08 дек. 2021 г.

Отражения на Реформацията в управлението на обществото – 2

Особено важно място в развитието на политическата мисъл, свързана с калвинистката традиция, е това на холандския богослов и политик Абрахам Кайпер (1837-1920 г.). Някои коментатори определят значимостта на делото на Кайпер като достоен ответ и противодействие на влиянието на Имануел Кант. Неговите възгледи се поляризират около няколко важни теми: абсолютния (универсален) суверенитет на Бога; антитезата между Общата и Специалната благодат; култивиращите пълномощия (мандат) на християните; Църквата като институция и като организъм. Божият суверенитет над човечеството се разглежда в три аспекта: над държавата, над обществото и над Църквата. Кайпер твърди, че този начин на разглеждане на Божия суверенитет се съдържа в зародиш в трудовете на Жан Калвин, но трябва да се разработи и прилага.

С доктрината за антитезата между Специалната благодат и Общата благодат Кайпер се стреми да обясни как господството на греха в света след грехопадението се съчетава с обяснение на въпроса защо все пак между невярващите има присъствие на добро. Всички светски институции (правителство, правосъдие, наука, изкуства) са дадени от Бога, независимо какви хора изпълняват техните функции и как. От своя страна Църквата е длъжна да осъзнава своята роля в приложението на Божията благодат с цел – макар и непълно – ограничаване на последствията от греха и опазване и разработване на Творението според Божия план (Битие 2:15). При това Кайпер подчертава първенството на Божия суверенитет в проявата на Доброто като плод на Божията благодат, а не на човешки усилия.

Според Кайпер вярващите (новородените) християни имат привилегията да разпознават Общата благодат и не само да се ползват от нея, но и да прославят Бога за нея. Вследствие на това те имат специални пълномощия и отговорност да се включват активно в развитието на изкуствата, на науките и на културата в няколко направления. Те трябва да участват в технологичния прогрес, изразен в подобрени условия на труд, по-добро медицинско обслужване, по-добри училища.

Общата благодат дава възможност да се подчиниш или да се съпротивиш на Божиите ограничения в съвестта, поради което едни граждани спазват законите, а други стават терористи. Съгласно Общата благодат Бог оставя отделни индивиди и дори цели нации на техните порочни желания, които ги водят към лични или национални бедствия, като изпитания и пречистващи събития. По такъв начин Общата благодат намалява в някои страни за известен период от време, докато злото нараства. Сблъсъкът между прогреса на Богопочитанието и прогреса на Богоотрицанието става все по-драматичен и явен. В условията на Общата благодат държавата трябва да съдейства на общественото право, основано на авторитета на държавния меч (Битие 9:6). Така Божият морален закон се отразява винаги в живота на обществото независимо от съвестта на гражданите и на управляващите.

Не друг, а известният културолог Цветан Тодоров е отбелязал по достойнство в свой труд приноса на един „наследник на хугенотите“, Бенжамен Констан (Benjamin Constant), който посочва настойчиво необходимостта от ограничаване на политическото, за да се осигури свободата на индивида от прекалената намеса на държавата и на политическите власти. Констан защитава тази свобода от теономични позиции, т.е. от позицията на върховенството на Божия суверенитет и закон. Същевременно теономията не действа еднозначно като ограничител на властта и правния ред. Тя е също в перспективата на калвинистката традиция, „хоризонт с легитимиращ смисъл“. Естествено този легитимиращ смисъл не може да се разбира по друг начин освен в светлината на дълбоки реформи в управлението, съобразени с юдео-християнските ценности, заложени в Библията и Божия закон. Християните трябва да съдействат на избора на управители и правителства, чиито представители имат „страх от Бога“ и ясни евангелски принципи. Това е дългосрочна цел.

Независимо от критичното отношение на бащите на Реформацията към бунтовни действия и насилствената промяна на социалното и политическото статукво, по нейно време огромни маси от хора са въвлечени със или против волята си в драматични прояви на съпротива на властта: Селското въстание в Германия (1524-1525 г.), Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), националноосвободителните борби в Нидерландия, гражданските войни в Англия (1642-1648 г.), религиозните войни във Франция (втората половина на ХVІ век) и движението на камизарите. Много по-категорично от Лутер и Калвин, по-късни богослови насърчават правото на съпротива спрямо тиранията на богословска основа.

Можем да открием в съвременните политически теории, които все пак са катализирани от мисълта на реформаторите, аргументи относно етиката на съпротива и дори правото на намеса.

Американският политически философ Джон Роулс (1921-2002 г.) дава пример на философско и политическо обяснение на правото на съпротива. В Правото на хората (1996 г.) той показва защо и как непослушанието е необходимо пред лицето на противозаконните режими. Тези режими имат тенденция да превръщат своя „правен ред“ в „основа на система за принуда и терор“. Всъщност, продължава авторът, целта на добре уредените общества е да доведат държави, които действат против закона, да участват в международната общност на добре уредените народи и следователно да приемат „разумния и справедлив закон“, който тяхната политическа система е установила. Това логически поставя въпроса и за правото на намеса на една демократична политическа сила в делата на друга, която нарушава грубо основни човешки права и ценности. Рискът от злоупотреба с тълкуването на това право води по-скоро до търсенето на предпазлив, уравновесен подход към постигане на световен справедлив ред. За това някои наследници на калвинистката традиция сочат по-скоро необходимостта от „диверсифициран универсализъм“, съвместим с нейната религиозна и етична перспектива, който привилегирова диалога между културите и държавите като противодействие както на домогванията към културен хегемонизъм, така и на всякакъв вид тоталитаризъм, фундаментализъм и интегризъм.

Противоречията и болезнените конфликти, които съпътстват хода на Реформацията в Западна Европа, в крайна сметка спомагат за формирането в общественото мислене на едно по ясно разграничение между свободата на съвестта и ролята на политическата власт. Вярвам, че независимо от настъплението на секуларното политическо говорене мъже и жени, повлияни от учението за върховния суверенитет на Бога, за първенството на Божието слово, осветени от свободата на Христос, играят най-съществена роля в полза на истинското освобождение и изкуплението на човечеството.

Similar Posts