23 сеп. 2021 г.

Кой е цар Ирод?

Съществува една голяма неяснота относно името Ирод. На историята са познати петима души с това име, като и петимата се споменават в Евангелията и в Деянията на апостолите.

Първият и най-старият от тях, наречен още Велики, получил властта си от римския сенат и командването на римските легиони в Палестина от Марк Антоний, започва прочистването на страната от разбойническите шайки (главно юдейски), които са плячкосвали богатите сирийски пристанища – а и не само сирийските. С това Ирод си спечелва симпатиите на сирийците и омразата на юдеите (особено на майките на погубените разбойници). Когато той унищожава една такава конна четирихилядна банда с главатар Езекил, Йерусалим се покрива с черни забрадки.

Това е само началото на бурното му властване. Сякаш изтъкан от светлина и мрак, стремейки се към ред и спокойствие, той построява редица градове: Цезарея, Антипатрида, Севастия, Иродиада, както и редица крепости: Масада, Махерон, кулата Антония (разположена в северозападния край на Храма). Той разрушава Храма на хълма Сион, построен от  Зоровавел и първосвещеника Исус през 520-515 г. пр.Хр., и върху основите му издига нов, по-голям Храм, в който по-късно е проповядвал нашият Спасител. Построява също тържища, театри и храмове.

Ирод Велики е и най-често споменаваният цар в историята на евреите след Давид и Соломон. Унищожава много хора, включително и тримата си първи синове (Антипатър, Александър и Аристобул), Марианна – любимата му съпруга от деветте, които е имал, и др.

След неговата смърт другите му синове – Архелай, Ирод Антипа и Филип, заедно с тяхната леля Саломия отиват в Рим за получаване на някакво наследство. Обаче в същото време юдеите от Йерусалим изпращат петдесетчленна контраделегация, която настоява да не бъдат допуснати потомците на стария Ирод до властта. Император Октавиан Август е в недоумение. Старият Ирод е бил искрен и верен негов приятел и той не желае да наскърби неговите синове. Затова заповядва всички мъже от еврейски произход, жители на Рим, да се съберат в най-голямата зала на града – храма на Аполон, за да чуе и тяхното мнение. Събират се около осем хиляди евреи, но до споразумение не се достига.

В тази ситуация император Август решава следното:

  • назначава Архелай, четвъртия син на стария Ирод, за етнарх (управител на народа) над областите Юдея и Самария;
  • назначава Ирод Антипа за тетрарх (управител на четири области) на Галилея, Декапол, Перея и Южна Сирия;
  • назначава Филип за управител на други области в Северна Палестина.

По-късно на историческата сцена се появява Ирод Агрипа, внук на стария Ирод, който става управител на Юдея и Самария след Пилат и за когото става дума в Деяния на апостолите (глава 12). По негова заповед е бил обезглавен ап. Яков Зеведеев, а апостол Петър е хвърлен в йерусалимската тъмница. Ирод Агрипа умира в 44 година от неизвестна болест.

Неговият син, Ирод Агрипа Втори, е бил най-благородният от всички в рода. Той търпеливо изслушва апостол Павел в Цезарея през 58 година заедно с Порций Фест, като успява да го разбере и се отнася положително към него. Също така той е верен съюзник на римляните.

Ето и някои факти за рода на Ирод Велики:

  1. Архелай бива снет от длъжност от император Август поради некадърност и прахосничество и е изпратен на заточение в Галия след десетгодишно управление на Юдея.
  2. Ирод Антипа, след като обезглавява Йоан Кръстител, губи една война срещу арабите (35 г. сл. Хр.). Отива по-късно в Рим, настоявайки да получи по-голяма власт, но император Калигула го изпраща в заточение заедно с жена му Иродиада (вероятно в Испания).
  3. Ирод Антипа Втори (младши), останал верен докрай на приятелството си с римляните, се опитва да предотврати Юдейската война (66-70 г. сл. Хр.) чрез една голяма патетична реч, произнесена през 65 г. сл. Хр. в Йерусалим. Буйните йерусалимски младежи не само не се вслушват, но и го замерват с камъни.

На всички ни е известна трагедията на Юдейската война, завършила с унищожението на Йерусалим и опожаряването на Храма през 70 година.

По сведения на античния историк Йосиф Флавий (37-100), почерпени от книгите му „Юдейски древности“ и „История на юдейската война“. Превод: Петър Богданов, Дупница.

 

 

 

Similar Posts