08 дек. 2021 г.

Северна Корея

Вероятно всеки от нас е чувал или чел за ексцентричната страна с дългото име Корейска народно-демократична република (КНДР), която наричат още Северна Корея или „Страна на утринната свежест“. Ако поне малко сме запознати с историята и действителността, ще сме наясно с привидността на заявената в името ѝ демократичност. Страната не е известна нито с народовластието си, нито със свежестта на утрото си, а с тоталитарния диктаторски режим на управление, който повече от 70 години поставя в принудителна изолация от света нейното над 25-милионно население. Много от основните свободи, на които се радват повечето хора по света, са немислими за севернокорейците. Страната им е във веригите на атеистична идеология, която за нас българите е добре позната от 45-те години комунистическа власт.

За разлика от българския ѝ вариант обаче политическата идеология в КНДР е претърпяла съществени нововъведения[i], които, съчетани с пословичната дисциплинираност и упоритост на монголоидните народи, я правят дори по-жестока и потисническа. Страната се управлява от Корейската работническа партия (КРП), която е във фиктивна коалиция с две по-малки сателитни партии (Чондоистка партия и Корейска социалдемократическа партия). КРП идва на власт след американската окупация на южната част на Корейския полуостров на 8 септември 1945 г. Преди създаването на партията, по време на японската власт (1910-1945 г.) е съществувала комунистическа партия, единна за цялата неразделена Корея. След капитулацията на Япония в края на Втората световна война северната част на корейския полуостров е окупирана от Съветския съюз, а южната – от САЩ. Това бележи началото на дълбоко идеологическо разделение на корейския народ, което продължава и до днес.

В Северна Корея съществува държавен култ към личността на „великия вожд“ Ким Ир Сен и неговия син Ким Чен Ир. Огромни техни двадесетметрови статуи се издигат в комплекса от паметници на хълма Мансу в столицата Пхенян. Според пропагандата, на която непрестанно са подложени гражданите, „Великият вожд е слънцето, до което, ако се приближиш твърде много, ще изгориш до смърт, а ако се отдалечиш твърде много от него, ще премръзнеш до смърт. Ти трябва да мислиш за него като за невероятно богоподобен“[ii].

Не само гражданите на Северна Корея, но и всички туристи в страната са задължени да се покланят пред статуите и да полагат венци. Навсякъде в градовете са поставени снимки на двамата лидери и всички жители са длъжни веднъж седмично да посещават събрания, на които да пеят песни и да отдават слава на своя „велик вожд“. Ако не посещават тези сбирки, на които демонстрират лоялност към режима, може да бъдат обвинени, че са „класови врагове“. А това означава да бъдат арестувани без съд и присъда и изведени от домовете си, за да бъдат подложени на тежки разпити и изтезания докато не признаят „вината си“. След самопризнанията им не само те, а и всички техни роднини до три поколения се изпращат в трудови лагери!

Северна Корея пази в тайна този факт, но е добре известно, че на територията на страната има добре развита мрежа от лагери за политически престъпници, в които дори и здрав човек трудно може да остане жив. Според проучване на Amnesty International, от идването на Ким Чен Ун на власт до днес броят на тези лагери се е увеличил. Приблизително един процент от населението на страната са политически затворници[iii].

През 2021 г. се навършват двадесет поредни години, през които Северна Корея се нарежда на първо място в света по интензитет на преследването на християните за вярата им в класацията на Open Doors[iv]. Да бъде някой разкрит, че е християнин или че притежава Библия, означава или да бъде осъден на смърт или да бъде изпратен в затворнически лагер като политически престъпник. Между 50 и 70 хиляди християни са затворени в такива лагери понастоящем. Според повелята на Ким Ир Сен („Разколниците и класовите врагове, които и да са те трябва да се изкореняват до три поколения“) същата участ заплашва и техните семейства. По тази причина в лагерите има дори деца, възрастни и болни хора. Страхът от репресии и от шпиони кара много християни да крият своята вяра дори и от брачния си партньор. Има случаи, при които съпрузите вярват в Христос, но не знаят за вярата на своя партньор и научават за нея дълги години след сватбата.

Не само животът в затворите за „класови врагове“ обаче е ужасен. Огромна част от населението на страната гладува. Всъщност гладът е спътник на мнозина от години. Още при разпадането на СССР през 1990 г. се прекъсват жизненоважни доставки на провизии и помощи за Северна Корея. По време на хуманитарната криза, известна като „Големия глад“, в страната от недохранване умират между два и три милиона души. Хи У, оцеляла от излежаването на присъда в лагер, си спомня как през този период дъщеря ѝ се разболява и накрая умира от глад[v].

В наши дни 40 процента от населението на страната или приблизително 10 милиона души в Северна Корея страдат от недохранване. Сред тях има около 400 000 християни. Причината за това по думите на Ким Чен Ун е тайфунът, които е ударил полуострова и е унищожил голяма част от реколтата от зърно.

Корона-епидемията обаче също оказва своето отрицателно въздействие върху икономиката на страната. Затварянето на границите и ограничаването на търговията през 2020 г. довежда до намаляване на търговския обмен с Китай с 80 процента в сравнение с 2019 г. Много семейства, които разчитат на търговия на дребно, остават без препитание и са зависими от храната, която намират по планините или в горите. Процъфтява и контрабандата на стоки от Китай. Цените на хранителните продукти са нестабилни и често скачат до небесата. Например цената на килограм царевица – основната храна на севернокорейците – понякога достига повече от едномесечна заплата.

На този фон голям е броят на децата и възрастните, които просят по улиците, за да си купят храна или ровят боклуците, за да оцелеят физически. В тази тежка ситуация изнемощелите от глад хора са и много по-податливи на болести. Севернокорейците наричат коронавируса „призрачна болест“, защото хората умират много бързо от нея. Вероятно жертвите от коронавируса са много повече от това, което Ким Чен Ун е склонен да признае. Както и броят на тайните християни…

 

 

Нека се молим:

  • Да има достатъчно стоки от първа необходимост за цялото население, а гладът никога повече да не е проблем за тях;
  • Бог да закриля тайните християни, които вярно споделят вярата в Христос с риск за себе си и близките си, така че още мнозина да повярват във възкръсналия Господ;
  • Севернокорейското правителство да приеме международната помощ, която му се предлага;
  • Режимът на Ким Чен Ун да се смекчи и да даде по-голяма свобода на населението;
  • Истината за Господ Исус да достигне сърцата на политическия елит, за да се погрижат за милионите хора, които гладуват и са преследвани в страната

 

[i]       Идеологията чухче или чучʼе е основата, върху която е изградена цялата политическа система на КНДР. Тя е силно националистическа и основните ѝ приоритети са развиването на независима политика, самодостатъчна икономика, самостоятелна отбрана и мобилизиране и сплотяване на масите. Тази идеология е създадена от Ким Ир Сен – първия председател на КРП, който управлява страната от 1948 г. до смъртта си през 1994 г. След смъртта му се налага идеологията сонгун, която донякъде измества чухче, и определя Корейската народна армия като основна революционна сила.

[ii]      Цитат от Jang Jin Sung, бивш директор на пропагандата за Северна Корея. Виж документалния филм „North Korea – Life Inside the Secret State“ наличен на https://youtu.be/en6NMBEDj1c?t=683.

[iii]     Пак там.

[iv]    Вж. www.opendoorsusa.org/christian-persecution/world-watch-list/north-korea.

[v]     Вж. www.opendoorsusa.org/christian-persecution/stories/urgent-prayer-almost-half-of-north-korea-is-starving.

Similar Posts