17 окт. 2021 г.

Интервю с п-р Цветан Илиев

Интервю с п-р Цветан Илиев
по повод поемането на амвона на ЕМЕЦ София
от 1 юли 2020 г.

 

Кое е най-голямото предизвикателство, което стои пред теб като пастир на Методистката църква „Д-р Лонг“ в София? А какво ти донесе най-голяма радост от началото на твоето служение там?

Първо бих искал да изкажа своите благодарности за проявения интерес към новото пастирско назначение в ЕМЕЦ „Д-р Алберт Лонг“. Предизвикателствата преди всичко са свързани с дейността на църквата в условия на глобална пандемия и честно казано, не бих могъл да определя някое като най-голямо. Моето обучение в Евангелската методистка епископална църква в България започна именно в ЕМЕЦ „Д-р Алберт Лонг“ през 2010 г. като стажант, така че това своеобразно „завръщане“ само по себе си е предизвикателство.

Радост ми донесе фактът, че църквата желае да се развива, дори във вече споменатите пандемични условия. Може би това също е и част от предизвикателствата, защото заедно с миряните трябва да търсим начини за постигане на развитието. Слава на Бога, че методистката ни традиция ни предоставя духовни инструменти, които можем да приложим дори и сега.

Смятам, че радостните моменти тепърва предстоят. В крайна сметка са изминали само няколко месеца от началото на моето назначение в ЕМЕЦ „Д-р Алберт Лонг“. От нас се очаква да бъдем верни на призванието си и да търсим Божията подкрепа във всяко начинание – като църква и като отделни вярващи, съставлявайки тялото Христово.

Методистката църква е една от трите най-стари евангелски деноминации в България, известна с консервативните си традиции. Докато на Запад изглежда вече не е така. В какво според теб трябва да се изразява консерватизмът днес – като богословие и като богослужебна практика?

На запад се наблюдава бурна промяна на обществото с чужди за нас проявления. Методистката църква е стара деноминация, но вече с не толкова консервативни традиции. Тук трябва да въведем известна яснота – напълно си прав, че методистката традиция е една от най-старите евангелски традиции. Вашите читатели добре знаят, че тя има своето начало в средата на XVIII век. Но както всичко друго в света и традициите търпят промяна – коя в по-голяма степен, коя в по-малка. Когато споменаваме Запада, се замислям за промените, които са се случили през тези повече от два века за методистката традиция, а и за всяка традиция като цяло. Светът се промени много – робството бе осъдено, жените започнаха да гласуват, чернокожите получиха своето право на глас също. Всички тези промени ние наричаме социални, но те влияят на всякакво равнище, дори и църковно.

Нека вземем нашето общество за пример – ние говорим за евангелски консерватизъм на основа онова, през което е минало обществото ни от идването на евангелските мисионери в България. В България ние сме се сблъскали с различни проблеми, които са имали нужда от разрешаване като борбата за църковна независимост например. Двете световни войни са довели до различни въпроси спрямо онези, които са си задавали други народи. Освен това и комунизмът е оставил своя отпечатък върху психиката ни.

Въпреки всичко, основа на нашия евангелски консерватизъм е Свещеното писание и тълкуванието му в традицията, от която сме част. Така ще премина към втората част от въпроса: в какво трябва да се изразява консерватизмът днес като богословие и богослужебна практика. Още от самото начало на моя път в Евангелската методистка епископална църква в България богословието на църквата започна да ми дава отговори на въпроси, които винаги съм си задавал: за спасението, за делото на Бога в живота на човека, за моето участие във всичко това. Консерватизмът в богословието се изразява не в постоянна борба със стари междуцърковни проблеми, а в устояването в истините, откривани в Библията и прилагането им в ежедневието. За мен е важно да разпознавам участието на Божията благодат в живота ми и да отдавам благодарност, слава и почит на Бога, Който ме е довел до Себе Си и ме води в този свят. Това се случва преди всичко в Църквата и в нейния богослужебен живот.

Благодаря за този въпрос! За мен е от изключителна важност да се концентрираме изцяло върху Господ Исус Христос и това става посредством Тайнствата в Църквата. Всъщност те определят и нейните граници. Тайнствените действия на Бога са неизброимо много, но Църквата е разпознала и включила в своята богослужебна практика две от тях: Тайнството Кръщение еднократно, а Тайнството Евхаристия, Господня трапеза, многократно, постоянно. Щастлив съм, че съм част от църква със сакраментална традиция (на Тайнствата).

Ти си ръководител на работата с младежи на Методистката църква в България. Можеш ли да споделиш впечатления от времето, прекарано в служене на младите хора? Кое според теб е най-важното при работата с тях?

Младежката работа, както ще се съгласи всеки младежки ръководител, взема много от теб, но дава още повече. Разглеждам младежката дейност като инвестиция в хора, които много по-скоро отколкото предполагаме, ще бъдат онези, на които да разчитаме. При работата с младежите в църквата ни роля изигра фактът, че нямаме толкова голяма разлика във възрастта, макар това вече съвсем да не е така. То е удоволствие, примесено с умора, но и с удовлетворение, че може би, само може би, си вдъхновил някого да живее с Бога в църквата. Смятам, че най-важното е да бъдеш на разположение на младежите, което в същото време е и предизвикателство.

Казват, че съвременните младежи се отличават драстично от предишните поколения: не са задълбочени в мисленето си, настроени са прагматично, не признават никакви авторитети. Споделяш ли това мнение?

Всъщност, не. Съвременните младежи зачитат авторитети, съвсем не са толкова незадълбочени в мисленето си, но съм съгласен, че са настроени прагматично. Просто днес техните авторитети са други и със сигурност не са нашите. Смятам, че трябва да се подходи творчески към днешните младежи и да се намери начин ние да станем техни авторитети. Това няма да стане бързо и със сигурност изисква много постоянство.

Би ли споделил няколко думи за твоята дипломна работа? Темата е изключително любопитна и има редица практически измерения в съвременното християнство.

„Богословските добродетели в енцикликите на папа Бенедикт XVI и папа Франциск“ е заглавието на магистърската ми теза. Научният ми ръководител в Православния богословки факултет към Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий” е доц. д-р Свилен Тутеков, на когото дължа много за написването ѝ. Тя се оказа доста екуменичска – поне на пръв поглед. Аз съм методист, който учи в Православен богословски факултет и пише теза, основана върху енциклики на римокатолически папи. Това преживяване ме обогати както като християнин, така и като човек.

В тезата се разглеждат антропологическите, христологическите и сотириологическите (т.е. свързаните със спасението) аспекти на вярата, надеждата и любовта. Те са богословските добродетели, като също така ги разглеждам, поставени в контекста на евхаристийното (свързано с Тайнството Господня трапеза) богословие на папа Бенедикт XVI, което е напълно в духа и на нашата методистка традиция.

Разкажи ни за твоето семейство. Наскоро преживяхте значима промяна в личен план.

Семеен съм. Със съпругата ми Иванета сме щастливо женени вече седем години, като значимата промяна в семеен план е най-прекрасното събитие за нас през 2020 г., а и в живота ни. В началото на декември осиновихме момченце на име Михаил. Няма да се спирам много тук, защото животът ни тепърва ще търпи още повече промени, но със сигурност мога да кажа, че това е изключително значима промяна за нашето семейство.

Какво би пожелал на читателите на Зорница за новата 2021 година?

Бъдете здрави! Нека Господ да ви пази и да ви приближава към Себе Си! Нека да Го преживеете истински през тази година и да бъдете чувствителни за Неговия глас. Нека тя бъде по-добра от предходната. Господ да ви благослови!

Similar Posts