14 авг. 2022 г.

Аз съм само роб на Исус Христос“ – животът и делото на Бил Брайт

На 19 октомври 2021 г. се навършват 100 години от рождението на Бил Брайт – един от най-влиятелните водачи на голямото евангелско обновление след Втората световна война. Животът и делото на този бележит благовестител са малко познати у нас въпреки световния мащаб на неговото служение и приноса му за благовестието в България. Мисията за благовестие и ученичество Campus Crusade for Christ, основана от Бил Брайт, навлиза в България в началото на 90-те чрез отворена врата в столичен университет. Мисионери от организацията популяризират християнските ценности сред студенти. Първите, откликнали на призива за нов живот с вяра в Исус Христос, поставят началото на студентското служение у нас.

През годините „Агапе България“ (както се нарича българският клон на мисията) достига с Благата вест стотици млади хора и в други университетски градове, помага на повярвалите да растат в зрялост в Христос и заедно с Църквата ги изпраща да достигат свои колеги. След завършване на образованието си те продължават да споделят вярата си на работното място или се посвещават да обучават новото поколение благовестители в университетите. Евангелието се разпространява и чрез служения сред други професионални кръгове: военни, учители, спортисти. Има немалко сънародници, които свързват „Агапе България“ с първия си контакт с Божието слово.

Campus Crusade се включва активно в съживлението, което преживява страната ни в края на миналия и началото на сегашния век. За посрещането на духовните нужди на цялото общество допринасят благовестителските кампании с филма „Исус“ по Евангелието от Лука. Чрез средствата на изкуството Божието слово става достъпно за по-широк кръг търсещи хора. Доброволци от цялата страна изоставят професиите си, за да се посветят на служение с филма „Исус“. Те обучават стотици християни от евангелските църкви да споделят Благата вест чрез личните си свидетелства, споделяни по време на прожекциите на филма. Пламенни благовестители стигат до най-отдалечените райони – дори до селища с по един жител, защото всеки човек е ценен. Филмът се превежда на турски, ромски, арменски и други езици, за да се даде възможност на всички етноси да чуят Евангелието на разбираем език. Хиляди жадни за истината я откриват в Господ Исус Христос. Църквите от своя страна поемат грижата за духовното израстване на новите вярващи като посветени християни и така съдействат за изпълнение на Великото поръчение в настоящото поколение.

Много евангелски вярващи у нас наистина има за какво да са благодарни на Бил Брайт и неговото служение. И все пак, със сигурност самият той нямаше да приеме никакви почести и преклонение пред неговите заслуги. Потвърждават го и думите, които споделя в края на жизнения си път: „Моят живот не е мой собствен. Аз съм просто роб на Исус Христос.“

 Бил Брайт и съпругата му Вонет Брайт основават Campus Crusade for Christ през 1951 г. Още в началото на тяхното служение над 200 студенти от Калифорнийския университет се обръщат към Христос. Сред тях е и ръководителят на Студентския борд и редактор на университетския вестник. Повярват и няколко спортисти, сред които и десетобоецът Рафър Джонсън, бъдещ трикратен световен рекордьор и сребърен медалист от Олимпиадата в Мелбърн.

Въпреки че първоначално Брайт възнамерява да си партнира с местните църкви, впоследствие изоставя своето намерение поради неспособността им да наставляват новоповярвалите християни. Така Campus Crusade се развива като парацърковна организация. Скоро след това доброволци от организацията провеждат анкети по духовни въпроси със студенти от цялата страна. Брайт стига до отрезвяващия извод, че студентите не знаят как да станат християни. Той разглежда анкета след анкета, като си повтаря: „Те не знаят как. Те не знаят как.“ Накрая оставя настрана проучванията и се разплаква. Това дълбоко състрадание към хората без Христос, съчетано с искрена любов към Бога, говори много за Бил Брайт.

През 1956 г. Бил Брайт написва брошурата „Четирите духовни принципа“ – инструмент за ясно и последователно представяне на Евангелието. Воден от желание да помогне за изпълнението на Великото поръчение във всяко поколение, отпечатва повече от 2,5 милиарда копия, преведени на над 200 езика.

Личното благовестие е основният метод, практикуван в служението, но Бил Брайт предвижда и по-мащабни средства. През 1979 г. се появява историческият филм „Исус“ по Евангелието от Лука, споменат по-горе. От премиерата си в кината в САЩ до момента филмът е гледан от над 5,1 милиарда души в 225 страни и се превръща в най-гледания и най-масово превеждания филм в историята. През 1996 г. Бил Брайт получава престижната награда „Темпълтън“ за принос в религията, на стойност от 1,1 милион долара. Той дарява цялата награда за каузи, насърчаващи духовните ползи на поста и молитвата.

Понастоящем екипът на Campus Crusade включва 26 000 служители и 225 000 доброволци, работещи в 191 държави. Въпреки всички постижения Бил Брайт никога не забравя, че всичко това се дължи на Бога. Той често нарича Campus Crusade „листото на вейката от клона на Христовото тяло“. Изисква всички служители да бъдат отговорни членове на местни църкви по свой избор.

В едно интервю Бил Брайт споделя: „Не съм фундаменталист, макар че съм фундаментален във всичките си доктрини. Не съм евангелист, защото това означава, че изключвам католиците и православните. Аз съм вярващ, който обича Исус и работи с всички останали, независимо от тяхната деноминация. Католици, православни, харизматици, всички които обичат Исус, ще работя с тях.“

Главният приоритет в живота на Бил Брайт винаги е бил да обича Господа и да Го следва всеотдайно. Когато го питали за какво да се молят за него, той неизменно отговарял: „Молете се никога да не напускам първата си любов.“

Били Греъм, дългогодишен приятел на Бил Брайт, пише по повод смъртта му през март 2003 г.: „Бил имаше бреме върху сърцето си както малко хора, които някога съм познавал – тежест за разпространението на Благовестието по света. Той е човек, чиято искреност, почтеност и преданост към нашия Господ са вдъхновение и благословение за мен още от първите дни на моето служение.“

Един от близките сътрудници на Брайт най-точно обобщава характерното за този Божий служител: „Бил не беше съвършен, но обичаше с Божията любов.“

Накрая, в нещо като послепис, искам да изразя и своята лична признателност към Бил Брайт и неговото служение. Моят живот, заедно с живота на много хора, които познавам, бяха променени благодарение на този човек с голямо сърце за Господа. Една кратка, но паметна среща с Бил Брайт през далечната 1997 година запечата у мен впечатлението, че този човек наистина обича Исус.

Similar Posts