08 фев. 2023 г.

Църквата никога няма да премине

в. Зорница:
Здравейте, п-р Топалски. Първо, поздравления за подновеното Ви назначение като главен пастир на методистите в България след временното ръководство на п-р Красимир Маджаров! Какво наложи тези бързи промени в ръководството на деноминацията?

п-р Даниел Топалски: Напускането на Обединената методистка църква и преминаването към Глобалната методистка църква е главната причина за промените в ръководството. Назначаването на пастир Маджаров беше извършено от епископ Патрик Щрайф. От 1 май ние не сме под неговия епископски надзор. Ръководството на Глобалната методистка църква направи преценка на ситуацията и реши да се обърне отново към мен, защото те ме познават по-добре и имат впечатления от досегашното ни сътрудничество около подготовката за напускането на Обединената методистка църква.

 

в. Зорница:
Да сте главен пастир на една от трите най-стари български деноминации, е голяма чест, но също така и отговорност, която трябва да се носи със смирение. Как се чувствате след избора на временния председател на Глобалната методистка църква Кийт Бойет да Ви постави отново като главен пастир на Методистката църква в България?

п-р Даниел Топалски: Чувството за отговорност си остава определящо в случая. Навлизаме в труден момент от историята на Методистката църква в България, в който единомислието и единодействието са от особено важно значение. Уверен съм, че ако продължим в правилната посока, Бог ще ни помогне да преодолеем всички трудности.

 

в. Зорница:
ЕМЕЦ са единствената евангелска деноминация в България с епископална система на църковно управление. Бихте ли обяснили за нашите читатели каква е нейната структура и как се вземат решенията в нея? Каква роля играе нейният главен пастир?

п-р Даниел Топалски: Интересно е да се отбележи, че ние приемаме епископите и презвитерите (пастирите) като отнасящи се до една и съща степен на свещенство. Епископът е презвитер с особена функция. По тази причина избраният за това служение не се ръкополага за епископ, а се посвещава в епископско служение. Епископите ръководят Методистката църква и са натоварени със задачата да пазят, учат и прокламират апостолската вяра, както е изразена в Свещеното писание и църковната традиция, като се отчитат и специфичните акценти на нашето методистко наследство. Епископът председателства заседанията на Годишната конференция и ръкополага утвърдените за дякони и презвитери лица. Основният орган на Методистката църква в България е Годишната конференция, а на Глобалната методистка църква е Генералната конференция. Конференциите на различните нива се състоят от равен брой пастири и миряни.  Епископите председателстват работата на тези органи, но не участват във вземането на решения.

Главният пастир служи като викарий на епископа за определена географска област, която се явява част от епископската епархия. На него е възложен надзорът над църковната работа и служението на презвитерите, дяконите и проповедниците миряни. След консултация с главния пастир (или пастири, когато повече области влизат в една Годишна конференция) и съответните местни църкви епископът прави пастирските назначения.

 

в. Зорница:
Какви са основните цели, които ще се стремите да постигнете по време на Вашето ръководене? Коя от тях е приоритетна за Вас?

п-р Даниел Топалски: Трябва да отбележа, че не става дума за някакъв мандат, по време на който главният пастир осъществява функциите си. Той може по всяко време да бъде освободен от епископа, ако това бъде намерено за необходимо. Целите, които стоят пред нас, са свързани основно с разрастването на Методистката църква в България и изграждането на стабилни и отговорни църковни общности. Неразривно свързана с това е и финансовата стабилност на Методистката църква в България, която дълги години беше зависима от материалната подкрепа на Централната конференция за Централна и Южна Европа на Обединената методистка църква.

 

в. Зорница:
На 70-тата Годишна конференция във Варна тази година от 31 март до 2 април Методистката църква в България и Румъния взе решение да напусне Обединената методистка църква и да се присъедини към новообразуваната световна методистка деноминация Глобална методистка църква (Global Methodist Church). Кое накратко доведе до това историческо решение? Каква е вашата перспектива и коментар на това, което се случи?

п-р Даниел Топалски: Обединената методистка църква е уникална по рода си световна протестантска деноминация. Тук не става дума за федерация или конфедерации от национални църкви, а за една църква. Ето защо за мен е жалко, че трябваше да стигнем до това болезнено, но и неизбежно решение за напускане на тази деноминация. Първото нещо, за което мнозина биха се сетили, са споровете, които вече половин столетие се водят по въпросите на човешката сексуалност, същността на брака и ръкополагането на хомосексуални лица. Посоката, в която Обединената методистка църква се придвижва по всички тези въпроси, е неприемлива за нас. Това обаче е само върхът на айсберга. Налице е една задълбочаваща се либерализация в богословието и етоса на Обединената методистка църква, която постепенно я отдалечава от апостолската вяра, която споменах по-рано в това интервю. Битката за нейното опазване продължава, но на мнозина беше ясно, че усилията и ресурсите трябва да бъдат насочени другаде – към създаване на нова консервативна методистка църква, която да обедини онези, които не желаят да правят компромис с верските си убеждения. Ние стигнахме до извода, че времето за нашето решение е дошло. То беше взето с пълно единодушие и така Методистката църква в България стана първата Годишна конференция на Глобалната методистка църква.

 

в. Зорница:
Смятате ли, че принадлежността на Методистката църква в България към тази нова консервативна деноминация ще допринесе за по-голямо влияние и по-плодоносно служение на църквата Ви?

п-р Даниел Топалски: Определено смятам, че това ще ни даде необходимата сигурност и спокойствие да насочим вниманието, усилието и ресурсите си към най-важното – създаване на ученици на нашия Господ Исус Христос.

 

в. Зорница:
В западните страни, а изглежда вече и у нас, все по-често можем да срещнем християни, които смятат, че „деноминацията няма значение“. Те се присъединяват към дадена църква не според доктрините, които изповядва, а според нейния възрастов състав, формата на богослужението, наличието на хвалебна група, възможностите за неделно училище за децата и др. подобни. Как оценявате тази нагласа?

п-р Даниел Топалски: Не обичам понятието „деноминация“, но ми се налага да го използвам. Аз определено принадлежа към старата школа и за мен имената продължават да имат значение. Потребителското отношение към църковния живот е феномен на нашето време, радикалната прагматичност не подминава и връзката на християните с тяхната църква. Решението, което ние като Методистка църква в България взехме, показва, че има ценности, които винаги трябва да се ползват с предимство пред временното удобство и представата за църквата като за институция или общност, предоставяща религиозни услуги с конкурентно качество. Не знам дали времето на деноминациите е преминало, важното е, че времето на Църквата няма да премине до второто идване на нашия Господ. Всъщност нейното време никога няма да премине.

 

__________________

Въпросите зададоха Тодор Велчев и Владимир Железов

Similar Posts