През 1399 г. английският католически свещеник Уилям Сотри за първи път е арестуван по обвинение в ерес. Той влиза в затвора и остава там, докато не се пречупва и заявява, че се отказва от вярванията си. След като е освободен обаче, той се е почувствал изобличен – сякаш е предал Христос. Свещеникът от църквата „Св. Маргарет“ в Лин, Норфолк, се премества да служи в Лондон.
Уилям Сотри е един от многото свещеници и миряни, приели учението на Джон Уиклиф (1328-1384 г.). Тези вярващи са известни като лоларди (англ. Lollards)[1]. Уиклиф твърди, че църквата по негово време е изопачила ясното учение на Библията. Той прави превод на Библията на английски, за да могат всички хора да разбират и осмислят Божието слово.
Обезпокоени от разпространяващото се учение на Уиклиф, властите в Англия приемат закон, предвиждащ изгаряне на клада като наказание за разпространението на ерес. Архиепископ Томас Арундел заповядва на Уилям Сотри да се яви в катедралата „Сейнт Пол“ на 12 февруари 1401 г. и да отговаря за учението, което поддържа. Арундел лично разпитва Сотри в продължение на три часа.
Този път Уилям Сотри стои на твърди позиции и заявява: „Вместо да обожавам кръста, на който страда Христос, аз обожавам Христос, Който страда на кръста.“ Той държи на тези думи и впоследствие те ще залегнат в едно от обвиненията срещу него от съдниците му, които смятат за редно да се покланят пред разпятията.
Ключова роля за неговото осъждане изиграват обаче разбиранията му относно месата и отслужването на причастие. Той се съгласява, че хлябът на евхаристията след освещаването му наистина е хлябът на живота, но настоява, че той си остава същият хляб. Според римокатолическото учение евхаристийният хляб се претворява в плът на Христос. Затова Сотри е обявен за еретик.
Уилям Сотри смята също, че е по-добре свещениците да използват времето си за проповядване на изгубените, отколкото да четат определени молитви в храма. Той казва, че парите, похарчени за поклоннически пътувания, за да се спаси нечия душа, е по-добре да се изразходват за подпомагане на бедните. Свободомислещият свещеник заявява още, че хората са по-достойни за преклонение от ангелите.
В крайна сметка Сотри е осъден въз основа на отговорите си. На всяко обвинение в обвинителния акт той отвръща с цитат от Светото писание. Архиепископ Арундел го разпитва три часа относно възгледа му за месата. Той се опитва да го убеди да промени своите разбирания или поне да приеме решението на църковните власти. Уилям отказва.
На 26 февруари 1401 г. е издадена присъдата му. Осъден е като „повторно изпаднал в ерес“. Съгласно новия закон това означавало само едно: изгаряне на клада. По процедура от седем последователни стъпки, наречена „деградация“, Сотри е низвергнат от свещенически сан и е предаден на светските власти за изпълнение на смъртна присъда.
Като използва своите права като подсъдим, Уилям Сотри се обръща към краля и към парламента. Жалбата му обаче е отхвърлена и той умира на кладата в Смитфийлд пред тълпа зрители. Така той се превръща в първия мъченик в Англия от движението на лолардите.
[1] Известно също като лолардизъм или движението Лолар, това „протопротестантско“ християнско религиозно движение съществува от средата на XIV век до английската Реформация през XVI век. Първоначално е ръководенo от Джон Уиклиф. Исканията на лолардите са преди всичко за реформа на западното християнство. Те формулират своите вярвания в Дванадесетте заключения на лолардите (1395 г.).
