23 сеп. 2021 г.

Сблъсъкът между Хъксли и Уилбърфорс отваря един продължителен дебат

 С публикуването на труда си „Произход на видовете“ английският учен Чарлз Дарвин отприщва истинска буря от противоречия, която не е утихнала и до днес. Религиозни и научни възгледи се сблъскват челно в интерпретации на неговата теория. Мнозина вярващи възнегодуват срещу това, което те възприемат като опит на Дарвин да отрече Бога като Творец. От своя страна, немалко учени са възмутени от необоснованите и тесногръди реакции на религиозните общности. Дарвин е събрал огромно количество от биологични данни, които свидетелстват за протичането на „микроеволюция“, в рамките на съответния животински вид. Въз основа на това той изказва предположение и за „макроеволюция“ в природата, т.е. за преобразуването на един вид в друг.

На 30 юни 1860 година, шест месеца след публикуването на „Произход на видовете“, теорията на Дарвин е обявена като тема на един от докладите на годишната среща на Британската научна асоциация в Оксфорд. Денят е съботен, общественият интерес е голям и залата е препълнена – и се събират близо 1000 души, а няколкостотин не успяват да влязат. Американецът д-р Дрейпър трябва да изнесе лекция „Интелектуалното развитие в Европа съгласно възгледите на г-н Дарвин“. Самият Дарвин отсъствал поради болест.

Дрейпър говори около час, а след него и други се изказват по темата. На трибуната застават и неколцина представители на църквата, сред които и бъдещият англикански епископ Самюъл Уилбърфорс. Той бил сред блестящите говорители на своята епоха; известен с прозвището „Сапунения Сам“, поради гладкия си, мазен начин на изразяване, съчетан с характерни жестове на ръцете, сякаш ги миел.

Естествено, публиката настоява да чуе мнението на Уилбърфорс. Той се опитва да предложи друг говорител, но накрая приема, след като е поканен лично от председателстващия на събранието. Уилбърфорс не е бил невеж в биологията; негов частен учител на младини е бил големият анатом сър Ричард Оуен. Все пак бъдещият епископ не притежавал задълбочени научни познания. Използвайки доброто си чувство за хумор, той се опитва да обори теорията на Дарвин и да покаже, че тя не съответства на фактите и е скептично посрещната от мнозина водещи учени. Зрителите го слушат с наслада.

Агностикът[1] Томас Хъксли е бил склонен от приятели да присъства на проявата. Той е професионален биолог и антрополог, специалист по сравнителна анатомия. Наричали го шеговито „Булдога на Дарвин“, защото страстно се застъпвал за еволюционната теория. Уилбърфорс, увлечен от красноречието си, съзира Хъксли и насочва вниманието към него с подигравателен въпрос. „Този човек твърди, че е произлязъл от маймуна – интересно по каква линия: на дядо си или на баба си?“

Хъксли се плесва по бедрото и просъсква тихо една твърде неагностична реплика: „Ето сега Господ го предаде в ръцете ми!“ Уилбърфорс сяда на мястото си всред силни ръкопляскания. Очите на присъстващите се насочват към Хъксли, който се изправя и поема предизвикателството. Той полага усилия да разясни ключовите идеи на Дарвин, но без да се фокусира върху слабите точки в речта на  Уилбърфорс. Като цяло, Хъксли не е бил силен в говоренето пред голяма аудитория. Но завършекът на изказването му е сполучлив и влиза в историята. „Не бих се срамувал от една маймуна сред предшествениците ми“, заявява Хъксли. „Бих се срамувал да ме свързват с човек, който използва една голяма дарба, за да затъмнява истината.“ Следват продължителни ръкопляскания. Уилбърфорс е унизен.

Това се разиграва преди 160 години. От тогава до сега дебатът „Наука срещу вяра“ продължава с неотслабваща сила. Днес яростни атеисти като Ричард Доукинс се опитват да използват научните теории и открития, за да осмиват и отхвърлят християнското учение. От друга страна, мнозина християни се опитват да опровергават еволюционната биология, без да вникват достатъчно в научните доводи и в самия начин, по който се развива науката. Междувременно сред тесните специалисти дискусиите върху зараждането и развитието на живота не престават и придобиват нови измерения. Продължават и дискусиите между вярващи, които приемат единодушно авторитета на Библията като боговдъхновено и непогрешимо Писание, но се различават по тълкуванията си на текстовете относно начините, по които Бог е казал светът да стане.

[1]             Агностицизмът е светоглед, според който не можем да знаем дали Бог съществува или не. – Б.пр.

Similar Posts