07 дек. 2022 г.

„Квартет за края на времето“ от Оливие Месиен

На 15 януари 2022 г., в залата на Сити марк арт център, Камерен ансамбъл „Силуети“ (Калина Митева – цигулка, Габриела Калоянова – виолончело, Лилия Жекова – пиано и Кристиян Калоянов – кларинет) представи едно от най-забележителните произведения, които са били композирани някога в историята на музиката. Датата не е случайна, защото на нея се състои и първото изпълнение на Квартет за края на времето. Това се случва преди точно 81 години, през 1941 г., в нацисткия военнопленнически лагер Щалаг VIII-А.

През 1939 г. френският композитор Оливие Месиен е мобилизиран в армията. След битката при Вердюн попада в немски плен и е отведен във временен лагер в огромно поле на запад от Нанси (Франция). Там среща виолончелиста Етиен Паские и кларинетиста Анри Акока. Два месеца по-късно тримата са транспортирани във военнопленническия лагер Щалаг VIII-А близо до Гьорлиц (тогава в пределите на Германия, днес Згожелец в Полша). Към тях се присъединява и цигуларят Жан льо Булер.

За щастие, Месиен среща симпатии в лицето на офицера Карл-Алберт Брюл и благодарение на него получава материали за работа, инструменти и репетиционно помещение в пералнята на лагера. Там много скоро (септември 1940 г.) зазвучава Интермедия (четвъртата част на Квартета). Около нея Месиен започва постепенно да добавя и следващите седем части на Квартет за края на времето. Концертното пиано, използвано за премиерата, е със засядащи клавиши и разстроени тонове. Въпреки това Паские споделя в интервю, че публиката им достигнала 400 души, които били погълнати от музиката, а Месиен казва, че никога досега не са слушали негово произведение с такова внимание и разбиране.

Така се ражда тази забележителна творба, която по същността си е насочване на духа към Бога и в пълен смисъл съответства на идеите на Месиен за искреност в музиката. Обединение на вяра и изкуство – това е една от основните линии в творческия път на автора. „Въоръжен със своето професионално оръжие, музиката“, той намира сили да се справи със страшната действителност на лагера, на обстоятелства в този свят. Проявява издържливост на духа. За него Квартетът е спасение и бягство от „света, войната, плена и себе си“.

Произведението на Месиен е вдъхновено от следния текст в Откровение на Йоан 10:1-5:

И видях: могъщ ангел слезе от небето, загърнат в облак, а над главата му сияеше дъга. Лицето му беше като слънцето, а нозете му – като огнени стълбове. В ръката си държеше разгърната книжка. И като стъпи с дясната си нога в морето, а с лявата на сушата, извика с висок глас, сякаш изрева лъв. След като извика, седемте гръмове нададоха своите гласове. Когато седемте гръмове проговориха, поисках да ги запиша. Но чух глас от небето, който каза: „Запази в тайна това, което изрекоха седемте гръмове. Не го записвай.“ А пък ангелът вдигна десницата си към небето и се закле: „Повече няма да има време.“

 

Месиен пише: „Музикалният език на Квартета е по същество нетленен, духовен и вселенски. В мелодично и хармонично отношение той осъществява някаква тонална вездесъщност и така приближава слушателя към вечността в пространството или в безкрайността. Особени ритми отвъд всякаква мяра допринасят властно да се премахне понятието за време (въпреки това, творбата остава един опит и почти само сричане, ако се помисли за смазващото величие на темата). Произведението се състои от осем части. Защо? Седем е съвършеното число. Седмодневното творение е осветено от божествения Шабат; седмѝцата на този покой се продължава във вечността и се превръща в осмицата на нетленната светлина, на неизменния мир.“

Авторът заимства някои от частите на Квартет за края на времето от други свои произведения. „Изглежда тези музикални образи били много скъпи и близки на Месиен. Явно му се е струвало прекалено „разточително“ завинаги да ги остави в контекста на ранните, не много значителни съчинения.“[1] За Бездната на птиците (III част за соло кларинет) френският изпълнител Мишел Льотиек, който е познавал автора, казва, че е композирана преди събитията във военнопленническия лагер. Музиката във Възхвала на вечността на Исус (V част) за виолончело и пиано чуваме и в Празник на прекрасните води от 1937 г. за секстет от необичайните инструменти на Морис Мартено, наречени „музикални вълни“. А последната част на квартета Възхвала на безсмъртието на Исус (VIII част) е взета от органовия Диптих от 1930 г. Преработена е за цигулка и пиано и е транспонирана от до мажор в ми мажор – тоналност с четири диеза, която символизира „устремление към висините, към Бога“ (диезите в музиката повишават степените).

Месиен използва различни комбинации на музикалните инструменти кларинет, цигулка, виолончело и пиано за всяка от частите на Квартета. Това е похват, който не се среща често, а в този случай спомага за ярката музикална драматургия на произведението. Освен гореспоменатите Възхвали (V и VIII част) и Бездната на птиците (III част) за соло кларинет, в произведението е включена и Интермедия (IV част) за трио – кларинет, цигулка и виолончело. В останалите части участват всички инструменти: Литургия на кристала (I част), Вокализ за ангела, който прогласява края на времето (II част), Танц на яростта, за седемте тръби (VI част) и Вихър от небесни дъги, за ангела, който прогласява края на времето (VII част).

Квартет за края на времето ни разказва за „могъщия ангел“ чрез запомнящата се ритмична тема. Чуваме „птичите песни“ при кларинета и цигулката – израз на „копнежа по светлината“. В пианото „падат“ „меки каскади от синьо-оранжеви акорди“, а четирите инструмента в пълен унисон имитират „гонг и тромбони“. Всички тези и още други поетични сравнения са посочени от автора към всяка една от частите на творбата чрез кратки текстове. Те дадоха силно отражение върху нашия нов поглед към творбата и бяха важна част от концерта ни с Камерен ансамбъл „Силуети“.

В залата на Сити марк арт център между всяка от осемте части звучаха думите на Оливие Месиен чрез гласа на Ицхак Финци, а преди началото на произведението внушително прозвуча и текстът от Откровението на Йоан. Друг импулс за идеи в интерпретацията беше авторовото описание на цветовете в неговата музика. Това ни подтикна да потърсим подходящи изображения, които да допълнят въздействието на творбата, като се появяват чрез мултимедия на екран по време на изпълнението.

Преди десет години бяхме още студенти в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Тогава работихме за първи път върху Квартет за края на времето в класа по камерна музика на проф. Венцеслав Николов. По време на работата върху произведението нашият преподавател често ни напомняше мисъл, която и до днес си спомняме: „Дори невярващият става вярващ, когато слуша тази музика!“ И наистина, Квартет за края на времето носи в себе си дълбочина на духа, с която успява да развълнува всеки изпълнител и слушател, да го докосне и пренесе отвъд земния свят към висините на Божественото.

 

___________________
[1] В. Екимовский, Оливие Мессиан – Жизнь и творчество (Москва: Советский композитор, 1987), 72 стр.

Similar Posts