се молим един за друг на земята, ние вярваме, че всички неща са ни дадени само чрез Христос.

Относно добрите дела (22 чл.): Христос е нашето оправдание, от което следва, че нашите дела са дотолкова добри, доколкото са извършени в Христос. Но доколкото са наши дела, те не са нито праведни, нито добри.

Цвингли трудно понася безбрачието и просветлен по този въпрос, бърза да напише цяла статия в полза на брака на свещениците. Сам той сключва брак с Ана Райнхард. Редактира съответен тезис, Относно брака на свещениците и обетите за безбрачие (28-30 чл.): Всичко, което Бог позволява или не забранява, е праведно, следователно бракът е позволен на всички човешки същества. Онзи, който е обещал девство (безбрачие), върши голяма глупост и детинщина спрямо себе си, от което следва, че онзи, който прави такъв обет, прави грешка относно благочестието.

Относно властта на папата и на свещениците. Цвингли отрича правото на папата и на свещениците да упражняват светска власт над светските владетели. Църквата е само източник на духовен авторитет, въз основа на Писанието и с действието на Святия Дух. Цвингли вярва, че съдиите, които са християни, са в състояние сами да установят стандартите на правосъдие в съответствие с Божествената правда. Същевременно вярва, че видимата Църквата като Божий народ може да достигне до определено равнище на благочестие под въздействието на правилно проповядваното Слово, което трябва да достигне, обхване и промени цялото общество. Може да се твърди, че Цвингли поддържа теократичен модел, но в по-широк смисъл от този, в който духовенството има върховна административна власт.

Относно прощението на греховете (50-56 чл.): Само Бог единствен прощава грехове чрез Исус Христос, Своя Син, единствен наш Господ. Христос се е натоварил с всички наши грехове. Човек, който назначава дела на покаяние вместо вяра в Христовото изкупление, се отклонява от правилната доктрина и клевети Бога.

Относно чистилището (57-60 чл.): Истинското божествено Писание не говори нищо за чистилище след този живот. Смъртният указ се знае от Бога само. Не е осъдително човек да иска от Бога милост относно смъртта, но да се определя период от време за престой в чистилището, е дяволско внушение.

Цвингли поддържа непреклонно учението за Библията като единствен авторитет. На тази основа поддържа учението за предопределението, като смята, че тези, които са предопределени за погибел, могат да бъдат разпознати по това, че като слушат Благовестието го отхвърлят и ако не се покаят за това до края на живота си.

Развитието на Реформацията в кантоните на Швейцария, където се говори на немски и френски език, както и във Франция преминава през силното сближаване на позиции на нейните водачи. Църквите, които се създават под тяхното влияние в двете страни, а по-късно – в Шотландия, Нидерландия, отчасти в Англия и другаде в Европа и Америка, се обособяват в едно крило на протестантството, наречено реформаторски (или реформирани) църкви. По този начин исторически те започват да се разграничат от лутеранските, по някои доктринални възгледи и по вътрешно устройство. Някои наричат това развитие „реформирана реформация“. То дава повод да се мисли, че Реформацията не е някакво застинало исторически събитие, а е процес на постоянно обновление в Църквата. Това обаче не променя основните положения на Реформацията, във всичките и форми: Спасение само по Божия благодат чрез вяра, само в Христос, само според Божието слово, само за Божия слава.

Similar Posts