Навръх Разпети петък дъщеря ми празнува рожден ден.
Доскоро не бях си и представял, че ще произнеса подобно изречение. След шестнайсет години брак и извънмерни тъговни бездетни нощи през онази пролет Създателят се усмихна и над нашия дом, подарявайки ни Мария – нашата слънчева и неописуемо жизнена щерка. На 14 април – когато целият християнски свят отбелязва Разпятието на Исус – дъщеря ми празнува своя втори рожден ден.
Поради това в нашето семейство Разпети петък тази година е някак си по-особен. Посрещаме деня със смесени чувства. Възможно ли е най-тъжният ден за цялата вселена да е най-радостният за нашето семейство? Възможно ли е в лицето на скръбните рани да се таи скрита радост? Възможно ли е най-плътното струпване на зло върху плещите на Изкупителя да е и най-пълното срутване на плановете на изкусителя?
Един анонимен библейски автор връща мислите ни към Разпети петък, описвайки Исус като „Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама“. Нека да Го следваме без досада и малодушие, ни зове текстът. Нека да мислим за Него, който „издържа такова противоречие против Себе Си от грешниците“.
В тази кратка извадка от Евреи 12 гл. завесата се повдига, за да разкрие някои нюанси от онова, което се е случвало в сърцето на Исус, докато са го приковавали на кръста. Два детайла по особен начин привличат погледа ми днес, докато се опитвам да настроя душата си за Страстната седмица: „Издържа кръста“ и „Издържа противоречие против Себе Си“.
Издържа кръста
Не е никак лесно от кожения стол в работния ми кабинет да си представя какво стои зад тези думи. Кръстът е инструмент за изтезания и екзекуция, който едва ли има аналог в човешката история. Предназначено за ренегати, дезертьори и размирници, разпъването има за цел да причини максимална болка, да унижи осъдения до краен предел и да остане като грозен назидателен знак за обществото.
Здрави и дълги гвоздеи са били забивани през китките и глезените на наказания и в повечето случаи екзекуторите са го оставяли да виси с часове (понякога и дни), докато не издъхне от кръвозагуба, глад или неспособност да си поеме дъх.
С лаконичната фраза „Издържа кръста“ сякаш авторът на Посланието до евреите целенасочено дестилира всичко това до есенцията на Благовестието. Този, който е поставил начало на вярата ни и сега я довежда до съвършенство, издържа кръста. Този, който е създал живота и сега го изкупва, издържа кръста. Единственият, който не заслужава кръст, презря позора и се остави да бъде разпънат по най-унизителния измислен от нас начин.
Изречението „Издържа кръста“ е нещо повече от стоическо признание. То е тежка изповед за несъвместимостта между Живия и смъртта, между Създателя и греха, между Добрия и злото.
Издържа противоречие против Себе Си
Именно „противоречието“ е темата и на втората фраза в този текст. Христос издържа противоречие против Себе Си от страна на грешниците.
В това изпълнено с драма словосъчетание, древният писател е заложил тайната за един космически конфликт, съсредоточен върху разпънатия на двете груби греди Изкупител. От едната страна на противоречието е кристалната чистота и святост на Бога, а от другата – безкрайната Му щедрост и любов към човека. Непримирими помежду си, праведността и благодатта се срещат в непонятен и необхватен за човешкия ум сблъсък.
Може ли Святият да приеме грешници? Може ли Създателят да отхвърли грешници? Способна ли е правдата да толерира несправедливост и зло? Способна ли е любовта да унищожи създаденото по Божия образ човечество? Как Чистият от грехове ще поеме такъв срам? Как Натовареният с грях ще седне отдясно на престола?
Понесъл противоречието, Исус заема моето място на кръста и през онзи безслънчев петъчен следобед става жертвен Агнец. И всичко това – заради предстоящата Му радост.
Заради предстоящата Му радост
Има само една болка, по-тежка от болката от Разпятието, пише Сара Тибардж в материал за вестник Хъфингтън Поуст. „Този Разпети петък се замислям за физическата болка на Христос на кръста – споделя авторката, – а след това съзерцавам космическата болка на Бог Отец. Неговата болка поради отделянето от децата Му е далеч по-жестока от всяко мъчение, изобретено от римските военни.“
Какво мотивира Създателя да отиде в крайността да принесе в жертва самия Себе Си? Коя е „предстоящата радост“, придала сили на Исус, кървав и омаломощен, да измине Виа Долороса и да се остави да бъде прикован по най-варварски начин?
Вглеждам се в маслинените очи на дъщеря ми и се замислям, че в един умален вариант тя е свидетелство за дълбокия копнеж на всяко човешко сърце – да бъдем осиновени от небесния Татко. Както и образ на искрената радост в сърцето на Бога – че сме отново Негови.
Каква е предстоящата радост на Исус? Потърсете отговора в огледалото.
