14 авг. 2022 г.

Разпознаваме ли Исус?

(Следващите редове са провокирани от едно посещение на Дуранкулак – пропусквателен пункт откъдето в момента в България ежедневно влизат голям брой украински бежанци)

Наскоро празнувахме Цветница и отново си припомнихме добре познатата история  за тържественото влизане на Исус в Ерусалим, яздещ младо осле. На фона на радостта обзела тълпата, която Го съпровожда с възторжени възгласи, Той спира пред града и плаче, плаче горко.

Исус плаче поради духовната слепота и нечувствителност на мъжете и жените, които са загубили глада и жаждата си за Бога, понеже са се наситили със самодоволство, себеправедност и религиозност, затова и не разпознават Божия Син.

Ами ние? Дали ние днес, които живеем две хилядолетия по-късно, разпознаваме Божия Син, когато идва в нашия град, когато минава по нашите улици?

Днес Божият Син идва при нас не възседнал осле, а в претъпканите автобуси, превозващи хората, бягащи от ужаса на войната в Украйна. Разпознаваме ли ние Исус в изплашените и насълзени очички на украинските деца, чието детство най-безцеремонно и жестоко е отнето, чийто свят е разрушен, в чиито уши още кънтят снарядите и пукота на бомбите, чиито сърчица кървят от болка, поради раздялата с техните татковци? Разпознаваме ли Исус в тези изтормозени, изплашени украински жени, които са накрая на силите си?

По няколко пъти на ден Исус влиза в страната ни с тези претъпкани автобуси с украински жени и деца и още на Гранично контролно-пропускателния пункт се оглежда къде са Неговите, очакват ли Го с готовност да Го посрещнат, да Му послужат, да се погрижат за нуждите Му. От там  Исус влиза в града ни и отново се оглежда, на гарата или в кризисните центрове, търсейки с поглед Своите. Дали, тези които се наричат с Неговото име, ще Го разпознаят? Дали ще Му предложат „чаша студена вода“? Дали „горната стая е постлана и приготвена за Него“? Дали с готовност отдават ослето си, „защото на Господа трябва“?

Вместо да се  „хапем до кръв“ в социалните мрежи, яростно защитавайки правотата на собствените си убеждения. Вместо да бъдем изцяло погълнати и отдадени само на собствените си нужди и желания. Нека помагаме с жертвоготовност на доброволците, които първи посрещат бежанците на границата, там не достигат хора, особено за нощните смени. Всекидневно има необходимост от доставяне на храна, вода, памперси, пюрета, които да бъдат предлагани на пристигащите. Нуждата е действително голяма, убедих се в това с очите си. Също така има нужда от осигуряване на още места за настаняване, на тези които няма къде да пренощуват. Мнозина отвориха домовете си, не малко църкви предоставиха места за настаняване, но за съжаление това е крайно недостатъчно.

Пред нас, последователите на Христос в България, се разкрива възможността да послужим и да отдадем почит на Исус по много практичен начин – като се погрижим за бежанците, които идват у нас от Украйна. 

Исус казва: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.“ (Мт.25:40)

 

Similar Posts