19 юни 2021 г.

Франк Лаубак, „апостол на неграмотните“ и „съвременен мистик

Дълбоко в джунглите на Конго, черните хора от местните племена са измислили име на Франк Лаубак: „кърпачът на стари кошове“. Един стар кош с множество дупки може да бъде закърпен, за да пренасяме с него зърно, без то да изтича на земята. По същия начин, един стар ум, с множество пропуски в знанията, може да бъде научен на нови идеи.

Франк Лаубак (Frank Laubach) отдава целия си живот в служба за благото на човечеството. И най-вече, като научава много хора по целия свят да четат. При работата си като конгрешански мисионер всред мюсюлманите от народността Моро на Филипините, той осъзнава значимостта на ограмотяването. Животът на тези хора е смазан от бедност и несправедливост. „Ако можеха да четат“, мисли си Лаубак, „колко много обществени язви могат да бъдат изцелени!“

Самият Лаубак е бакалавър от Принстънския и магистър по социология от Колумбийския университет, като едновременно следва в богословската семинария „Юниън“ в Ню Йорк. През 1915 година заминава като мисионер във Филипините, а 14 години по-късно отива да живее всред народността Моро. Първоначално е посрещнат крайно враждебно – местните хора смятат, че е дошъл да им „натрапи“ християнството. Един ден, при „крайно смиряващ проблясък на истина“, Лаубак прозира, че дълбоко в себе си не е приемал кафявата кожа на народността Моро и, че трябва да стане „сляп за цветовете“. Започва да изучава Корана, с което преодолява враждебността на мюсюлманските водачи. Скоро научава местния диалект марана, който никога не е бил писмен език. Установява, че се състои само от 16 звука, лесно предаваеми с латински букви.

Така само за 6 седмици той съставя речник от 1600 думи на марана и започва да учи народността Моро на родния им език. Той разработва прости буквари и нагледни диаграми, чрез които дори много бедни хора се научават да четат. Също така, той издава вестник за нуждите на тяхната общност. Постепенно Лаубак стига до убеждението, че може да ангажира току-що ограмотените в ограмотяването на техните съседи и приятели. „Всеки един да обучава (още) един“ става негов девиз.

Успехът на Лаубак е забележителен и това става бързо известно на световната мисионерска общност. Впоследствие методите му биват приспособени за приложение по целия свят: Малайзия, Сингапур, Индия, Палестина и др. Самият Лаубак слага началото на мащабна мисия в Източна и Централна Африка. Местните езици са прости и фонетични по своя характер и това спомага за бързото разработване на подходящи материали. Кампанията е изключително успешна.

В течение на две-три десетилетия програмата на Лаубак спомага за ограмотяването на 100 милиона души в Третия свят и за освобождаването им от умствена и духовна нищета. Някои от използваните методи са включени и в системи за светско образование.

Но Франк Лаубак далеч не е само мисионер. По собствените му думи, той е „съвременен мистик“ и споделя молитвените си опитности в множество писма до баща си[1]. Той желае да привлече вниманието на християните към един важен факт: в духовно отношение повечето от нас са по-бедни, отколкото е нужно. Всеки от нас може да прекарва деня си в присъствието на Христос. Но не го правим. Лаубак ни призовава да мислим с насоченост към Христос, вместо да мислим за себе си. И ни предлага постоянно да се обръщаме към Христос за съвет какво е следващото, което да направим: „През целия ден, в пролуките между многото неща, които смятаме за свои задължения, има мигове, когато умът се пита: „Какво още имам да свърша?“ В тези пролуки на времето се обърнете към Бога: „Господи, научи ума ми на Твоите мисли. Какво имаш наум за мен сега?“ Когато питаме Христос „Какво още имам да свърша?“, ние се настройваме по Него и Му даваме възможност да вложи идеите Си чрез разпалването на въображението ни. Ако постоянстваме, това ще се превърне в навик.“

Лаубак настоява, че и най-ограниченият ум, който иска да прослави Христос и се предоставя на Негово разположение, може да направи за човечеството повече, „отколкото всички хитро измислени схеми на дипломатите или тънките съображения на философите, оставящи Исус отвън“.

„Апостолът на грамотността“ умира на 11 юни 1970 г., на 85-годишна възраст. Той и съпругата му Ефа са погребани в Бентън, Пенсилвания, а на общата им надгробна плоча стои надпис: „Световни мисионери“.

[1]             Публикувани в книгата „Писма от един съвременен мистик“: Letters by a Modern Mystic, SPCK Publshing, London 2011

ВИЖ ОЩЕ

Откъси от „Писма на един съвременен мистик“ на Франк Лаубак

Similar Posts