23 сеп. 2021 г.

Юбилейно съревнование с Библия в ръка

За десети път тийнейджъри от десетки църкви участваха в надпревара по библейско познание. Това се случи в събота, 8 май 2021 г., когато в четири български града на живо и чрез онлайн връзка беше проведено юбилейното Състезание за познаване и разбиране на Библията под надслов „В ръката Му имаше книга“.

Организаторите от „Скрипчър Юниън България“ бяха подготвили богата програма в четири кръга с различна степен на трудност; снимки и видеоклипове от предишни издания; храна и напитки за участниците; както и изобилие от допълнителни материали за красотата и ролята на Божието слово. Темпото на играта и високото напрежение стандартно бяха неразривна съставка на цялостното изживяване, въпреки за този път епидемичните мерки наложиха състезанието да се проведе без публика. Чрез постоянен сигнал през YouTube страницата на организаторите все пак обаче публика имаше, а продължилото почти шест часа събитие бе проследено в реално време от най-малко две хиляди зрители в страната и чужбина.

Победители през първите девет издания са отборите Емануил (2011, 2012 г.), Ново поколение (2013, 2014, 2017 г.), Леви (2015, 2016 г.), Месия (2018 г.) и Синай Джуниър (2019 г.). Като актуален шампион от IX състезание преди две години отборът Синай Джуниър от ЕПЦ Сливен беше и символичен домакин на проявата, а техният пастир Боян Митев откри деня с уводно приветствие и молитва.

Първоначално оповестено за март 2020 г., състезанието трябваше да бъде отложено поради първата вълна на епидемията от коронавирус. Тази година обаче екипът на „Скрипчър Юниън“ намери формат на провеждане, при който всички отбори бяха разделени в четири града: Сливен, Бургас, Пловдив и София. Обединяваше ги постоянна видео връзка през платформата Zoom. Във всеки град имаше по 6-7 отбора от по четирима участници, заедно с техните треньори. Четири двойки от екипа на „Скрипчър Юниън“ бяха поели отговорност за поддържане на онлайн диалога: Марио и Дарена Димитрови (от Бургас), Михаел и Ивелина Фитови (от Сливен), Илия и Ралица Кузманови (от Пловдив) и Гергана Илиева, Михаила Петрова (от София).

Безспорно това беше и най-трудното за организиране измежду всички досегашни прояви на националното състезание. Общият брой ангажирани с подготовката и осъществяването на юбилейното състезание доброволци, домакини, техници, фотографи, оператори, автори и валидатори на въпроси, жури квестори, треньори и организатори наброяваше повече от сто души, служещи в синхрон на четири различни места.

Водещият Влади Райчинов съобщи статистически данни за юбилейното състезание. В него участваха общо 114 състезатели (104 активни и 10 резервни), разделени в 26 отбора от двайсет и четири различни църкви. Съотношението момичета към момчета тази година беше 79 към 35, а средната възраст беше малко над 16 години. Най-младият участник беше Петра Терзийска (на 9 години) от отбор Емануил 3, а най-големият бе Надежда Пенчева (на 20 години) от отбор Рема.

Общо 39 състезатели се включиха за първи път в ежегодната игра, докато сред ветераните имаше две момичета (Йоана Христева и Йорданка Иванова) с по шест участия, а други седем тийнейджъри са имали общо по пет участия. За всичките издания на Състезанието за познаване и разбиране на Библията от 2011 до 2021 г. са играли общо 1024 младежи от 30 населени места в страната, обединени в 256 отбора.

През 2011 г. Михаила Петрова, Момчил Петров и Чавдар Хаджиев под егидата на „Скрипчър Юниън“ полагат началото на този ценен форум, предназначен да насърчи у младите хора желанието да четат, познават и изучават Библията. Година по-късно към екипа се присъединява Таня Петрова, а от следващото състезание до днес неизменен участник в организационния екип е също така и Станка Владева.

Освен празничния десети юбилей тазгодишното състезание се характеризира и с уникално постижение. Всички въпроси за четирите кръга са съставени и формулирани от деветнайсет младежи, състезавали се в някои от предишните издания. Генерираните от тях прекрасни и нелесни библейски въпроси впоследствие преминават през валидационна комисия в състав: Таня Владева, Мария Пилева, Иван Николов, Момчил Петров, Костадин Владев, Венцислав Стойков и Крейг Уайрънс.

Според досегашния регламент на състезанието в I кръг се играе индивидуално, като всеки участник следва да посочи верния отговор измежду четири варианта, разполагайки само с 15 секунди на въпрос. Във II кръг отборите работят в екип, прелиствайки страниците на Библията в търсене на конкретни стихове според зададен цитиран пасаж. Тук времето за издирване и записване на правилната препратка е минута и половина. Работеше се по Ревизираното издание на Библията, а хартиените издания за III кръг бяха предоставени за пореден път от Българско библейско дружество.

Трети кръг представлява отборна игра, при която в рамките на 30 секунди трябва да се посочи кой от двата подадени отговора е верен. Особеното тук е, че при грешка отборите губят точки и това може да доведе до вълнуващи размествания в класирането. До този момент в състезанието участват всички отбори. Въз основа на временното класиране след този кръг остават само пет отбора, които се надпреварват помежду си в последния IV кръг. Тук се задават десет отворени въпроса, като в рамките на 45 секунди всеки отбор трябва да въведе на компютър своя отговор.

Сложният конспект и високата трудност на повечето въпроси не обезсърчиха нито един отбор. От самото начало на деня всички участващи младежи демонстрираха удивителна концентрация и способност да разсъждават и да анализират формулираните въпроси в уникалната по рода си викторина. Подготовката на много от отборите е започнала повече от година по-рано, като зад всеки екип от четирима тийнейджъри стои и треньор, който ги е подкрепял през цялото това време и ги е мотивирал за участие.

Някои от треньорите служат със солиден стаж от зората на състезанието: Радка Кайнарова (общо 10 състезания), Даниела Душкова, Зорница и Мъгърдич Касапян (общо 9 състезания). През тази година имаше треньори, които са подготвяли едновременно няколко отбора: Христо Христов (с пет отбора; вж. интервю с него в карето) и Радка Кайнарова (с четири отбора).

За поддържането на високото равнище на състезанието и за всякакви текущи решения в хода му отговорност носеше жури в състав: п-р д-р Венцислав Стойков, маг. Станка Владева, п-р Момчил Петров и д-р Мария Пилева.

След оспорвано състезание беше обявен и победителят в Десетото библейско състезание. Това е отбор Верен от църква „Благовестие“ (Бургас) с треньори Венцислав Рахнев и Вилина Петрова. Петицата във финалния кръг бе допълнена от отборите Ел Рой, Синай, Ветил и Младежи за Исус.

В края на събитието директорът на „Скрипчър Юниън България“ Михаела Петрова изрази искрената си надежда, че през 2022 г. библейското състезание ще се проведе в нормални условия в Бургас, където домакин ще бъде църквата на отбора победител Верен. В годината, когато България отбелязва 150 г. юбилей от превода на Славейковата Библия, е повече от вдъхновяващо да се знае, че едно цяло поколение тийнейджъри растат в мъдрост и благоволение именно поради ролята на Божието слово в сърдечното им съзряване.

Интервю с Христо Христов, треньор на пет отбора в Десетото национално състезание за познаване и разбиране на Библията „В ръката Му имаше книга“

Тази година ти бе ръководител на няколко отбора. Колко младежи участваха в Състезанието под твоя надзор? От колко различни църкви бяха? Как се сформират отборите?

Бях треньор на пет отбора с общо 20 участници, но заради пандемията и отлагането на състезанието с още една година от всеки отбор имаше по някой отказал се, така че общо станаха 25 младежи. От различни църкви са: ЕПЦ София, ББЦ Кръстопът, църква „Възкресение“, I ЕБЦ София и др. Започнахме с два отбора още през май 2019 г., малко след като излезе новият конспект. Другите отбори се сформираха през лятото и есента на 2019 г. През октомври вече всички бяхме започнали подготовката.

Първите ми два отбора (Ден Шести и Крайъгълен камък) са участници от предишното състезание и им трябваше само по един нов участник. Младежите сами си намериха. Останалите отбори (Седми ден, Газовите лампи и Kids of Thunder) се сформираха чрез тийн групите в офиса на „Скрипчър Юниън“. Огромна роля тук изигра Ивелина Фитова, с която заедно водим групите. Но най-големият фактор за участието им беше това, че техни връстници ги уверяват колко е хубаво.

Разкажи малко за динамиката на подготовката на тийнейджърите за Състезанието. Каква е тайната да мотивираш толкова млади хора (чиито хормони, съученици и учебни ангажименти ги дърпат в съвсем друга посока) да изследват Библията?

О, ако има тайна, бих искал някой да я сподели! Никога не съм се възприемал за добър мотиватор. За мен винаги е било важно децата да четат Библията с интерес и така да откриват, че в нея има и забавни, и практични неща.

Тренировките ни са основно търсене на стихове из страниците на Библията. Това им дава възможност да забележат интересни случки и стихове, на които преди не са обръщали много внимание. Независимо дали намират стиха или не, обсъждаме нещата, които са ги развълнували. Често се е случвало да дойдат неподготвени за тренировка, като не са чели нищо. Отначало много се притесняваха как ще реагирам. Но аз ги успокоявам, че дори и нищо да не са прочели у дома, ако поне дойдат на тренировката, нещо все пак ще им остане в ума. Знам, че от това пострада успехът им на самото състезание и ако бях по-настоятелен, щяха да се справят по-добре, за което имам вина. Но се притеснявах да не би да спечеля битката, а да загубя войната – и след състезанието тези деца да не искат да виждат Библия в близките години. Не това е целта на състезанието.

В отборите имаше абитуриенти и седмокласници. В един смисъл това състезание си е извънкласна дейност. Целта ми беше не толкова да спечелят, а по-скоро да обикнат Библията и да искат да я четат повече.

Какво научаваш самият ти от тези подготовки? От колко години вече си треньор? Какво се е променило у теб през това време?

През годините състезанието много ми е помагало да изграждам себе си и да се доближавам до Бога. За да мога да уча тези деца на каквото и да е, трябва да съм го разбрал и преживял лично. Изминалото състезание за мен беше четвърто като треньор. При всеки различен конспект виждам все повече удивителни неща, които не съм долавял преди в Библията. Очите ми се отварят за неща в евангелията, при царете и особено в Мойсеевия закон, който винаги съм смятал за много труден, а напоследък се уверявам все повече колко е прекрасен и колко добър е Бог в него! Започнах най-сетне да опознавам книгата Исая, която съм чел от години и от която нищо не съм разбирал досущ като етиопския велможа в Деяния 8 гл.

Трудно ми е да кажа точно какво се е промени у мен. Може би съм станал малко по-уравновесен. Може би сега по-лесно съзирам действията на Бога в живота ми и около мен. Но повече от всичко друго се научавам да Му се доверявам все повече.

През 2021 г. се навършват 150 години от превода и публикуването на Славейковата Библия. Как виждаш мястото на Божието слово в сърцето и съзнанието на вярващите хора днес? Какво те обезсърчава и какво те насърчава в начините, по които евангелските християни боравят със Словото? А как би окачествил библейската култура на българите по принцип?

За мен Библията винаги е била основата на нашата вяра – най-прекият начин, по който Бог ни говори и по който опознаваме Неговата воля. В много църкви се говори за редовно четене на Библията, но истинското опознаване на Бога става чрез нейното изучаване. Харесвам отношението на беряните в Деяния 17:11. Те всеки ден изследват Писанието да видят дали Благовестието е вярно. Такова следва да е и нашето отношение – не просто да проверяваме истинността на чутите проповеди и твърдения върху Библията, но чрез нея да търсим да опознаваме Бога така, както Той ни се разкрива на страниците ѝ.

Обезсърчава ме понякога сляпата вяра – особено у младежите. Затова насърчавам към критично мислене и съпоставяне на всяко нещо с Божието слово. Жалко е и когато изместваме фокуса на Словото от Христос (защото цялата Библия говори за Христос) към обикновеното спазване на морал. От друга страна, съм насърчен да виждам хора, които полагат усилия да изследват Писанието. При този процес не е възможно да останеш безразличен. Бог действа в сърцата на всички, които искрено Го търсят.

Относно библейската култура на българите – мисля, че като народ сме преживели доста разочарования и по някакъв начин църквата е изгубила автентичността си и доверието на хората. Същевременно с това народът е духовно гладен и търси да задоволи този глад чрез езотерични учения, загърбвайки Светото писание. Обаче виждам и едно съживление у младите, които основават вярата си именно на Библията, а не на собствения си разум или чувства. Те стават все повече, за което голяма заслуга има и състезанието. Благодаря на всички треньори и младежки водачи, които влагат време и усилия, за да водят младите към Бога!

Библейското състезание отбелязва 10-годишен юбилей. Как виждаш бъдещето на това състезание? В каква посока ти се иска да се развива то?

Всъщност състезанието тръгва от Европа. В Чехия го организира Scripture Union, като обаче там то е отворено за всички – включително за пастири и библейски преводачи. Имал съм привилегията да видя въпросите за едно от техните състезания и мога да кажа, че нашето е по-хубаво и с по-смислени въпроси! Иска ми се състезанието да достига повече хора, да се съберат желаещи отново и за студентско състезание, и за регионални или градски викторини.

Ще е ценно треньорите да сме отворени да споделяме знанията и методите си, защото въпреки съревнователната обстановка всички имаме една и съща цел. Такъв обмен вече се случва и ще е добре да се запази и развива. Вярвам и че подготвяните промени в регламента на състезанието ще допринесат за разрастването на Божието царство.  

Истинският венец за духовните ни усилия ще го видим един ден в присъствието на Спасителя. Но каква, би казал, е твоята награда за този етап, след като си видял труда и старанията на младежите, за които отговаряш? Какъв плод от труда си (твоя и на другите треньори) съзираш към настоящия момент?

Виждам истинско израстване у младежите. Бог осезаемо действа в живота им и е истинско благословение да съм част от този процес и да го наблюдавам в действие. Това ми е наградата: да знам, че в някакъв етап от живота им съм им помогнал, че съм малка брънка в развитието им. Убеден съм, че тези поколения ще произведат чудесни богослови, апологети, благовестители и пастири навсякъде, където ги изпрати Бог. И се радвам неимоверно много на желанието им, на верността им, на упоритостта им, както и на тяхната любов към Словото, помежду им и към техните ръководители!

Similar Posts