19 юни 2021 г.

Откъси от „Писма на един съвременен мистик“ на Франк Лаубак

Само едно нещо в момента

29 януари 1930 г.

Чувствам се просто носен всеки час, като върша своята част от един замисъл, простиращ се далеч отвъд мен. Удивлява ме това чувство за съработничество с Бога в малките неща. Изглежда трябва да осигуря само едно нещо в момента, а всичко друго „ще се погрижи за себе си“ – или, по-истинно е да кажа, Бог ще се погрижи за всичко останало. Моето съучастие е през този час да живея в несекващ вътрешен разговор с Бога и съвършено да откликвам на Неговата воля. Да обогатя този час великолепно. Изглежда това е всичко, за което следва да мисля.

Неоткрити континенти на духовния живот

1 март 1930 г.

Всекидневно в мен нараства чувството, че съм воден от невидима ръка, хванала моята, докато друга ръка се простира напред и подготвя пътя (ми). Човек, който е бил ръкоположен за свещенослужител през 1914 година, навярно трябва да се срамува да признае, че никога не е чувствал радостта на ежечасното, ежеминутното – как точно да го нарека? – нещо повече от отдаване.

Това е акт на волята. Аз принуждавам ума си да се отвори спрямо Бога. Чакам и слушам с решителна чувствителност. Насочвам вниманието си (към Него); понякога рано сутрин е необходимо доста време, докато достигна такава настройка на ума, това съсредоточаване върху Бога. Изисква се също решимост да го задържа. След известно време, това може би ще се превърне в навик и усещането за усилие ще отслабне. Но защо ли все говоря за тази вътрешна опитност? Защото съм убеден, че пред мен и пред теб, който четеш това, лежат неоткрити континенти на духовния живот, в сравнение с които ние сме пеленачета.

До колко обаче това е „практически приложимо“ за средностатистическия човек? Струва ми се, че ей онзи орач би могъл да бъде като Калисто Санидад[1], когато е бил самотно и малтретирано ратайче, „с очи право в браздата и с ръце на ралото, но с мислите си насочен към Бога“. Милионите, приведени над становете и над дъските, могат да направят своите (работни) часове славни. Някой час, прекаран от нощния пазач на поста му, може да се окаже най-славният, който човек е преживял на земята.

Безкрайно по-обогатяващо

15 март 1930 г.

Във всеки момент от седмицата, когато съм бил буден, насочвах взор към Него, вероятно с изключение на час-два. Колко безкрайно по-обогатяващо е това познаване на Бога от първа ръка, отколкото стария метод, използван и препоръчван от мен в течение на години: безкрайното четене на религиозна литература. Сега почти ми се струва, че самата Библия не може да се чете като заместител на срещата с Бога дух с дух и лице в лице.

[1]      Младеж, чието обръщение към Христа и свидетелство стават широко известни във Филипините в периода преди Първата световна война. – Б.пр.

ВИЖ ОЩЕ

Франк Лаубак, „апостол на неграмотните“ и „съвременен мистик

Similar Posts