23 сеп. 2021 г.

Основателите на Българското евангелско дружество

Българското евангелско дружество (БEД) е основано още преди Освобождението, в средата на 70-те години на ХІХ век. Кои са хората, които вдъхновяват това начинание, подтикват други да го подкрепят и оказват най-голямо влияние върху БEД през първите десетилетия от съществуването му?

Основоположник на БЕД е Андрей С. Цанов. Той е роден на 14.III.1842 г. в село Равнище (община Правец) в набожно православно семейство. Прекарва младежките си години на различни места, в търсене на добро образование. По това време той се запознава с Новия Завет в превод на Неофит Рилски. Според неговите думи: “Това Евангелие често прочитах, и колкото повече го прочитах, толкоз повече се влюбих в него, толкоз по-религиозен ставах, и толкоз по-голямо ставаше желанието ми за повече наука.” В Свищов Цанов работи за Стоян Руевски, един от първите българи, който се определял като протестант. По това време и Цанов започва да смята себе си за евангелски вярващ. Руевски го запознава с д-р Лонг от Методистката мисия, който му препоръчва новото американско училище в Пловдив за по-нататъшното му обучение. Така Цанов се премества в Пловдив. Проявява се като отличен ученик и след завършването си продължава да работи в училището като преподавател. В периода 1868-1871 г. Цанов следва в различни университети в САЩ, като – доколкото има сведения – е един от първите българи там. Учи езици, философия и естествени науки и има желание да провери аргументите на атеизма и да намери отговори на многото си въпроси и съмнения относно християнската вяра. В автобиографията си „Целта и щастието на човешкия живот или моите научни и религиозни борби“ (1927 г.), той отразява този период в подробности. Цанов стига до заключението, че Бог съществува, че Библията е Божието слово за нас и че християнството е единствената истинска религия. Личният сблъсък с такива дълбоки въпроси го подготвя и квалифицира да служи цял живот в сферите на обучението и апологетиката.

Завръщайки се в България, Цанов най-напред работи като учител в Разград, където е и председател на местното читалище. От 1874 г. до края на кариерата си работи като учител по естествознание в Американското училище, което междувременно се премества от Пловдив в Самоков. Освен това, той е автор на няколко книги по различни теми, както и редактор на евангелските списания „Зорница“ и „Домашен приятел“.

Цанов се оженва за Таня Цанова (1844-1947), една от първите възпитанички на Американското девическо училище в Стара Загора (по-късно преместено в Самоков).  Раждат им се шест деца. Високоуважаван от цялото евангелско движение, Цанов умира на 91 години, на 25.ІІІ.1933 г. Не са много днешните български евангелисти, които са запознати с неговото дело, макар че приживе Цанов е добре познат и уважаван човек не само сред протестантите, но и в широки кръгове на българското общество.

Силна подкрепа за идеята си да се създаде Българско евангелско дружество Цанов получава от първия ръкоположен евангелски пастир Иван А. Тонджоров. Роден през 1845 г. в Самоков, Тонджоров е също от първите възпитаници на Американското училище в Пловдив. След дипломирането си той става учител в Банско и същевременно служи като проповедник в местната евангелска общност. Когато през 1871 г. в Банско бива официално учредена евангелска църква, Тонджоров е ръкоположен като неин редовен пастир. През 1877 г. той се премества в Пловдив, където поставя началото на различни нови прояви в местната евангелска църква: основава първото евангелско вечерно училище, създава младежки клуб и започва да провежда евангелизации на открито. По това време, след смъртта на първата си съпруга, Тонджоров вече е женен повторно за една англичанка. През 1890 г. обаче се разчува, че той има извънбрачна връзка с жена от неговата църква. Все още младата евангелска общност в България е шокирана. Налага се Тонджоров да се оттегли от всички свои постове, както и от отговорностите си в БЕД. Той се връща в родния си Самоков и до смъртта си през 1922 г. продължава да проповядва и да пише.

Третият главен основател на Българското евангелско дружество Никола Т. Бояджиев е роден през 1841 г. Семейството му произхожда от Копривщица, но по-късно се премества в Панагюрище. Бояджиев е ученик в Американското училище в Пловдив още преди Цанов и Тонджоров. След като работи няколко години като асистент на американския мисионер Морс, Бояджиев се премества заедно със съпругата си Бона в Самоков, а по-късно в Радовиш, Македония, където учителства. В началото на 70-те години на ХІХ век Бояджиев става пастир на евангелската църква в Пазарджик, а от 1875 г. – на църквата в Ямбол, в продължение на 11 години. Има сведения, че не се е отличавал като красноречив проповедник, но като истински пастир и духовен баща оставя дълбока следа в живота на много хора. След още няколко години в Пазарджик, през 1888 г. той става пастир на евангелската църква в София. Внезапната му смърт през 1891 г. оставя голяма празнина в евангелското движение и в БЕД.

Редом с тримата основоположници на БЕД можем да поставим още няколко души, които подкрепят идеята още от самото начало. Известни са имената на Никола Матинчев от Самоков и сина му Иван, Михаил П. Тодоров от София, Аргир Казанджиев (1831-1914) от Пловдив, Васил П. Караиванов от Сопот (1844-1933), Христо Георгиев от Стара Загора, Иван Ангелов от Костенец, Велико Петранов (1852-1936) от Ямбол, братята Иван и Никола Чакалеви от Самоков, Вълко Иванов Шопов (1846-1918) от Меричлери, който е кмет на Пловдив от 1906 до 1908 г., и Никола Влаев, по-късно втори пастир на евангелската църква в Банско. Тези мъже са от първото поколение евангелски вярващи и повечето от тях са възпитаници на Американското училище в Пловдив (по-късно преместено в Самоков). През първите му години БЕД се подпомага от една сравнително голяма група от евангелски вярващи от различни църкви, предимно от Южна България. Всички те са били уважавани пастири и миряни от все още твърде младото българско евангелско движение. Това се оказва добро начало на новото начинание: основаването на доброволно сдружение от такъв вид.

Similar Posts