На 22 юли 2022 г. се навършиха точно 30 години от смъртта на Йоан Майендорф – един от най-забележителните съвременни православни богослови.
Роден на 17 февруари 1926 г. във Франция, Майендорф е наследник на семейство, емигрирало от Русия след Октомврийската революция през 1917 г. Получава образованието си в Сорбоната и в православния богословски институт „Св. Сергий“, където остава да преподава църковна история. През 1959 г. заминава за САЩ, където чете лекции по патристика и църковна история в новата православна семинария „Св. Владимир“, чийто ректор е от 1984 до 1992 г. Наред с това преподава византийско богословие в университетите „Харвард“, „Фордъм“ и „Колумбия“, както и в богословската семинария „Юниън“. Известно време служи и като президент на Американската православна богословска асоциация, както и на Американската патристична асоциация. Член е на редица научни дружества.
Богословският принос на Йоан Майендорф е най-вече в две свързани области. Първо, той се утвърждава като един от най-добрите специалисти по история и богословие на Византия – област, по-слабо позната на Запад по онова време, заради което е търсен лектор от редица престижни университети. Голяма част от книгите на Майендорф, преведени на много езици, са свързани именно с Византия. Второ, той е един от зрелите представители на известното движение неопаламизъм, върнало в центъра на православното богословие личността и учението на св. Григорий Палама. Освен множество книги и статии, посветени на Палама, Майендорф прави и нов английски превод на неговите „Триади“.
Специфичното учение на Григорий Палама е свързано с т. нар. „Божии енергии“. Под това неопаламитите разбират Божиите действия или Божията благодат, която се проявява в света. Идеята съвсем не е чисто спекулативна, понеже според тях Бог общува със света именно чрез Своите „енергии“, тъй като по природа е напълно непознаваем. Това не са единствено действия, които имат източник в своя извършител – нещо, което би ги направило сътворени, – а водят своето начало от вечността. Те също така са изцяло божествени, общи за всяко от лицата на Троицата, а чрез тях Бог обитава в човека, предава му Своя живот и осъществява т. нар. „обожение“ или „теосис“ – още едно специфично православно учение.
Учението на Григорий Палама е утвърдено на няколко източни събора, но след това се оказва до голяма степен забравено в продължение на векове. Макар да не е първият, който се връща към него, Майендроф има значителна роля за неговото разпространение и утвърждаване като специфична характеристика на съвременното православно богословие.
Църковната дейност на Йоан Майендорф в никакъв случай не е изцяло академична. Той е ръкоположен за свещеник и дълги години служи като ректор на православната църква „Христос Спасител“. След емиграцията си в САЩ става една от водещите фигури за обособяване на независима православна църква в Америка. В тази връзка проблемът с етнофилетизма е сред често срещаните полемики в неговите съчинения – включително и в редакторските му карета в списанието на семинарията „Св. Владимир“. Майендорф също така е един от създателите на световната мрежа на православни младежки организации „Синдесмос“, като с времето служи като неин генерален секретар и президент.
На български език са издадени три книги на Йоан Майендорф: Византийско богословие (Гал-Ико, 1995), Византийската църква: между небето и земята (Манастирско издателство, 2003) и Христос във византийското богословие (dveri.bg).
По всички критерии протойерей Йоан Майендорф е един от значимите православни богослови на XX век. Фактът, че живее и работи на Запад, отчетливо се отразява на начина, по който се опитва да обясни разбираемо източните богословски понятия на своите читатели. В съчетание с неговата обективност и умереност, това го превръща в подходящ партньор за диалога между доста различните културни и богословски традиции (православна, католическа и протестантска), които често говорят на различни езици.
