23 сеп. 2021 г.

Сто години от раждането на Джон Стот

На 27 април 1921 – точно преди 100 години – се ражда Джон Робърт Уолмсли Стот – син на Арнолд и Лейди Стот. Баща му е водещ лондонски лекар, което дава добра материална осигуреност на семейството и на осем годишна възраст Джон е изпратен в пансион, а през 1935 в елитното частно училище Ръгби. Три години по-късно, на 13 февруари 1938, докато слуша лекция на Робърт Неш, ексцентричен проповедник поканен да изнесе беседа на християнска тема в училището, Стот е силно докоснат от чутото. Той моли за лична среща с Неш и след разговора взема решение да предаде живота си на Христос. Самият Стот описва случката по следния начин:

„Тази вечер на леглото си аз проведох експеримента с вярата и „отворих вратата” за Христос. Нямаше светкавици или гръм… всъщност не усетих нищо. Просто се покатерих на леглото си и заспах. В продължение на няколко седмици, дори месеци, след това не бях сигурен какво се е случило. Но малко по малко, както ясно показва дневникът, който водех по онова време, аз достигнах до едно по-ясно разбиране и по-голяма увереност за спасението и господството на Христос.”   

Стот продължава своето обучение в колежа Тринити, Кембридж от където се дипломира с двойни почести по френски език и богословие, а след това и в богословския колеж Ридли, където се подготвя за ръкополагане в Англиканската църква. Изборът на професия дълбоко наранява баща му и отношенията между двамата остават обтегнати в продължение на години, но Стот остава твърд и през 1945 е ръкоположен за дякон, а малко по-късно и за презвитер. Оттук нататък, до края на живота му, служението на Стот е свързано с лондонската църква Ол Соулс, Лангам плейс, която той е посещавал още като дете. В продължение на 30 години от 1945 до 1975 той е неин свещеник. Под неговото ръководство Ол Солс нараства и се развива превръщайки се в център на евангелското движение в рамките на Англиканската църква. Стот разработва модел на работа почиващ върху пет критерия – приоритет върху молитвата, експозиционно проповядване, непрестанно споделяне на вярата, обръщане специално внимание на интересуващите се хора и новите обръщенци и системно обучение на помощници и водачи.

Влиянието на Стот в Англия е огромно. Той служи като председател на Англиканския евангелски съвет, президент на Британския евангелски алианс, президент на британския клон на Скрипчър Юниън и четири мандата президент на Християнското студентско движение (UCCF). От 1959 до 1991 служи като почетен кралски свещеник. През 1982 основава Лондонския институт за съвременно християнство, който си поставя за цел да култивира християнския интелектуален живот – въпрос, който непрестанно тревожи Стот (Една негова книга посветена на този проблем – “Твоят ум има значение” – наскоро беше издадена на български език.). Със същата цел той активно работи за изграждане на връзки между евангелските богослови от различни страни, което довежда до създаването на Обществото на европейските евангелски богослови (FEET) през 1977. Спокойно може да се каже, че ръста на английското евангелско движение след втората световна война дължи на Джон Стот повече отколкото на всяка друга човешка личност.

Стот е автор на повече от 50 книги и е един от сравнително малкото християнски автори, голяма част от чието творчество е преведено на български език. Освен „Основи на християнството,” „Сърцето нa водача” и чудесната книга за изкуплението „Кръстът на Христос” Стот е автор на голяма част от поредицата „Библията говори и днес” – серия коментари върху всяка новозаветна книга.

През 1975 г. Джон Стот  се оттегля от активното пастируване, за да се посвети на писане и на все по-растящите международни ангажименти. Всяка година той прекарва поне три месеца извън Англия в международно проповядване и различни мисии – най-вече в университети. За периода 1995-2003 той е вице президент на Международното общество на евангелските студенти (IFES). През 1974 г. Джон Стот оглавява комисия към Международния конгрес за световна евангелизация провел се в Лозана, Швейцария,  която създава Лозанския договор – важен документ свързващ евангелизирането и социалното дело. 

През честите си пътувания Стот има преки наблюдения върху християнството в т. нар. развиващи се страни. За да отговори на техните нужди той създава две организации – Evangelical Literature Trust, която снабдява християнски водачи с богословска литература и Langham Trust – фонд за подпомагане обучението на надарени студенти в областта на богословието. И двете организации са финансирани от приходите от продажби от книгите на Стот и през 1974 г. се сливат в Langham Partnership International (langham.org) като добавят и трета област, в която работят – Langham Preaching – за обучение на проповедници. През годините организацията е подкрепяла над 400 млади учени, а в момента подпомага финансово поне двама българи.

Разбира се, живота и служението на Стот не са пощадени от някои противоречия и спорове. През 1967 по време на Втория национален евангелски конгрес в Англия той влиза в остра полемика с д-р Мартин Лойд Джоунс – по това време една от най-влиятелните фигури в евангелското движение. Джоунс достига до заключението, че традиционните църкви до такава степен са се отдалечили от благовестието, че евангелските християни не могат да си позволят да останат повече в тях. Те трябва да ги напуснат, за да не бъдат заразени и да направят самите те компромиси. Стот е на противоположно мнение и остро възразява, че именно евангелските християни трябва да служат като контратежест и оставайки в своите църкви да не им позволят да се отдалечат твърде много от ортодоксалната вяра. Неговото мнение несъмнено задържа евангелското крило в Англиканската църква.

Години по-късно Стот разкрива своето виждане за унищожението на душите на починалите невярващи като се опитва екзегетически да обоснове това разглеждайки библейските текстове, които говорят за ада и вечните мъки. Позицията му е остро критикувана от редица евангелски водачи, между които и старият му приятел Джеймс Пакър (който по това време вече е в Северна Америка).  

По подобен начин Стот върви „срещу течението” в много евангелски общности обявявайки се ясно против всяка форма на ционизъм. За него истинският Израел не е етническо понятие, а се състои от вярващите в Месията евреи и езичници.

Накрая той е загрижен за опазването на Божието творение (тема, по която повечето български християни все още не са се замисляли достатъчно). Наблюдението на птици е негово хоби през целия му живот като дори пише книга за това (The Birds our Teachers) илюстрирана със снимки на птици, които самият той е правил.

Стот никога не сключва брак и остава целибатен до края на живота си, посвещавайки се изцяло на своето служение. През 2005 списание Time го поставя сред стоте най-влиятелни хора в света. Влиянието му е толкова голямо, че смъртта му (на 27 юли 2011) отеква силно дори в светските медии като BBC, New York Times и  Daily Telegraph. Много по-важно – това е влияние, което е формирало цели поколения християни и което продължава да бъде с нас. Стот е обикновен човек и като всички хора има своите слабости и недостатъци, но човек за който – чрез Божията благодат – ние има защо да благодарим.    

Similar Posts