17 окт. 2021 г.

Проникване на реформаторски идеи в Гръцката патриаршия

Този процес се свързва главно с името на патриарх Кирил Лукарис. Кирил е роден на 13 ноември 1572 г. на остров Крит със светското име Константин.[1] По това време Крит е под венецианско владение, което дава възможност на Константин да замине за Венеция и да постъпи в църковна семинария. По-късно продължава да учи в Университета на Падуа, където се чувства силното влияние на ренесансовия хуманизъм. Впоследствие следва и във Витенберг, и в Женева, където се запознава с идеите на различните крила на Реформацията. След такова многостранно университетско обучението се завръща в родината си и приема свещенически сан под името Кирил.

В началото на своята кариера като духовно лице е включен в делегация, изпратена в Полша от александрийския патриарх за преговори с полския крал Сигизмунд ІІІ. Последният оказва натиск за сключване на т.нар. Брест-Литовска уния на православните християни в източна Европа с Рим. В полза на такъв съюз работи и киевският митрополит Михаил Рагуза. Ролята на Лукарис е да се противопостави на този униатски процес. В редовете на опозицията на преговорите се включват и епископите на Лвов и Пшемисъл.

Кирил Лукарис наблюдава с тревога прозелитската кампания на йезуитския орден в земите на Източна Европа, която има значителен успех и поради ниската образователна подготовка на православните свещеници. Той си дава сметка, че само с политически действия този проблем няма да се разреши, и затова насърчава развитието на богословско обучение в духа на източноправославната доктрина. В продължение на шест години служи като преподавател в Православната академия на Вилнюс (днес столица на Литва). Създава богословска семинария „Атониада“ на Света гора в Атон. Намира средства и спонсорира Максим от Галиполи за издаването на Библия на осъвременен гръцки език.

През 1602 г. Кирил Лукарис е избран за патриарх на Александрия, а през 1620 г. поема патриаршеския престол в Константинопол. За да се противопостави на йезуитския прозелитизъм и за да обнови източното православие, той търси аргументи в англиканското и в калвинисткото богословие. Това не остава скрито за представителите на западните дипломатически мисии. Така Кирил спечелва симпатии и поддръжка от посланиците на Великобритания и Холандия, но същевременно с това си създава врагове в посолствата на Франция, Венеция и Австрия. Лукарис праща млади гръцки богослови да следват в Швейцария, Холандия и Англия.

Посланиците на католическите страни успяват да обвинят Лукарис пред султана в действия срещу неговата суверенна власт. Затова той бива изпратен на заточение на остров Родос, откъдето е освободен скоро по настояване на англичаните и холандците. Докато е в Родос, Лукарис има време да напише коментари върху Институцията на християнската религия на Калвин. Поема отново патриаршеския пост в Константинопол.

През 1629 г. Кирил Лукарис публикува своята Изповед на вяра, в която може да се открие силно калвинистко влияние, адаптирано към текстове на предишни източноправославни вероизповедни документи. Тя се издава на немски, английски, в две латински версии и четири пъти на френски език. През 1533 г. е издадена и на гръцки. В нея е записано, че авторитетът на Писанието е над този на Традицията, защото Писанието е боговдъхновено чрез Святия Дух. Освен това в нея се твърди, съгласно Писанието, че Бог е предопределил някои за спасение, а други за вечно осъждение и го е направил не поради някакво предварително знание на техните дела на вяра, а въз основа на суверен Божий указ.

Лукарис не отхвърля изрично застъпническата роля на светиите, но утвърждава учението, че Исус Христос е единият и единственият посредник за нашето спасение. Той е единственият глава на Църквата. Оправданието е само поради вяра, защото единственият принцип на спасението е Христовата правда, която се прилага в полза на този, който идва до покаяние. Това покаяние обаче не е резултат на човешка свободна воля – която вече не съществува у неновородените, – а е поради предопределение. Има само две тайнства – Кръщение и Евхаристия. Христос присъства в евхаристийните дарове реално, но по такъв начин, че вярващият яде не със зъби, а с душата. Накрая в Изповедта на вяра се твърди, че поклонението на иконите трябва да се отхвърли като суеверие.[2] 

Всичко това дава повод на патриарх Доситей Ерусалимски да свика Синода на Ерусалим, където калвинисткото учение бива осъдено. Патриарх Лукарис е подложен на постоянни репресии – седем пъти е свалян и възкачван отново на патриаршеския трон. Накрая под натиска на йезуитите отново е обвинен в противодържавна дейност. Докато султан Мурад ІV, който го покровителства, е зает във война с Персия, той е отведен на кораб в Босфора и там е екзекутиран от еничари на 27 юни 1638 г. Същата година на Събор в Константинопол се поизнасят анатеми срещу Кирил и срещу неговата Изповед на вяра.

През 1672 г. на друг събор в Ерусалим Кирил е реабилитиран с мотива, че не той е писал тази Изповед, а някой друг анонимен автор. Междувременно обаче съществува доста голям обем кореспонденция на Кирил с холандеца Велгелму, която потвърждава калвинистката насоченост на патриарха. Автентичността на тази кореспонденция се оспорва от някои православни историци. Посочва се и писмо на Кирил от 1622 г., в което той твърди, че протестантската доктрина е богохулна.

Дори у него да се намират някои противоречиви изказвания, Кирил Лукарис се откроява ярко в лоното на източноправославната църква през първата половина на ХVІІ век със своето ревностно желание да я обнови радикално по примера на западните реформатори и да я постави на основи, които ще й осигурят нов прогрес в развитието ѝ.

[1] Виж Кирилл ЛУКАРИС. Восточное исповедание христианской веры. Публикация текста, вступительные статьи, примечания проф. Й.А. МЕЙЕРА. Санкт-Петербург, изд. Мирт, 2000, с.13.

[2] Виж GONZALEZ Justo L., A History of Christian Thought, …,с.415

Similar Posts