03 окт. 2022 г.

Шест милиона нежелани бебета по-късно…

България e първа в Европейския съюз по регистрирани аборти. Всеки месец над хиляда българки премахват детето си с аборт по желание, съобщава информационна агенция БГНЕС, позовавайки се на данни от Националния център по обществено здраве и анализи.

Историята на България показва, че през 1948 г., преди да бъде легализиран абортът, в страната са проплакали около 176 000 бебета. За сравнение, родените през 2019 г. у нас са едва 61 000 деца. През 1953 г. прекъсването на бременност по желание на жената става законно в България и оттогава насетне се наблюдава драстичен ръст на абортите. Пикът е през седемдесетте години. През 1972 г. абортите са дори повече от родените деца: 154 000 аборта срещу 131 000 новородени.  

При тази статистика е очевидно, че от 1953 г. до днес в България са били абортирани средно повече деца, отколкото са се родили. Не е за учудване, че около 270 000 семейства днес не могат да имат деца и че нацията ни е изправена пред сериозна демографска криза. За съжаление, както в Народното събрание, така и в обществото ни по този въпрос цари пълна апатия и безразличие. По същество този дебат не е дали абортът трябва да бъде легален или не, а дали абортът е форма на убийство.

 

Какво казват активистите за „право на избор“?

Защитниците на аборта смятат, че каузата им е приемлива. Според атеистичния светоглед животът на човека започва едва при раждането. Тъй като плодът не може да упражнява самоопределяне, до раждането той се разглежда просто като орган от тялото на майката. Тъй като „органът“ не е отделно човешко същество, той не може да изрази желание за живот. Следователно, от гледна точка на света абортът не се различава от отстраняване на апендикс.

Какво казва науката? Ембрионът човешко същество ли е? Кога започва животът?

Науката е оборила много от „класическите“ доводи, използвани от движението за „право на избор“. Изказвания като „няма как да знаем“ или „това е просто израстък“ са били научно опровергани през последните десетилетия. Въпреки неоспоримите факти, редица групи предпочитат да игнорират науката и да настояват, че животът започва тогава, когато „жената прецени“.

Въпросът не е субективен, а обективен. Определянето статута на един ембрион не е въпрос на лично предпочитание или на личното ми мнение дали той е жив или нежив, дали е човек или не. Какво мисля аз не определя кое от тези неща е вярно. Ако фетусът (от латински „малко бебе“) е живо същество, моето собствено мнение по въпроса няма никакво фактическо значение за това, какво е той всъщност. Със своите собствени мисли или вярвания не мога променя човек в нечовек, живот в неживот.

Дезоксирибонуклеиновата киселина не лъже: зиготата има специфична ДНК, която е различна от тази на майката и според науката е уникален организъм. Етапът на развитието в утробата не е от значение за обсъждането дали той или тя е отделен живот. Човешкият ембрион е просто по-малко бебе, по-малко човешко същество.

С други думи, всеки човешки живот започва със зачатието. В науката няма и не може да има никакъв спор по този въпрос. Ако е даден обект се извършват биологични процеси, той без съмнение е жив. Чрез новите технологии лесно може да видим, че размножителните клетки на мъжа (сперматозоид) и жената (яйцеклетка) се свързват, доставяйки по 23 хромозоми и създавайки уникален човешки генотип с 46 хромозоми, а впоследствие и уникален фенотип. Човешкият индивид, резултат от зачатието, не може да бъде повторно създаден и неговият живот започва точно там: от първата секунда на сливането на гените на майката и бащата (което опровергава твърдението, че става въпрос единствено за „майката и нейното тяло“).

Подобно на думите „дете“ и „юноша“, термините „ембрион“ и „плод“ се отнасят не за нечовеци, а за хора на различни етапи на развитие. От научна гледна точка е неточно да се казва, че човешкият ембрион (или плод) не е човешко същество просто защото се намира в по-ранен етап от живота си. Това е все едно да твърдиш, че малкото дете не е човешко същество, защото все още не е юноша. Става ли някой повече „човек“, когато става по-голям? Ако е така, тогава възрастните повече хора ли са от децата? Нищо нечовешко не става човешко или по-човешко само като расте или остарява. Човекът е човек от самото начало – или изобщо не би могъл да бъде човек. Правото на живот не се увеличава с възрастта и размера. В противен случай малките деца и юношите имат по-малко право на живот от възрастните.

Ето някои неща, които ни казва науката. Първата система, която започва да функционира, е сърдечносъдовата. На двайсет и втория ден след зачатието сърцето на детето започва да изпомпва кръв, различна от тази на майката и неговото сърцебиене може да се засече с ултразвук. През шестата седмица, очите, клепачите, носът, устата и езикът на бебето са вече формирани. Мозъчната дейност може да се засече още в шестата седмица, а до осмата бебето е развило всичките си органи и телесни структури. През десетата седмица от зачатието бебето може да прави движения. След дванайсетата седмица нероденото бебе може да изпитва болка. До шестнайсетата седмица пръстчетата му са вече добре оформени. Ултразвук от двайсетата седмица показва видео от активния живот на бебето в утробата: пляскане с ръце, смучене на показалец, прозяване, оригване, запушване на ушите при силен звук – дори усмихване.

Развитието на технологиите е дало възможност на човека да дефинира фетуса като цялостно човешко същество. С други думи, аргументът „Това не е човек“ не е научен довод и няма нищо общо с науката. По-скоро тук нещата се свеждат до морала, политическото виждане и философията – дори когато това не се признава.

Какво казва Библията за аборта?

Библията не използва думата „аборт“. Това обаче не означава, че тя мълчи по въпроса. Тя определено има какво да каже по въпроса кога е началото на живота.

Човешкият род не се представя като резултат от някакъв космически инцидент или случайност, а като следствие от внимателно планирано творение от вечния Бог. Човешкото достойнство произлиза от Бога. Човекът е зависимо творение и неговата голяма стойност се определя от оценката на Твореца.

Библията ясно казва, че нероденото дете е ценен живот. Цар Давид илюстрира това най-красиво в Псалом 139:13-16:

 

Ти създаде моето съкровено същество,

сплете ме в утробата на майка ми.

Славя Те, защото съм страшно и чудесно направен!

Твоите творби са прекрасни, знам го добре.

Моята снага не бе скрита от Теб,

когато бях създаден в тайно място,

когато бях изтъкан в дълбините на земята.

Очите Ти видяха неоформеното ми тяло.

Всички дни, определени за мен,

са записани в Твоята книга,

преди да се появи и един от тях.

 

Дори без съвременна наука Давид успява да изрази с думи онова, което човешкото сърце инстинктивно знае: нероденото дете е човешки живот. И не е единственият, който го твърди. Йов се съгласява: „Твоите ръце ме оформиха и направиха. Ще се обърнеш ли сега и ще ме унищожиш ли? Помни, че Ти ме изля като глина… Ти ми даде живот и ми показа доброта, и Твоето провидение бди над духа ми“ (Йов 10:8-12).

Пророк Йеремия пише: „Той не ме уби в утробата; така че майка ми щеше да ми е гроб“ (Йер. 20:17). В Еклисиаст писателят казва: „Както не знаеш начина, по който духът идва до костите в утробата на бременна жена, така не познаваш и делото на Бога, Който прави всичко“ (Екл. 11:5). Библията многократно утвърждава живота и стойността на неродените деца.

Библията отива още по-далеч, като обяснява, че нероденият живот е ценен, защото е уникално създаден от Бога. Апостол Павел заявява: „Той сам дава на всички живот и дишане и всичко останало“ (Деян. 17:25). Спомнете си как Давид е още по-конкретен: „Ти създаде моето съкровено същество, сплете ме в утробата на майка ми“ (Пс. 139:13).

Бог не само създава човешки живот, но е и интимно ангажиран с него. Това се потвърждава, когато Библията говори, че Бог познава конкретни хора в утробата. На Йеремия Той казва: „Преди да те образувам в утробата, аз те познавах, преди да се родиш, аз те отделих. Аз те поставих за пророк на народите“ (Йер. 1:5). Давид изповядва: „Очите Ти видяха неоформеното ми тяло. Всички дни, определени за мен, са записани в Твоята книга, преди да се появи и един от тях“ (Пс. 139:16). За Йоан Кръстител се казва, че „ще се изпълни със Светия Дух още преди да се роди“ (Лука 1:15). Апостол Павел пише: „Бог… ме отдели от утробата на майка ми и ме призова със Своята благодат“ (Гал. 1:15).

Втората най-голяма заповед в Светото писание е: „Обичай ближния си като себе си“ (Марк 12:31). И докато мнозина се опитват да се оправдаят с въпроса „Кой е моят ближен? (Лука 10:29), Бог желае Църквата да се занимава с милост, а не със семантика. Ние сме призовани да обичаме всекиго, когото Бог е създал по Свой образ, от началото до края на живота му. Всяко дете в утробата е Божие творение и е част от Божия план. При собственото си въплъщение Христос показва колко свято е детето, като прекарва девет месеца в утробата на майка си.

Божият Син се ражда от жена (Гал. 4:4) и поема върху Себе Си наказанието, което в противен случай би следвало да сполети нас. Той ни оправдава пред Бога, като приема осъждението поради нашите морални провали (II Кор. 5:21, Рим. 4:24-25). Принася Себе Си за греховете ни и така ни осигурява прошка (Евр. 10:12; Ефес. 1:7). Премахва враждата между Отец и нас (Кол. 1:12-22), прави ни наследници на Божието царство (Ефес. 2:18-19) и според богатството на Своята благодат ни подарява вечен живот чрез вяра в Него (Ефес. 2:8-9; Рим. 3:23-28; Гал. 2:16-21; II Тим. 1:9-11).

Similar Posts